Александър Гочев

Неолибералите на власт днес живеят във виртуалния свят на победилите неoлиберални ценности. Тяхното мислене и терминология е изцяло в рамките  на политико-икономически модел, който започна да се руши преди двадесет години и е вече в последната си фаза - модел, който няма нищо общо с реалността и едва ли ще преживее следващите двадесетина години.

За тези, които най-правоверно вярват в него и не искат и да чуят, че моделът умира, можем да им припомним думите на един от неолибералните им корифеи: “Музиката вече спря, а те все още продължават да танцуват” (Сорос).

И едно мрачно житейско стратегическо правило: “Всеки сам си копае гроба”.

Неолиберална криза

Относно  причините за  неолибералната криза се налага отново да си припомним думите на Джеймс Карвил, стратег на успешната президентска кампания на Бил Клинтън през 1992 година: “Икономиката, глупако!”

Днешният финансово-икономически и политически модел се създава в периода след 1971 г. с последна версия т.нар. Рейгъномика  реализирана след 1981 г., базираща се на Бретонвудската система установена през 1944 г.  (с долара заместващ златото като универсална световна парична единица)  със следните контролиращи системи: Международен валутен фонд (МВФ), Световната банка, Световната търговска организация и Федералната резервна система (ФРС; под юрисдикцията на САЩ), която печата доларите.

Последното е извор на противоречия и конфликти между САЩ и МВФ с неуспешни опити за ревизия, например от страна на Строс-Кан, тогава директор на МВФ, който се опитва да замени американската юрисдикция с международна.

Проблемът неочаквано удобно е решен с арестуването му по обвинение за опит за изнасилване на прислужваща в нюйоркски хотел и, следващата година, за сутеньорство (Франция).

Усложненията продължават и днес  поради различна финансова политика за копиране проблемите на сегашната криза - остра критика (меко казано) на политиката на ФРС от страна на директора на Международния Валутен Фонд,  Кристалина Георгиева.

Главен проблем на съвременната неолиберална икономика е липса на модели за справяне с днешната криза, която има главно немонетарен структурен характер: изкривяване на съществуващите пропорции между икономически отрасли и райони. Решаване на проблемите на отделен отрасъл или район е невъзможно поради увеличаване на структурните диспропорции в цялата система.

Професионалите, които би трябвало да решават този тип проблеми, са обучени по каноните на неолибералната икономическа наука, т.нар. Economics, в чиито скрижали няма и следа от т. нар. структурна инфлация. Тези професионали никога не са вземали самостоятелни решения, принудени да поддържат един или друг политически играч (например Тръмп или Байдън).

С неочаквани куриози от рода на този, че само след няколко месеца новоизбраният президент Байдън е принуден да се откаже от неолибералните икономически принципи за да следва програмата на Тръмп - и в икономиката и даже в геополитиката.

Главната причина, според икономиста Михаил Хазин, е че разходите за поддържане на Бретънуудската система упражняват непосилен натиск върху икономиката на САЩ, които са притежавали 50% от световната икономика през 1944 г., а днес - по-малко от 20% при увеличени разходи.

Днес всички ресурси за поддържане на т.нар. глобална политика са изчерпани (последните остатъци по времето на Обама). Всичко това на фона на 25% промишлена инфлация в САЩ и 30-40% в Европейския Съюз днес. Последното на практика означава, че стойността на валовия промишления продукт на дадена страна намалява стойността си след една година с 25% (САЩ) или с 30-40%  (ЕС).

Нагледен пример за ограничено-адекватни политици  са днешните зелени такива, заели контролни позиции в Европейския съюз и САЩ. Единствента им квалификация е зелената идеология без следа от  стратегическо мислене как точно на практика може да се реализират новите им технологии в такива мащаби, че да могат без особени проблеми да заместят комплексната световна “мръсна” енергетика, която и днес държи света в едно горе-долу стабилно динамично равновесие.

Мнението на човека от улицата за тяхната дейност може да се илюстрира с един доста стар арменски виц за радикална нова идея по отношение на класически бизнес: продажба на лимонада. Идеята на Гарабед и Киркор е да продават лимонада в пустинята Сахара. Гениално! Слагат масата, нареждат лимонадата и Гарабед започва рекламата за да привлече клиентела: “Хайде на лимонадата! Не се натискайте! Не се блъскайте! Пазете реда! Хей, ти там… “. На Киркор му писнало да го слуша и след известно време го сритал отзад. Гарабед: “Хайде на лимон… Ааа, кой ме ритна?”  Киркор: “Знам ли, в тази навалица.”

По отношение на зелените идеолози, преквалифицирали се в политици и даже в икономисти, можем само да отбележим, че ритниците само сега започват. От всички страни.

Не е изненада, че на последния редовен икономически форум в Давос и дума не се обелва за икономика. Център на внимание са двама представители на Кашчей Безсмъртния, столетниците Сорос и Кисинджър, като в дискусиите e демонстрирано предпочитание към идеите на Сорос. Последното показва, че за Давосците не само  икономиката, но и политиката не е на първа линия.

