ТАКА ТЕ ПОМНЯ
Из „Така те помня” (2022)
ТАКА ТЕ ПОМНЯ
Така те помня - малко, бяло цвете,
с големи и усмихнати очи,
смутена как вселената мълчи,
щом твоето лице край мен засвети.
Така те помня - трепкаща звездица,
целуваща небето през нощта,
запалваща в тъмнилото свещта,
светилото на моята зеница.
Така те помня. Днес си само в мене.
Ела, огрей ме с твоите лъчи!
Кажи две думи, после замълчи
и остави душата ми да стене.
***
Исках малко от тебе - любов.
Гръб обърна. Презря ме. Уби ме.
Влюбен бях, но сега съм готов
да изтрия в мен твоето име.
Срещах толкова много жени,
не ги виждах, бях влюбен лудешки.
Ти живееше в моите дни.
Днес разбрах, че това беше грешка.
Седнал сам като каменен вис,
за теб пиша без поза, без маска,
и прехвърляйки лист подир лист,
тези строфи набързо надрасках.
НА ***
В теб второто си его аз открих.
И те обичах с обич невъзможна.
Макар без смисъл, пишех стих след стих.
Пулсираше душата ми тревожна.
Разрязваше ме болка като нож,
отляво нейде, там, покрай сърцето.
Дали бе ден или бе черна нощ -
от обич не успявах да усетя.
Дочувах само лудия си пулс
как биеше по сините ми вени.
На любовта стихийния импулс
с копита трополеше вътре в мене.
В теб някога аз любовта открих -
обречена любов. И невъзможна.
Не пиша днес банални стих след стих.
Спи сън дълбок душата ми тревожна.
***
Сънувам те и те обичам още.
Душата си пак искам да ти дам.
Ела при мен в безсънните ми нощи.
Омръзна ми да бъда вечно сам.
От мисли в плът те някога създадох.
Дарих ти от горещата си кръв.
Душата си, ранимата, ти дадох.
Мечтател бях. И днес съм си такъв.
ЗДРАВЕЙ, ЛЮБОВ!
Здравей, любов! Дали не ти досаждам
с написаните стихове-писма,
душата си когато в тях изваждам,
а ти четеш - далечна и сама?
Здравей, любов! Дано не кажеш „Спри се,
не искам твои думи да чета,
от писаното слово уморих се.”
Тогава ще взривиш у мен света.
Здравей, любов! Дори да ти омръзна,
ще пиша още стихове-писма,
без думите им бавно ще замръзна
самотен и бездомен у дома.
СЪНИЩА
Сънувам белоснежните ти длани.
Не мога още да се утеша.
Сънят дълбае старите ми рани
по цели нощи в моята душа.
Сънувам паяжини от коприна
препречили отдавна моя път,
поляни с теменуги тъмносини,
които като свещи в храм димят.
Сънувам как се носиш леко, нежно,
като мъгла, над този грешен свят.
Загърбил упование, надежда,
се будя изгорен от сън и жад.
***
Когато се почувстваме с теб сити
и вече не сме гладни за любов,
споглеждаме се с погледи прикрити,
да си замине всеки е готов.
Започват чувствата ни да витаят
из улиците слепи на града,
безпътни да се лутат, да блуждаят,
като угаснала, след взрив, звезда.
Преситени потъваме сред мрака,
пречистваме се с мир и самота,
под своята обвивка всеки чака,
при него пак да дойде любовта.
СЪН ЗА ЖЕНА
Над мене гаснат светлини,
сълзи напират неизплакани
за тях, красивите жени,
отишли си, но още чакани.
Останах сам посред нощта,
сам в нейните прегръдки каменни,
жени сънувам в пустошта
и техните целувки пламенни.
