Румен Стоянов

Турското робство/владичество/съжителство/присъствие, тоест кротинка наличност, ущедрила ни едва половин хилядолетие, лишава българите от пълноценно съществуване: невъзможно е да упражняват ред професии, длъжности, запазени единствено за правоверни, сънародниците ни са провъзгласени за рая, човешки добитък. Бидейки гяури, тям са запретени куп издигнати служби, граждански, военни. Българин пълководец? Адмирал? Везир? Паша? Бей? Мюдюрин? Я трай, не си ли мюсюлманин, управленските врати са плътно затворени пред теб, какво, че имаш голяма дарба за еди що. Това непреодолимо башкосване било спрямо мъжете, а жените бивали, най-красиви, отвличани, силом помохамеданчавани, че да радват собственика на харема и да раждат султански поданици.

При туй положение, което било плахинко поразхлабвано от нямай къде и то главно под натиска на великите сили, означавало непълноценно съществуване, осакатено, тоест невъзможност българите да изявяват, разгръщат, усъвършенстват способности, дарования в куп области на умствената, интелектуална, ръководна дейност под сянката на падишаха*, завоевателски-поробителски разпрострял империята си на три континента, не го интересувало как говори тоя народ, негова лична собственост: щом е покорен, глава не вири, нека си хортува как му приляга. По тоя начин генетично вродените ни заложби, бивали държавно подтискани в продължение на столетия и намирали, принудително, отдушник в езика, той бил приложение на занимания безобидни според Високата Порта, занимания без практическа насоченост. Бива те да станеш ботаник, ваятел, математик, астроном, но как? От теб би излязъл отличен химик? Я не се занасяй.

Уви, никак не преувеличавам, достатъчно е да помислим за невероятния културен кипеж из недалечна Италия през ХVI столетие, какви художнически действия биват широко вършени во главе с Микеланджело, стенописващ огромния свод на Сикстинската капела, и Леонардо да Винчи, в добавък неосмирим изобретател.

В такава обстановка, враждебна спрямо наука и за самите обрязани, българинът е насочвал своя рязко ограничен, остатъчен творчески заряд към речта. Естествено, подходът не бил съзнателен, преднамерен, целенасочен, още по-малко подкрепян, насърчаван, облагодетелстван от учреждения (академии, университети, библиотеки), богати покровители, а просто нашенци без никаква сгода за прояви в, примерно, агрономство, езикознание, оперно изкуство и т. н., непреднамерено словотворели, защото какво друго им оставало в безжалостно окастреното житие битие. Тая му присъщност обяснява - не изцяло, а до известна степен, в определен, дълг времеотрязък - развоя на говора ни мил: той е последие от безжалостно орязана действителност.

Съвсем не свеждам впечатляващото ни езиково разнообразие и богатство единствено до произволията на чалмоносци, достатъчно е да упомена, че светите Братя са превели още в девети век избрани части от Библията и че този непреходен подвиг е първият ни писмен паметник, но безспорна е тая ни дълга, трагична отлика: невъзможност за свободна, разностранна, многообхватна интелектуална и научна работа, оказва силно влияние връз хода на езика ни. И още, смайващо: той е двуделно единен: падежен и безпадежен, а и сътворили сме писмености две: глаголица и кирилица. Речта, в турско битуваща на самотек, е безспорно доказателство за истинските способности на българина, тя е негов огледален и едновременно съкровен образ. Всинца трябва да знаем и с благодарност помним думите на австриеца проф. д-р Ото Кронщайнер: „Българският е един от най-интересните и най-богати езици”. Но за да стане това, нужно е те да залегнат трайно в училищното дело, пък ние все все по-мързелашки чакаме какво ще разпореди Еврогейският съюз и както вървят нещата един не особено прекрасен и наближаващ ден той милозливо ще ни спусне указания как да си подбърсваме дупиняка и с радост ще си честитим поредната велиикодушна придобивка. Имайки пред вид какво велико нещо (оцелели сме като народ благодарение на Православието и речта), настоятелно предлагам да издигнем Паметник на българския език, по всичко изглежда би бил първи и единствен в света.

——————-

*Тюю, какво нещо са туй придумките, досетих се за пандишпана.