За сметка на образованието и културата като фундаментално определящи статуса и на икономика и на политика на дадена държава чрез преформатиране на нейния национален елит по матрицата, разработена от Сорос и неговото Отворено общество. С малко пари - големи резултати! Необходимо условие? Продажен национален елит, осигуряващ безпроблемно външно управление на държавата: в очите на Запада - елит от туземци-слуги.

Най-проблемен е началният етап, когато се създава и урежда първия ешелон соросоиди на командни и контролни позиции в образованието и културата. Следващото поколение, образовано по вече готова матрица, естествено счита квалификацията си за единствено правилна и автоматично не допуска отклонения и особено ревизии.

Отрезвяването настъпва след неминуема икономическа катастрофа в резултат на превръщане на държавата в пазар за западни стоки, които трябва да се купуват от гражданите. Гражданите имат един малък проблем - нямат достатъчно доходи поради липса на квалифицирана работа.

По много вероятния сценарий за разпад на ЕС, България ще бъде оставена сама  на себе си, без каквито и да са съюзници - резултат от коленопреклонното послушание на директивите на САЩ и слугите им в Брюксел, без и най-малък жизнен опит за отстояване на каквито и да са собствени интереси поне на основата на  взаимоизгодна междудържавна икономическа политика.

Оттук следва, че България може да разчита само на себе си за националното си спасение т.е. ще бъде принудена да се трансформира в нещо абсолютно анатемосано от неолибералния канон -  национална държава. Това е и най-оптимистичният сценарий. Алтернативите са аналог на Дивия Запад или колонизация.

На Балканския полуостров няма силен местен играч, способен да организира единна регионална държава като при намаляване на военното влияние на САЩ и НАТО най-вероятни сценарии са следните: подчинено на Москва генерал-губернаторство с център Белград или, по-малко вероятно, реализирането на проекта “Четвърти Рим” от Континенталния европейски елит и Ватикана.

Другият сценарий е този на Дивия запад поради наплив на гладни бежанци от Близкия Изток и Африка и междунационални и/или междурелигиозни конфликти. Частично спасение от този хаос е отваряне на коридори за бежанците към Западна Европа.

Поради заявения от Русия стратегически интерес в района на източното Средиземноморие, руски контрол на Босфора и Дарданелите е необходимост, която не допуска реализацията на балкански социално-военен хаос.

Оттук и необходимостта от минимален военно-политически  руски контрол на Балканите. Куриозно, този най-вероятен сценарий изглежда подобен на този на Сталин, Тито, и Георги Димитров за Балканската федерация през 1945-9,  впоследствие изоставен  поради опасения за загуба на контрол от страна на СССР. (https://shkolnikov.info/articles/11-analitika-i-prognozy/102520-geostrategicheskiy-vzgljad-na-budushhee-balkan).

Едно от следствията от тази неизбежна промяна е, че днешната информационната неолиберална война, пропаганда гарнирана богато с лъжливи новини, се очаква да се трансформира най-фундаментално следвайки, например, подхода на който почива теоретичната физика: и най-красивата високоинтелектуална постройка отива на боклука, ако се намери един-единствен експериментален факт, който й противоречи.

За разлика, днес, неудобните факти, убийствени за всяка неолиберална политико-идеологическа конструкция, се прикриват най-грижливо или направо се “изтриват” от информационното поле. Особени и малко скъпи изключения са режисирани факти по холивудски образец (Белите Каски в Сирия; Буча в Украйна).

Ето и ръководния принцип за неолиберална идеологическа конструкция: всички резултати от практиката се обявяват за несъществуващи, ако противоречат на правилната идеология. Дали даден резултат съществува, се определя от медиите: ако не се говори за него, той не съществува. Дали даден резултат съществува или не, се осигурява от цензурата и законите на даденото социално образование.

Един пресен пример. Речта на унгарския премиер Виктор Орбан на конференцията  на американските консерватори в областта на политиката, CPAC  (Conservative Political Action Conference, Dallas, Texas, 2022)  е посрещната с невероятни аплодисменти. Самият факт на такава  една реакция днес показва революционния  характер  на  публичното споменаване  на най-обикновени неща. Неща нормални и очевидни  за болшинството представители на човешкия род. Например, че семейството се състои от майка, баща и деца. Причината?

Причината е тотален информационен контрол по отношение на всякакви мнения различни от каноните на неолибералната идеология. Още, такава една реакция е доказателство за абсолютната деградация на тази идеология и нейната верноподанна  журналистика в очите на масите.

През следващия неолиберален етап можем да очакваме  гръмогласни овации за смелостта на някой от аудиторията да издаде каквито и да са нечленоразделни звуци, неодобрени от неолибералния обком.

Накратко, очертава се най-незавидно бъдеще за соросоидите - да живеят в национална държава. Нещо като края на историята, но с неочакван и болезнен за Фукуяма резултат.

