Мюмюн Тахир

Безкрайно зелено безмълвие. Трева. Още не знае, че днес е нейният единствен ден.
И че утре винаги е късно.
Безшумни звуци от топлина и светлина.
Така звучи животът. Все още.
Вълшебна трева. Ухае на младост и надежда, на предстоящо щастие и любов.
Така ухае безсмъртието. Винаги.
Още не се чува пролетният взрив на пъпките, но те вече са заченали следващия живот.
Зелените вълни тръгват на талази из равнината.
И се спускат нощем на рояци и сияйните им криле потъват във вълните й.
Трева за ангели!