Любомир Духлински

Следователят Минков гледаше минаващите хора втренчено, с полузатворени клепачи. Следобедното слънце грееше в очите му и му пречеше да вижда добре. Преминаващите се мяркаха пред него като някакви сенки. Изведнъж той като че ли се стресна и хвана седналият до него на пейката за ръката.

- Петка, колко много хора по улиците, братле! И като си помислиш, че половината от тях не са в затвора само поради липса на доказателства…

- Какво? - зяпна Петков.

- Викам ти, че половината от тоя народ е за затвора. Само че не можем да докажем престъпленията му.

- Минков, да не те кълве щъркел между ушите? Братко, изкривена ти е вече психиката. Колкото по-бързо напуснеш следствието, толкова по-добре. Иначе ще ти нося цигари в психиатрията.

- Изкривена друг път! - сопна се Минков. - Такива като теб са за психото, щото не виждате какво става. Лековерен си ти, братко, наивен. Чудя се как си се озовал в следствието. Сигурно всеки бандит те премята на пръста си. Пък минаваш за един от най-добрите…

- Я стига! Да не искаш да кажеш, че и ей там онзи човечец, онзи със зелената шапка, е престъпник? Или тази майка, дето бута количката с бебето, е за затвора? Я стига! По-добре върви се прегледай.

- Хм… - промълви Минков. - Глупак си ти, братко. Искаш ли да ти докажа, че този човечец, както го наричаш, със зелената шапка, е с двата крака за затвора?

- Я върви да пием по бира - засмя се Петков. - И да си ходя да спя, че довечера съм дежурен.

- Не ща бира - тръсна глава Минков. - Да се видим пак тук след седмица. Тогава ще пием бира - хем ти ще черпиш, защото ще ти докажа думите си. Навит ли си?

- Нали си в отпуск?

- Нищо. И без това няма какво да правя - жената и децата са на море при майка й. Да не мислиш, че ще седна цял ден да гледам криминалета по телевизията? След като животът ни предлага безброй истински възможности? Е, навит ли си?

- Става, Шерлок - пак се засмя Петков, тупна приятеля си по гърба и си тръгна.

Седмицата измина неусетно. Петков дори не се сещаше вече за налудничавата теория на приятеля си и беше забравил за облога. Само че в събота Минков му звънна:

- Да се видим утре в десет?

- Става, само че следобед в пет. Зает съм през деня.

- Хубаво.

Срещнаха се пред кафенето, което харесваха и в което често се отбиваха.

- Е, Шерлок? Хвана ли професор Мориарти?

- Хванах го - отвърна сериозно Минков.

- Я стига! Разправяй де!

Минков извади от вътрешния си джоб изрезка от вестник и я подаде на приятеля си:

- Чети.

Изрезката беше от пенсионерски вестник и в статията се разказваше най-подробно и сълзливо за някакъв пенсиониран доктор от малко ловешко село. Авторката го наричаше възрожденец, спасител и още редица хвалби от този род. Работел въпреки преклонната си възраст и как пред кабинета му не секвал  потока от нуждаещи се хора. Статията завършваше: „Хвала на човеколюбци като доктор Дулев, които жертват себе си за другите.”

- Тази статия я намерих в интернет. Порових се и из документи, до които, както знаеш, имаме достъп. Нищо! Вече правех сметка колко бири ще изпиеш, когато се сетих, че имам познат в районното в Луковит. Обадих му се, обясних му за какво го търся и го помолих да се завърти из селото, да хване клюката, както се казва.

- О, я не ме занимавай с глупости - сопна се той. - Остави човека на мира. Ние сме потънали в работа, защото в нашия район се вихри една - грамофон свири, майка плаче. Бандит до бандита, ти си тръгнал… Я се оправяй сам с щуротиите си!

Помолих го още веднъж - да намине в селото, просто така, да се поогледа само…

- Я се разкарай - изруга той и ми затвори телефона.

На другия ден палнах голфарата и отпраших към Луковитско. Пътувам и си мисля: „Аланкоулу, май наистина те кълве щъркела. Къде си тръгнал на майната си? Не идеш при децата си на морето, ами…” Само че ти знаеш, Петка, аз съм инат копеле - захапя ли нещо, лесно не пускам.

Стигнах до селото на доктора чудотворец. Спрях в една странична уличка пред кметството. Намерих лечебницата и понечих да вляза. Затворено. Отпред ни табела с работно време, ни жив човек в тая жега - да попиташ кога работи доктора и кога ще дойде, ако е на работа. И кмета го нямаше. То остави кмета, ами всички стаи в кметството бяха отворени, а нямаше жив човек.

Хеле по едно време мина някакво бабе. Попитах я, а тя ме огледа от глава до пети и изфъфли с беззъбата си уста:

- Ми де ти жената?

- Каква жена бе, лелко? Доктора търся.

- Той надвечер иде. Тогава ги оправя…

Изкиска се и си продължи пътя.

- Брех, мамка му, - викам си, - какво става тука?

Ще чакам да видя каква е работата, рекох си. Вече бях забравил облога ни, просто му глождеше любопитство. Седнах в колата и зачаках. Когато удари шест часа, изведнъж нещата се раздвижиха. За два часа пристигнаха осем коли, все с регистрации извън Ловеч. Все сравнително млади хора - жени и мъже. Нямаше обичайните баби и дядовци, дошли да им премерят кръвното или докторът да им даде хапче. Влизаха мъжете и жените, стояха по половин час и си тръгваха. Направи ми впечатление, че на излизане жените вървяха някак си неуверено, а мъжете ги подкрепяха за лакътя. Озърваха се нагоре надолу, мушваха се в колите и изчезваха.

- Ама и работа! Какви са тия половинчасови процедури - подмладява ли ги, що ли? Хайде, Минков, - викам си, - да влезем. Да видим какво става.

Слязох от колата и влязох в лечебницата. Пред кабинета ме посрещна едра, напраскана млада жена. Престилката едва удържаше пищните й форми. Изглеждаше като надувана с компресор.

- Ти при кого, бе? - изпречи се тя пред мен.

- При владиката - викам и показвам служебната си карта.

Тя понечи да ми препречи пътя:

- Нямаш, - вика, - записан час. Не може така да се влиза при доктора!

- Аз, - казвам й, - съм по спешност. На умиране съм, затова не мога да чакам.

Отместих я и влязох в кабинета.

- Да ти кажа, Петка, вече се досещах какво става вътре. Така си и беше. Поредната млада жена беше качена на гинекологичното магаре и, заврян под полата й, докторът чудотворец работеше с инструментите си. Жената тихичко скимтеше, а мъжът с нея седеше в ъгъла и втрещено гледаше какво става.

Докторът правеше незаконни аборти! Като ме видя, загуби ума и дума. Разгледа най-подробно служебната ми карта и само пелтечеше и се щураше из кабинета.

- Довърши си работата, глупак, - едва се сдържах да не го ударя, - че ще умориш жената. После ще говорим.

- И после какво стана? - очите на Петков бяха станали кръгли от удивление, докато слушаше цялата история.

- После, после… После предадох събраните доказателства и показанията на доктора, сестрата и няколко от селяните, оформих бумащината и я предадох на прокурора. Предполагам, че докторът известно време ще раздава хапчета на едни палави момчета в добре известното ти богоугодно заведение. Въпреки възрастта си.

Минков изпи бирата си на един дъх направо от бутилката, погледна хитро примижал приятеля си и подхвърли:

- Нали ти казвах - половината от този народ не е в затвора само поради липса на доказателства… Ама аз вече имам!