ОАЗИС
ОАЗИС
Аз през живота си пътувах
из не една пустиня сива
и случваше се да откривам
като оазис кът жадуван.
Но щом от извор във тревата
навеждах се вода да пия,
извиваше се люта сприя
и го превръщаше на блато.
А там поставех ли си хляба
на своята трапеза скромна,
от нейде вятър вероломно
връхлиташе, за да го грабне.
И сред дърветата прохладни
за отдих сянка ли откриех,
дочувах близо вълк да вие
и тръпнех, че ще ме нападне.
Пустинен вятър взора мъти,
затъвам в пясъци горещи,
но моля Бога да не срещна
оазис някъде по пътя.
***
Море от покриви и планина
релефа си в стъклата ми чертаят.
И тоя ден е тъмен и безкраен,
и ляга върху мен като стена.
А търсещата мисъл е мираж,
един угасващ лъч във сивотата
и аз напразно търся свойто лято
подир дъжда по черния паваж.
Откривам дълго себе си в двубой
с бита суров на делниците равни.
Лекувам пак безкръвните си травми
с надеждата за мъничко покой.
***
Луна с лицето на престъпник
ме дебне вън от глухия гъстак
и моите прозорци къпе
със зъл и жълтеникав зрак.
Като че скритом всичките беди
на днешните ми дни е сбрала.
И тъна в застоялите води
на тази будна нощ, до болка бяла.
Отблясъци от време по-щастливо
защо просветва тук и там?
Та те са само сенки. Мълчаливо
ще се стопят и пак ще бъда сам.
***
Отива си от нас безмълвно
поезия и красота.
Затръшва времето врата
пред нас. Оставаме на тъмно.
За съществуване се борим
за покрив и за къшей хляб.
Духът ни става все по-слаб
от преждевременна умора.
Душевна нищета ни дави
подобно хищен единак.
Стъписани - от своя праг
не можем крачка да направим.
И всеки в своя коловоз
се мъчи слънцето да срещне
с очи, привикнали на свещи,
с душа, обгаряна от злост.
РАННА ПРОЛЕТ В ПЛАНИНАТА
Калпакът леден на върха
от топъл дъжд се свлича.
През облачната си стреха
чукарите надничат.
Поток бумти обезумял -
към мене лудо слиза.
Балканът неусетно цял
облича тъмна риза.
И всеки рид е грозноват.
Къде сте, сняг и преспи?
Лишен от тях и без трева
той вече зъзне трескав.
Суров бе във мъгла и лед,
във бурите мъжествен -
като старик очаква блед,
днес слънцето да блесне.
***
И се завръщам аз към оня хълм заоблен
на скута си къделя облачна запрел,
звезди над мене сипят младите тополи
и над света ме люшка сянка на орел.
По многострунната цигулка на тревите
щурците чувам как опъват лък,
как в клоните пияният южняк залита,
попил дъха на всеки клон и стрък.
И пак потъвам в руното прозрачно
на пари утринни, заплели всеки лист,
и с птиците, най-ранни посрещачи
на слънцето, обгръщам звънналата вис.
Завръщам се към оня хълм заоблен
в огряната от живи багри далнина
и неусетно ставам неин богомолец,
приел причастието й от светлина.
КРАТКО ЩАСТИЕ
Понякога да си щастлив,
не е ли туй да си далече
от градски шум? Щурците вечер
да те приспиват с хор игрив?
А може би е самота
сред полска шир през юлска утрин,
когато си без цел залутан,
далеч от всяка суета.
А може би е тишина
под пъстри сенки на дървета,
където всяка вейка свети
със своя си зеленина.
Не е ли като сън щастлив
часът, когато разговаряш
с листа и птици, с изгрев ярък -
за да почувстваш, че си жив?
СЪН ПРЕЗ ЗИМАТА
Във тази нощ на ледове
дочувах гласове на птици
и песен на незрими жици,
и вик на южни ветрове.
И слушах как расте трева
под лапите на снежни преспи,
как дъжд ми шепне с тропот весел
неразгадаеми слова.
Зовът на трескави пчели
през снежните стъкла прониква
и чувам как води избликват
под тънещи във сняг скали.
Сред необят ли в тъмен мраз
улавях звукове крилати
от свят със вечно бяло лято
наблизо някъде до нас?
***
Не спира вятърът да тича,
в лицето ми да бръска сняг,
надеждата да ми отрича,
че пролетта ще дойде пак;
и капандурите да удря
със леден, разгневен юмрук
и да ми се присмива лудо
със зимата, че пак са тук.
Но те ще си отидат, чувствам го
по врабешкия весел хор,
по слънцето, огряло пруста,
по извисения простор,
по възгласа на малчугана,
върху чинара покачен,
и по походката припряна
на двата гълъба пред мен.
СПОМЕН ЗА ЕСЕНТА
Днес споменът ми пак поема
на път към онзи бряг с брези -
навели вейки позлатени
и листопадните сълзи,
рекичката под тях понесла
струи - шевици на дъга
на кехлибарената есен
приели крехката тъга.
И със вакхични хороводи
как отраженията в тях
палуваха: ту облак бродещ,
обсипан цял със светъл прах,
ту листи с пламнали искрици
и от прозрачните води
аз пиех чистите зеници
на есента и свода тих.
А вятър с пръстите си златни
на мене мяташе припрян
халата свеж на здрача падащ.
От колорита му пиян
там багри весели попивах,
за да ги имам във запас,
когато сред стените сиви
отново се завърна аз.
***
Попива земята по път и край път
и стъпки човешки, и думи,
тъй както се стича дълбоко дъждът
в прогнилата есенна шума.
Несетно попива сълзи и тъга,
безкрайната мъка попива,
но вдигат горите щастлива снага,
вълнуват се нива до нива…
Попива земята изтеклата кръв,
предсмъртни въздишки попива,
но весел е нейният пролетен стрък,
водата в планинския извор е жива…
ХАРМОНИЯ
Хармония - вода и светлина!
С дъжда лъчите си играят.
Светът прозрачно е изваян
от въздух, щир и висина.
И мокрите листа трептят
като същински изумруди.
Капчукът пее до полуда,
подел на струите звъна.
Но спря дъждът и цял в позлата
си тръгва облакът сега
и гледам - прелестна дъга
Бог изрисува в синевата.
СЛИВАНЕ С БОГА
Утринта е бяла, бяла.
Бял е пътят пуст пред нас
и полето засияло,
пламват житен клас до клас.
И пред тръпнещите устни
на искрящия поток
днес със своето изкуство
влиза в нас самият Бог.
***
на Първан Стефанов
Далечините облаци залутват,
покриват с мрак пътеките към тях,
и вятърът жесток листата брули,
гаси на есента пожара плах.
Но ти излез пред своя праг - огледай
редиците на птичите ята,
усмихвай се на небосвода сведен,
на глухите стърнища, на дъжда;
на храста с оня пъдпъдък подплашен,
на пушека сред сивите поля,
на още неразплисканата чаша
със мислите ти, рейнали крила…
ПРИСЪДА
И е завинаги изглежда,
и няма никаква надежда -
ще легнат с мен под буци тежки
амбиции, успехи, грешки,
спестовни книжки, обич кратка,
служебни грижи и загадки.
След мене ще останат само
във някой шкаф портрет забравен,
написан от душата стих,
слова, които не прикрих
от никой на трапеза проста,
слова, с които се докоснах
до някое сърце с любов
в час радостен и в час суров.
