По повод Найден Вълчев. „Лебед”, лирика, 2022

Панко Анчев

Поезията на Найден Вълчев доказва, че истинският поет изразява винаги по свой начин състоянието на обществото и неговите проблеми, духа на времето и съдбата на човека.

Дори и когато обществото е напрегнато от вълнения, конфликти, безизходици, трагедии, а човекът става жертва на егоизма, насилието, безперспективността и отчаянието, доброто е живо, силно е и намира чрез своите големи поети думите, които да го покажат и утвърдят.

То може и да е слабо и невидимо за повечето хора, но щом е живо, въздейства, бори се със злото и облагородява обществото.

Затова и литературата никога не е еднообразна, равна, говореща по един и същ начин чрез различните си писатели.

Найден Вълчев ни кара да четем българската поезия от втората половина на ХХ век по друг начин.

Той може и да прилича на други поети - особено на негови предходници, а и на връстниците си също, но се изразява като никого другиго, с неприкрита радост и светло вълнение, кротко и благо, защото стиховете му са изпълнени с ненатрапчиво, ала осезаемо напрежение, което времето им налага. А то е неспокойно, драматично, преживяващо често отчаяние и безверие.

Тези състояния и преживявания ще открием и у Найден Вълчев. Дори по-често отколкото сме очаквали. Но неговият лирически персонаж е човек от нашето време, с нашата чувствителност, начин на мислене, усещане, поведение, надежди. Той говори и от наше име и свидетелства за нашето време и за нас самите.

А ние какви сме? Не сме ли ние изгубилите увереност и съзнание за нашата идентичност; приели лъжата, че всеки сам определя кое е добро и зло, защото „всичко е позволено”, щом ни харесва и ни доставя удоволствие?

Но срещу злото може да се съпротивляваме не като правим друго зло и се изкушаваме да съдим, наказваме, отхвърляме, унищожаваме. Можем и с добро, спокойно, внимателно, сърдечно, смирено и с любов да противостоим.

Лирическият персонаж на Найден Вълчев е разбрал и осъзнал, че така доброто става по-силно и по-лесно и бързо побеждава злото. Затова и поезията на поета възпява красотата на природата, доброто в семейството и човешките отношения.

Този персонаж е човек, който чувства живота като благо, радва му се и го възпява. И като споделя със стиха си тази радост, той приобщава читателите си към него, придава му повече живот, сили, красота и духовност.

Лирическият персонаж на Найден Вълчев винаги е готов да сподели своята радост и щастие, за да ги направи по този начин още по-богати и смислени. Защото това, което вижда, и дори това, което преживява, не е само лично негово, а принадлежи на всички хора.

Природата е показана в нейния годишен кръговрат и всеки сезон има своята видима повърхност, но е и свързан с определен тип преживявания на лирическия персонаж. Не само времето и състоянието на природата съответстват на сезона, но преди всичко човешкия живот, случките, преживяванията, размишленията.

Това е характерно за поезията на Найден Вълчев. Рисувайки пейзажи и движенията на природата той представя лирическия си персонаж като съответен на природата, стремящ се към нея, понеже я обича и може да се идентифицира с нея и чрез нея.

Найден Вълчев най-често пише за природата, рисува я великолепна. Поезията му не е пейзажна, а е посветена на човека. Той изразява човешки състояния и чувства. Най-често това за тихи и меки чувства и спокойни състояния, а не бурни.

В творчеството му няма гняв, напрежения, сарказъм, защото лирическият му персонаж е човек благ и добър, спокоен и хармонично устроен. Той бързо се успокоява, смирява се, не се озлобява. Радостта потиска екстремните емоции, успокоява обстановката и налага отново хармонията и разбирателството.

Поетът пренася своя характер и чувствителност върху света, който пресъздава в поезията си.

Този свят винаги е като него: спокоен, видян от благи очи и обикнат от добро сърце, безбрежен с добродетелите си и изграден от добри намерения, съвест, радост, красота, мир и радост.

Ще каже човек, че всичко това вече е архаично и не съответства на реалностите на днешния ден.

Но не е, защото, макар и потиснато, пренебрегнато, скрито, прогонено, доброто същества, има го в сърцата на много хора и те се мъчат да го покажат и изразят.

Найден Вълчев е техният изразител. Той говори от тяхно име и затова поезията му е реалистична, не е измислена и напълно достоверна.

Затова притежава такава красота и чувствена сила.

И е толкова необходима, въздействаща и автентична.