Здравко Пеев

В предговора на Димитър Христов „Стихове за голямата и незаменима любов” към стихосбирката „Така те помня” е казано, че творбите на Пенчо Пенчев са „отклик на човек, белязан от възхитата и ранимостта на поета, щастлив от съдбовната връзка с любимата и покрусен от неочакваните протуберанси на многоликото интимно битие”.

Пенчо Пенчев, роден през 1965 година, е автор на още четири книги с поезия: „Другият в нас” (1998), „Насаме със себе си” (2000), „Невъзвратимост” (2019), „Твоето име” (2021).

И наистина, поетът е трагичен мечтател, следовник, изстрадал голямата любов и продължаващ живота й в нейния разкошен свят на страстни душевни бури, слънчеви „затишия” и светли покруси. Дори изгубил любимата, той обитава света на нейните прекрасни озарения.

Силни думи - за силна, страстна, но невъзвратима любов! Ако „прочетем” чрез заглавията любовта на поета е и „мечтание”, и „разстояние”, и сън, и плътска реалност, и многолики срещи, и вкаменена самота.И „второ его” - „обич невъзможна”.

Любов - задъхано, самоубийствено преследване на недостижимото, тревожни пулсации от болка и копнеж. Поетът губи реалността, изтощен от терзания, изплаква: „спи сън дълбок душата ми тревожна”, потопен в трагизма на чувствата.

И все пак, любовта се „включва” в житейския летопис: макар и живот в самота, без любов - „дали не идва края на света”; но тя съществува и е в общение с Бога.

Любовта, назована „мълчание”, жената - „Божия птица”, огън, светлина и пламък. Неизчерпаем на образи свят. Двойката - „Ти и Аз” - тя е бяла, целомъдрена, той - върви през греха към преизподнята, за да стигне до мъртвата точка - „изстинал, като снежен зимен ден”.

Превъплъщенията на жената - олицетворение на любовта, като в огледален отпечатък се нанасят в лирическия дух на поета. А този дух е сложен, противоречив, болен, но вече не се връща „пропъденото”.

Защо, какво е станало? Следващите стихове ще ни дадат отговор: изминало е време, което не оставя следи: „От чувствата светли неостанаха дири”. Доминиращо състояние. Стиховете в тези лирични изповеди могат да се четат и като драматургично произведение - с въведение (възход на чувствата), кулминация, трагични колизии и горчива развръзка - хлад и отново самота.

Но гласът на любовта в душевността на поета е жив. Любовта - измислена, реална и сънувана, съществува в полюсни състояния - мраз и пламък, смях и плач. „Ключови думи” в стиховете са: „чудеса - твоите очи”, „ликуване на сърцето”; любовта е и плътска, и целомъдрена - „топли пръсти” и „очи звезди”; безтелесна - в съня се явява „вълшебно цвете”. Но и контрастна - студена - „нейните прегръдки каменни”. Любовта - видение и отсъствие:

„Духът ми безпризорен ще снове
да търси тебе в други светове,
между земя и тъмни небосклони.”

Идеята за любовта-мъчение и отсъствие преминава през лиричните изповеди на поета. В отсъствието на любимата, животът е споделен с тишината и Бог. В това състояние е спасена хармонията на любовното чувство.

Къде е силата на тези стихове? В трагичното постоянство на влюбения, болезнено осъзнал липсата на любимата, но останал верен на сърдечния копнеж: „Обичам душата ти слънчева, чиста…” Но чувството не е лишено от еротика: „подобно вопъл, зноен сластен вик…”

В изразяването, в нюансирането на чувствата и образите, Пенчо Пенчев е верен на класическите образци - във формата и съдържанието. Тези съвременни стихове имат и известна старомодност - на изказа, вярност на лирическите традиции.

Така поезията е щастливо „оплодена” от върховете на родната лирика - Дебелянов, Лилиев, Джагаров и Павел Матев. Тази приемственост ни убеждава в искрените изповеди на поета с трагични любовни терзания.

Едно от последните стихотворения в книгата е светло обобщение на чувствата и звучи като химн на влюбения:

„О, миг, поспри, поспрете, времена!
Не бягайте, поспрете се, години!
До мен изгрява бяла светлина,
огряваща Едемските градини.
Цъфнете посред есен, дървеса!
И нека да цъфтят след вас цветята!
Млъкнете, птици, чуйте й гласа,
как пее песен нова, непозната,
как цялата Вселена я подема
и тихичко запява: Ема, Ема…”

—————————-
Пенчо Пенчев. Така те помня. Любовна лирика. Изд. „МегаПринт БГ”, 2022