Виолета Бончева

ТОВА СИ ТИ

На мама

Това си ти - развихрена лоза,
с коси като бръшлянови филизи,
с венец от клон, прозрачна резеда,
с дантели,
от домашна тъкан ризи,

вълшебницата с здрава, силна гръд,
жената вярна, ведра, с умно чело,
която се запъти за Отвъд
по изгрев,
беше хризантемено…

Зюмбюли бели, момина сълза
след туй за тебе плакаха горчиво,
попиваше и моя глас в пръстта
и моя зов, и времето щастливо…

И чудно е, че ни сълза, ни плач
отронва днес у мене естеството,
приседнала под гробищния здрач,
под висналите клони на дървото,

до спомените бликнали отвред,
до болката, която се разлива,
но чувам пак: „До тебе съм, до теб!”
и разговаряме тъй,
сякаш, че си жива…

БОГОРОДИЦА

Тя носи наметка, извезана с рози,
ореол от сияйни звезди я обгръща,
иконописват я с дълга дреха атлазена
и с небесно дете в ръце,
което прегръща.
В очите й блика ясно смирение,
жива радост и дълбока тъга в косите
се спуска,
страдалчески образ и майчинско озарение,
и благодарност към Господ
на устните.
Тя бди над дома, невидима влиза в него,
слага хладна ръка на горещото чело
на страдалец отчаян,
припомня, че да правим добро
не е просто някакво дело,
а оброк към Живота,
който е тъй нетраен…
Тя е с теб, когато безпътен викаш от болка,
когато си на дъното на някаква пропаст дълбока,
тя е тази, която идва на помощ
и ти показва винаги най-вярната посока.
Искаш ли да й благодариш и да й се помолиш -
сияен образ, изящна икона в храма…
Виж, тя е до теб и за теб и денонощно се моли,
тя е светицата, която наричаме „мама”.

——————————

КОСМИЧЕСКИ ФОКУС - МОРЕТО

——————————

МОРЕ

Това е то, недей рисува синьо,
попий дъха му само, взрян в зората,
а залеза, увиснал над скалата,
изпий като шептящо младо вино…

*
Опитомената луна излива
седефен стълб над залива среднощен
и пристъп на вълна - зелен и мощен,
телата ни на пясъка
покрива.

*
Прегаря кладата на свода и пълзи
по рамото на дюна златогрива,
а пяната дантелена залива
една скала с разпуснати коси.

*
Нощта е впрегнала звънливия си чар
и с влюбените вечно будни скита,
и ангел бял в опашката й вплита
един рубиново червен корал.

*
Планктонът е разцъфнал и светлеят
във тъмното телата беззащитни.
Наоколо звучат солени ритми
и бели птици над брега се реят.

*
Какво съм аз и ти какво си -
отломъци сред космоса бездънен,
една следа от тлеещ ален въглен,
и сенки бягащи покрай морето
боси.