Станислав Стратиев

Станислав Стратиев (псевдоним на Станко Стратиев Миладинов), български писател, е роден на 9 септември 1941 г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет. Работи във вестниците „Народна младеж” (1964-1968) и „Стършел” (1968-1975). Драматург на Сатиричния театър (от 1975). Печата от 1958 г. Книги: „Самотните вятърни мелници” (1969), „Троянски кон” (1971), „Дива патица между дърветата” (1972), „Пътешествие без куфар” (1972), „Пеещият кораб” (1973), „Пейзаж с куче” (1977), „Кратко слънце” (1977), „Диви пчели” (1977), „Подробности от пейзажа” (1978), „Капитаните от Бискайския залив” (1982), „Живот в небето” (1983), „Българският модел” (1991), „Последно кино” (1991), „Упражнения по другост” (1993), „Стоян” (1995), „Лице от Греко” (1997), „Мотиви за кларинет” (1997), „Вавилонска хроника” (2000) и др. Филми по негови сценарии: „Гардеробът” (1974), „Пазачът на крепостта” (1974), „Кратко слънце” (1979), „Слънце на детството” (1981), „Оркестър без име” (1982), „Равновесие” (1983), „И Господ слезе да ни види” (2001), „Врабците през октомври” (2006). Пиеси: „Римска баня” (1974), „Сако от велур” (1976), „Рейс” (1980), „Рагаца” (1982), „Не падай духом” (1982), „Максималистът” (1984), „Животът, макар и кратък” (1986), „Подробности от пейзажа” (1987), „Балкански синдром” (1987), „Мамут” (1990), „От другата страна” (1993), „Зимните навици на зайците” (1996), „Празни стаи” (1999), „Мотиви за кларинет” (2001). Носител на много награди за литература. Умира на 20 септември 2000 г. в София.


Публикации:


Проза:

ПРИКАЗКА/ брой 89 ноември 2016