Иван Д. Христов

90 години от рождението на Емил Калъчев

Сега, когато писателя Емил Калъчев отдавна не е вече между нас, неволно се връщам към заглавието на първата му книга с разкази „Свидетелство за честност” /1962г./. Мисля си колко прозорлив и далновиден е бил, защото неговия живот и литературно творчество - десетина книги с разкази, романи, новели и пиеси, бяха и останаха като едно ярко свидетелство за честност и почтеност.

Емил Калъчев започва творческия си път сред миньорите и строителите на Баташкия водносилов път в Родопите, за да го продължи като журналист и дългогодишен редактор и главен редактор в ДИ „Христо Г. Данов”- Пловдив. Той е един от учредителите на Дружеството на Пловдивските писатели и член на Съюза на българските писатели още от 60-те  години на миналия век. Създава и собствено издателство „Калем”. Емил остави незаличима творческа следа и като главен редактор на списание „Детски глас” /2008 - 2010/.

Рано изявил се като автор на литературни публикации, за половин век той написа повече от десет книги - романи, разкази и новели: Свидетелство за честност” /1962/, „Носач на взрив” /1964/, „Отражения” /1967/, „Дочакай деня” /1970/, „Кариера” /1976/, „Прощално за времето на самотата” /1983/, „Храбрите приключения на Бин и Бен” /2004/ и второ допълнено издание  2014 г. Емил Калъчев има изяви и като драматург. Негови пиеси са поставени от театрите в Пловдив - „Право на име” /1968/ и в Хасково „Случаят Личев” /1971/. Последната му книга е „Пет разказа”/2007/.

Колко вярно в книгата си „Пловдивски силуети”/1980/ литературния критик Яко Молхов прогнозира: „Емил Калъчев бавно, но сигурно се движи към лоното на голямата литература и ще достигне хармонията, която не е друго, освен зрялост на духа”. Писателят Георги Стоянов пише в мемоарната си книга „Паметта на сърцето” /2015/: „Емил  Калъчев остави своя следа в духовната територия на Пловдив и има своя ниша в културната съкровищница на страната”.

Творческото кредо на Емил Калъчев е: „Човек е сътворен да прави добро и в това е  нравствената му сила”. Героите в книгите му ратуват за топлота в човешките отношения, хуманизъм и висока нравственост, да не накърняват сетивата ни за добро и зло, за чест и безчестие.  Високата художественост в прозата му се крие преди всичко в силата на гражданската му съвест и страстта към правда и хуманизъм.

Литературният критик Иван Сарандев пише в рецензията си за дебютната книга на писателя „Свидетелство за честност”/1962/: „За Емил Калъчев е безсмислено да се каже, че обича и познава героите си, самият той е един от тях”. Последвалата повест „Носач на взрив” /1964/ също ни привлича с автентизма на изображение. В сборника с разкази „Отражения” /1967/ белетриста съчетава според Сарандев „зрителната осезаемост на изобразителното изкуство е емоционалната пластика на живото слово”. От дистанцията на днешното време  романът „Дочакай деня”/1970/ е една много смела за времето си книга. В многопластовия и експресивно написан роман „Прощално за времето на самотата” /1983/, авторът воюва за високи граждански добродетели. Остра конфликтност и психологическа пластика на изображение характеризират прозата на талантливия писател и в сборника с новели „Кариера” /1976/, в които се отличават „Пожар”, „Стоп”, „Ластовица”. Последната творба е включена в антология на съвременната българска новела, излязла на немски език в Германия.

Емил Калъчев написа и чудесния си роман за деца „Храбрите приключения на Бин и Бен”  /2004/ и второ допълнено издание /2014/. Чест прави на издателство „Хермес”, че преиздаде романа. Това е  жест не само към паметта на писателя, но и към стойностното в съвременната българска литература. „Храбрите приключения на Бин и Бен” потвърждава, че писателя Емил Калъчев е литературен експериментатор. Авторът винаги е подхождал отговорно към писането като творчески акт и стремял всяка нова творба да носи нещо по-различно от другите. Романът „Храбрите приключения на Бин и Бен” е не само новаторски и успешен. Той  дава проекция на един модерен светоглед.

Според Владимир Янев „в прозата на този мълчаливец ненатрапчивата елегантност на фразата разкрива травматични изживявания на социалното, често появяващи се болезнени внушения са хуманистично интонирани”.

В електронното издание „Литературен свят” бе публикуван след смъртта му и „Дневникът” на Емил Калъчев писан през 1971 година. Това са записки, впечатления -  художествено обобщение от едно незабравимо далечно морско пътуване на писателя с кораб от Бургас до Хамбург, Ротердам и обратно.

Събраните в книгата „Осъдени за рая” /2016/ неиздадени ръкописи на Калъчев, /под редакцията на Иван Д. Христов и Георги Райчевски/ закръглят нашата представа за актуалната значимост на творчеството на даровития писател. Незавършеният роман дал заглавието на книгата е поредно доказателство за големия белетристичен талант на Емил Калъчев. Жалко, че не му стигна времето да го довърши. Замислен като родова сага на фона на национални и световни исторически събития, „на три поколения скръбни посланици на родовия корен”.

Разказите включени в сборника „Осъдени за рая” Емил Калъчев издаде като отделна книга „Пет разказа” още през 2007 г. Това са: „Най-дългия полет на полковника”, „Гост”, „Деково щастие”, „Подир виденията” и „Завръщане” - всичките с актуална съвременна тематика. Уловил болните страни на днешното общество писателят чрез посланията заложени в тях жадува за един по-хуманен и справедлив свят. Разказите са сред най-доброто, което той ни остави като литературно наследство и някои от тях могат да влязат във всяка литературна антология на съвременния български разказ.

Много вярно големия наш литературен критик и историк професор Иван Сарандев е схванал специфичното и най-характерното за писателя: „Емил Калъчев като белетрист предпочита честно да свидетелства за видяното и преживяното, за хората, с които е работил и общувал. Той гледа на живота без очилата на предубежденията, с поглед омекотен от деликатност и разбиране. Тъкмо за това неговите разказите, новелите и романите са честни свидетелства за нашата съвременност”.