Вера Бонева

Литературообичта е дума, сътворена от Юлий Йорданов за именуване ценностното отношение на Яна Язова към изкуството на живите и незаспиващи думи.

Заимствам я от пространния и разноречив корпус на настоящата книга, за да ословеся емоцията, която провокира прелюбопитното четиво, посветено на съдбата, текстовете и метатекстовете, с които Яна Язова присъства в съвременното културно битие на нацията.

И ако обичта към литературата е водещата емоционална нишка в цялото творчество на Юлий Йорданов, то фактографската и естетическата плът на поредния му писателски труд е подвластна на проникновения (пре)прочит на познати и неизвестни обстоятелства, документи и текстове, както и на незаспиващата му привързаност към родното - Лом, Северозапада, България.

Подредени в споменатия порядък, топографските ориентири на есеиста и литературния критик Юлий Йорданов, по(дс)казват на непредубедения читател, че националната принадлежност е ефирна материя, в която нишките на основата са изтъкани от несъзнавана (понякога) привързаност към родното място и към средата, която те е формирала като личност.

Подредена прилежно в 11 отделни части, настоящата книга не е стандартна биография, не е и класически литературно-критически обзор на творчеството на магнетичната писателка.

Тя е по-скоро културно-исторически и литературно-аналитичен наратив, търсещ-и-намиращ мястото на Яна Язова в и нейната епоха, и в нашето съвремие. Нещо повече.

Юлий Йорданов се връща към фамилната история на писателката, разкривайки малко познати детайли за произхода й, свързващи я с именити калоферски, карловски и сухиндолски родове - все достолепни българи, съхранили не само чест и достойнство в трудните десетилетия на османската власт, но и създали челяд, с която и те, а и ние като следовници се гордеем.

Специално място в книгата е отделено на връзката на Люба Ганчева (бъдещата Яна Язова) с Лом и Видин, като са представени автентични документални свидетелства за раждането, ранното й детство и ученичеството й във Видин.

Интелектуалното приятелство и любовната авантюра на Яна Язова с проф. Александър Балабанов са интерпретирани чрез посредничеството на автентични документални и визуални свидетелства и чрез разказите на някои видни съвременници, сред които се открояват имената на проф. Тодор Боров, изкуствоведа Владимир Свинтила, публициста Крум Велков.

Вписването на Яна Язова в литературния развой през 30-те години на XX век е обект на отделен очерк, в който доминира вещо очертаният психологически и физически портрет на чернокосата красавица.

Позовавайки се на авторитетни творци и учени, работили през втората четвърт на миналото столетие, Юлий Йорданов ни среща с един леко опоетизиран, естетически извисен и силно привлекателен образ на младата писателка, която обладава не само изумителна женска хубост, но и непомерно лично обаяние.

В този контекст авторът с лекота успява да представи най-ярките постижения на Яна Язова в полето на поезията, романа и във свръхкъсата жанрова форма на афоризмите.

Самостойно сюжетно присъствие в книгата имат двата очерка, посветени на трудния път на романа на Яна Язова „Левски” към читателската аудитория, на неговите предпечатни и печатни перипетии, както и на високите му художествени достойнства.

Без посткомунистическа злост и реваншистки тон Юлий Йорданов откроява скверните опити за присвояване авторството на творбата, както и част от мъглявите във фактически план и до днес обстоятелства около смъртта на писателката и около съдбата на личния й архив.

Изключително ценни са приведените свидетелства от документалното наследство на проф. Тодор Боров, осветляващи важни детайли в споменатата сюжетна линия, както дълбокият философско-исторически анализ на романа за Васил Левски.

Юлий Йорданов е автор, който умело преминава от високата стилистика на литературнокритическата интерпретация към близки до журналистическия наратив очерци, посветени на динамичната съвременна събитийност, свързана с паметта за Яна Язова.

Умело щрихираните научни конференции, литературни вечери и други културни прояви за Яна Язова съдържат деликатно прокарано внушение, че високата цена, която писателката е заплатила за съхраненото си творческо и човешко достойнство, в наши дни се възвръща многократно - както в живия спомен за нея, така и в нестихващия читателски интерес към монументалното й творческо наследство.

Приемам без никакви условности представената теза на Юлий Йорданов с малката добавка, че без усилията на личности като него и другите изследователи и популяризатори на Яна Язова, енигматичната „жрица на перото” би останала само там високо в своя творчески храм, дистанцирана от бурното ни всекидневие и естетически отстранена от все по-мощните вълни на посредственост, заливащи книжовното ни поле.

Упорното и вдъхновено писане и говорене за творци от мащаба на Яна Язова е жилав крепителен елемент на невидимата защитна стена срещу имитативните и псевдокултурни „продукти”; стена, съзиждана и с неуморните усилия на Юлий Йорданов - един съвременен жрец в олтара на литературната почтеност.

София, 9 февруари 2022