Писма до Димитър Данаилов

*
Стара Загора, 3 май, 1965 г.
Драги Мите,
Благодаря ти за хубавата рецензия. Хубава, не защото хвалиш книгата ми, а защото караш и мене да ти повярвам в онова, което разкриваш.
Стискам ръката ти и още веднъж ти благодаря.
Твой Иван Мирчев

——————————

*
18.01.1971 г., София
Драги Митко,
Обажда ти се Прошо, някогашният карикатурист на лит. Кръжока „В. Воденичарски”. Не се чувствувай особено изненадан. Повод за това писмо е идеята на „Воденичарци” да организират другарка среща. За точния ден и час ще бъдеш осведомен допълнително.
Освен това имам към теб лична молба. През 1950 г. бях войник в един южнобългарски гарнизон. Един горещ летен следобед ни заведоха на р. Марица да се изперем и изкъпем. Докато чаках да ми изсъхнат чаршафите и партенките намерих на пясъка парче вестник. Като по поръчка, на него бе отпечатано твое стихотворение. Някакъв прекрасен тракийски сюжет. С твоя изящен похват ти бе сътворил мила и морна картина в стихове, типична за южните ни краища. Това бе красив миг в сивото ми и не дотам весело войнишко ежедневие… Няма да правя евтин пазар на чувства, но и сега като че ли чувам скърцане на тракийски коли и задъхани добичета…
Би ли могъл, драги Митко, да ми съобщиш в кой вестник и под какво заглавие бе отпечатаната тази твоя творба?
Прилагам плик, за да ти спестя време.
В очакване аз те поздравявам със сърдечно ръкостискане!
Желая здраве, Прошо.

——————————

*
София, 16 декември 1973 г.
Митко,
Отдавна преглеждам през пръсти поезията, която пълни страниците на периодичния печат, но днес се застоях надълго над третата страница на „Работническо дело”. Не само защото срещнах в нея познато име, но защото „Триптиха” наистина ми хареса. Истинско и силно преживяване, честно и изискано отражение на преживяното.
Бих бил щастлив да изпитвам по-често такива естетически наслади и приятелски радости. И да се разсеят в небитието ония съблазнителни на вид, но порочни по същността си виолетови и резедави видения.
Не защото любовта няма място в поезията. Пазил ме господ от подобни схващания, за които ще ме разпънат на кръст не само теорията и историята на изкуството, но и цялата онази неутолена и неутолима, жива и неумираща човешка жажда за свежо изкуство. Но и за любовта, за да влезе в истинското изкуство, не са достатъчни само найлоновите одежди в сладникави цветове. Необходимо й е очистително менгеме - прощавай за старомодния и непоетичен израз - на „времето-съвест” или на „съвестта-време”, или на „съвестта, която отмерва свое време”. Все е същото.
Пожелавам ти нови истински успехи.
А на себе си пожелавам нови радости като днешната.
Гарвалов

——————————

*
Драги Митко,
От сърце ти желая здраве, радости и много нови и прекрасни стихове през Новата 1989 г.!
Жалко, че не ще се видим на Яворовите тържества през януари, но пусти години не са за зимни пътешествия.
Аз съм все още под впечатлението на живота, който кипи в музея в Чирпан. Тежко ми е, че в София не е така. Тук е канцеларско гнездо за лични облаги. Ти остави десетилетна следа в музея в Чирпан на вдъхновение и любов. Благодаря ти.
Явора ще дойде вместо мене този път. Мисля, че ще се погрижиш за нея. Не забравяй да заведете с кола на тържеството вуйна Стоянка. Моля те!
Дано новите изменения за пенсионирането не те засегнат. Мъчно ще се намери твой заместник.
Поздрави от всички вкъщи. Целувам те.
Ганка Найденова

——————————

*
Драги Митко,
със стихотворението си „Поет и куче” ти надмина и Валери Петров, и много други поети.
Поздравявам те.
Александър Геров
8. 04. 1989

—————–

сп. „Наше минало”, брой 33, декември 2021 г.