УТЕХА

Иванка Павлова

УТЕХА

Живееш често чуждия живот
чрез филмите, за да се чувстваш жива,
но той, като откъснат рано плод,
понякога е с привкус на горчиво.

Какво пропусна? И в какво сгреши?
Или бе наранена? Предпочете
свободният дух да те утеши
и се заключи в храма на сърцето?

Когато те прониже нечий смях,
отново сякаш в тебе оживява
превърналото се в купчина прах -
било е само пепел над жарава.

Ще лумнат изведнъж безброй искри,
ако се осмелиш да я разровиш,
и твоето сърце ще сътвори
от болката химн светъл, живо слово.


ПОРАСТВАНЕ

Свой враг си има всяко нещо живо -
и розата, и буренът, и аз.
Изтръгвам бурена немилостиво.
Над розата студът пък има власт.
Заплахи всякакви грозят човека,
но той се справя някак си все пак,
при все че участта му е нелека,
защото сам на себе си е враг.
Така и аз упорствам твърдоглаво,
повтарям грешките си ден след ден
и бавно себе си преодолявам,
на своето несъвършенство в плен.
Уроците си плащам като всеки.
Страданието - тяхната цена,
с годините понасям все по-леко
и с все по-малко чувство за вина.


СЛЕПЦИ

Слепци… И те са като всички хора,
но тяхната съдба е отредила
в нощ вечна да живеят, вечна горест
в сърцата им гнездото си е свила.

Дали не са наказани от Бога
за прежни грехове недопустими?
А може би закономерност строга
е на съдбата истинското име?

Но срещам и слепци с очи, лишени
от милост, от способност да обичат.
Вода тече в студените им вени.
Очите им на пещери приличат.

Отхвърлят те и съдят с лекотата
на безпогрешни, без да осъзнават,
че само слепотата на душата
окайване безспорно заслужава.


В ДВОРЕЦА В БАЛЧИК

На кралица Мария

Дрехите и вещите са дълготрайни.
След човека те остават като знак,
че е бил на този свят, макар случайно,
и в небитието се е върнал пак.

Те на своя чудноват език разказват
за сълзи, за смях, за обич и тъга.
Пясъка загребват морските талази,
както някога, гневливи и сега.

Разцъфтели са цветята, с много нежност
гледани от романтичната жена.
Гларуси пищят над морската безбрежност,
а в параклиса й тегне тишина.

Стъпките й още помни храмът божи.
Сякаш тя реди молитви шепнешком.
Всичко я е надживяло, но не може
да е същият без нея този дом.


ДОБРИЯТ ЧОВЕК

(По повод филма „Форест Гъмп”)

Доверчив, открит, добронамерен,
той прилича често на глупак,
но докрай на същността си верен,
ще полита да помогне пак,
независимо че от мнозина
е презиран, мразен, даже бит;
ще остава честен и невинен,
в добротворството си упорит.
Той излъчва някаква магия
като упрек към света жесток,
неспособен нищо да укрие,
като на пиедестал висок.
Нека хора като него има -
с ангелоподобна доброта.
Те са като щедро слънце зиме
и като оазис в пустошта.