Стефка Тотева

За мен поетът Марко Марков, е и приятелят Марко Марков. Не съм носила мои стихове и не съм чакала неговата оценка, той е вървял по своя път, аз - по моя.

Само че изглежда неговите стихове винаги са присъствали за мен и до мен. Неговото име за мен е било респект и уважение като от по-голям брат.

В едни години, когато някак изчезнаха предишни издания и редакции, всекидневната преса бълваше само новини, които четеш и забравяш на мига, в един такъв момент Марко Марков ми залипсва.

Като не срещах името му никъде, аз кой знае защо реших, че може би е заминал за София. Тогава в един ден, отваряйки в интернет „Литературен свят” на Георги Ангелов, аз видях стихове на Марко Марков и се зарадвах.

Веднага попитах Георги Ангелов: „Това нашият Марко Марков ли е?” Георги ми отговори : „Разбира се, че е той”. Разбрах, че Марко Марков никъде не е заминавал и че си живее в Пловдив както преди.

Аз плахо поисках някакви координати, за да мога просто да го поздравя за хубавите стихове. И Георги Ангелов ми даде телефона на съпругата на Марко - Румяна.

След известно колебание се свързах с нея, не се познавахме и не знаех как ще изтълкува моя интерес, но Румяна просто ме покани на гости, като ми даде адреса на жилището им.

Не помня как е преминала тази първа наша среща при домашни условия, но оттогава аз често се отбивах там и тримата прекарвахме часове в разговори за автори, публикации, за поезия, за живота и всичко, което ни заобикаля.

Много съм горда, че на кръгла годишнина на поета аз представих в читалище „Алеко Константинов” неговата поетична книга „Клада”. Ако трябва да кажа какъв е Марко Марков в моите очи, ето ще използвам неговото поетично откровение: „Поетът никога не е невръстен, макар да е с душата на дете”…

С това ме е пленил, и разбира се, възхитил с упоритостта да завладява все нови и нови творчески пространства - и в стихове, и в преводи, и в много други жанрове, и в някакви съвсем негови пространства като едностишия , например, като това: “РЕКАТА - пее този, който препятствия среща.”

И още едно негово поетично откровение искам да използвам, за да изразя неговия образ за мен - „Не, не мога да сея хляб, нито да жъна в полето златно. Аз съм силен, когато съм слаб. И обратно.”

Марко Марков - поет и приятел. Казвам го с гордост и благодарност.

Защото сега, когато моето многогодишно бездомство ме засели в този квартал, на тази улица, аз зная, че ако ми е самотно или просто ми се иска да срещна близки хора, трябва само малко да повървя и да стигна до дома на Марко Марков. Да позвъня.

И да вляза в дома на книгите, в дома на поет, в дома на приятел и себеподобен.