Лозан Такев

Двадесет и две години продължаваме да четем, да гледаме и да обсъждаме Станислав Стратиев и почти не забелязваме, че него на практика го няма, защото внезапно напусна света ни на 59 години във Виена…

Помня тогава разговора ни с Чавдар Шинов, който със съжаление спомена как начинът на живот е станал причина за ранната му кончина…

Станко сядаше още сутринта на пишещата машина и не ставаше от нея. Тая уседналост в борбата със словото денонощно му донесе и заболяванията, на които той приживе не обърна внимание…

Станислав беше наистина неуморим, честен и нравствен и като млад писател, и като утвърден сценарист и драматург на Сатиричния театър… Него Тодор Живков лично го попита след една премиера на пиеса: „А, бе, момче, ти деца, семейство имаш ли, защо ги пишеш тези работи?” И бурният смях пропусна „Римска баня”, която след това се игра десетилетия.

Тогава чух как известни други писатели на всеослушание разпространяваха как едни фейлетони са станали сюжет на пиеса в Сатиричния театър.

А тя бе последвана от трилогия за живота на Иван Антонов и последвалите „Сако от велур” и „Мамут” продължиха темата за отрицателните явления в обществото и бяха силно аплодирани в залите на Мелпомена…

Само припомнете още „Рейс”, „Животът, макар и кратък”, „Максималистът” припомнете филмите „Равновесие”, „Кратко слънце”, книгите „Българският модел”, Балкански синдром”, ще прибавим и шедьовъра „Оркестър без име”, който продължава да радва четиридесет години нови зрители …

И с него още живеят сред нас Велко Кънев, Димитър Манчев, Николай Николаев, Филип Трифонов и всички останали, дали част от себе в общата памет за сценариста Станислав Стратиев, режисьора Людмил Кирков и композитора Борис Карадимчев… И заедно продължаваме да пеем „Оставаме, оставаме”. Защото таланливото, доброто наистина остава. Като име завинаги и без оркестър .

Останалото е известно. Роден на 9 септември в царство България през 1941 година, печатан в почти всички български медии, работил в „Стършел”, превеждан на английски, испански, шведски, руски и много други езици, награждаван, един от успешните драматурзи на Сатиричния театър, благодарение на който Сатирата беше една от най-посещаваните театрални зали по същото време…

Все пак от онова време не съм видял подобни опашки пред касите на театъра на улица „Стефан Караджа”, нито изкупени предварително билети за месеци напред.