РАЗДЯЛА
превод: Иван Антонов
РАЗДЯЛА
Залязващото слънце зад хоризонта угасна…
И в тази умираща нощ под луната
разделихме се с теб без докосването опасно.
Наивни ли бяхме тогава или пък малко познати?
Но скреж от печал из кръвта ни пътува
и леден дъждът в лицата ни бие.
Отминало, нашето щастие нейде тъгува,
че лесно със теб разделихме се ние.
И есенен студ ни лицата обхвана,
а в прегръдка ний можехме с теб да се слеем…
Ала разбирахме - между нас ще престане
с раздялата огън да тлее.
ТЪМНА ВОДА
Аз помня долината с извор на река,
дочувам още плясъците на водата тъмна.
Река и извор, слънчева дъга,
в пейзажа странни сенки на разсъмване.
Но в жегата от извора аз няма да отпия -
в реката рибите не плуват призори.
Водата тъмна отраженията крие
на отминалите скъпи хора и приятели добри.
Защо дойдох аз тук, щом с мен не е покоят,
щом във душата са терзанията безпощадно зли?
О, над водата изгорени мостове тъмнеят,
от пепелта им в нея светлина не ромоли!
Аз по брега й крача, вгледан във водата -
проблясват неусетно някъде встрани:
изгубени надежди на кораби в платната,
изпълнени с печал вълни.
Присядам, положил ръце на коленете,
дочувам шепот на отминала вода.
И тук аз мост ще съградя и пейка сред полето,
за да остане моята следа.