Но, както беше вече казано по-горе: “Всеки сам си копае гроба”.

Национална държава

Първото и най-важно от необходимите условия за функционирането на бъдещата национална държава е пълна реогранизация на образованието с тотално прочистване на всички агенти от соросоиден тип - професионалите, реализирали антинационалния характер на днешното българско образование и култура.

Следващото условие е прочистване на културния елит чрез един най-хуманен подход т.е.чисто икономически: чрез държавно финансиране на нова национална култура, оставяйки днешните антинационално-глобалистични културни активности на вълшебната ръка и милостите на свободния национален пазар точно по канона на скъпия за тях неолиберален модел.

За ефективността и последиците от такъв един подход може да се консултирате с представители на Съюза на българските писатели за  периода след 1989 година.

Говорим за култура, защото тя е в основата на най-важната компонента на образованието - възпитанието. Възпитание, съобразено с ценностите на нашия многовековен уникален цивилизационен феномен.

За щастие, има и богата база за сравнение чрез контра-пример: културен неолиберализъм като технология за най-успешно разрушаване на класическата европейска цивилизация. Оттук следва и едно обобщаване: днешната културна война е чиста проба цивилизационна война.

След 1989 г. новопокръстените професионали-възпитатели проповядваха, че възпитанието е наследство от тоталитаризма и че няма нужда от възпитание. Децата трябва сами да направят своя избор - те са личности.

Последното не изключва замяната на образованието с най-безогледно манипулиране на същите тези личности поради следната специфика: за тяхната възраст е най-естествено да си нямат и понятие какво е това “личност”.

Неолибералната ювенална система предлага необходимата подкрепа от страна на закона: позволява на ювеналните съдилища да изземват децата от родители за следните престъпления: шамар (физическо насилие);  повишаване на гласа (психологическо насилие); молба детето да измие чиниите (експлоатация на детския труд); забрана за общуване с неподходящи приятели (потискане на личността); за бедност (неподходящи битови условия) и др.

В някои страни в детските градини и в училищата децата се обучават как се нарушават  техните “права”, съответно,  тренират се да стават доносници срещу своите родители.

Паралелно се предлагат за изучаване два нови предмета: “безопасен секс” и “търпимост към сексуалните отклонения”.

Култура на отхвърляне

Централна роля в днешната цивилизационна война играе т.нар. Култура на отхвърляне (Cancel culture). Тази така наречена култура, с идеологически оформени и най-цветисти изяви на лъжа, злоба, глупост, интригантство, клевета, краен цинизъм и  малтретиране, служи за перфектен антипод на истинските човешки ценности.

Положителният ефект от нейното съществуване по линията “всяко зло за добро” е следният: без нея хората биха пребивавали в един илюзорен свят.

Идеолозите и активистите на тази култура, оголвайки своята същност, успяха максимално убедително да се  саморазобличат до немислимата степен да се превърнат в контрапример на това, за което най-безочливо парадират.

Невъобразимите, апокалиптични по мащаб, изяви на тази Култура на отхвърляне  показват колосалните амбиции и възможности на тези, които ги финансират - и политически и античовешки.

Днес те я демонстрират като централен подход и по отношение на икономически санкции срещу компании, банки и цели държави, подход маскиран в демократични одежди, скроени по строги  и неписани “правила” на хегемона, които никой няма право да оспорва.

В основата на тази Култура на отхвърляне стои елементът не на съзидание, а на  разрушение. Елемент чисто антихристиянски по своята същност: насочен срещу човека-съзидател като земен образ на Бога-творец. Елемент на борба срещу вечното. Накратко: абсолютното зло се преоблича и рекламира като абсолютно добро.

Подходът на отхвърляне  е използван и преди, но днес той е издигнат на ниво главна културна парадигма. От нея следва и днешното неолиберално тълкуване на понятието толерантност: за да  демонстрираш толерантност, трябва да упражниш насилие срещу себе си, но само по предписаните канони на Културата на отхвърляне и независимо от обективната реалност.

Пресни новини от всекидневието: 100 британски университета са се подписали за прилагане на Културата на отхвърляне в образователната дейност. С нетърпение чакаме последствията от прилагането на тази Култура с цел възраждане на бившето британско величие.

По същество днешната политико-икономическа-цивилизационна  конфронтация, обхванала с последствията си целия свят, е битка за бъдещето: срещу разчовечването на човека, срещу ЛГБТ, срещу разрушаване на семейството, срещу изтриването на всички форми на човешка идентичност, срещу командната позиция на изкуствения интелект и чипизацията на хората, срещу атомизиране на обществото т.е. анихилиране на  възможността за  защита на личността чрез организирана съпротива.

По-същество, срещу постхуманоидното бъдеще, срещу образа на смъртта.

Що се отнася до България, гореописаният сценарий по необходимост е сценарий за възстановяване на националната държава. Иначе…