Любомир Духлински

Аз видях, че много българи постъпват така
и отиват по чужди език и обичай, а своя хулят.
Паисий Хилендарски

„…колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред Бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци, които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай.”

Наскоро си дадох сметка, че не съм отварял „История славянобългарска” още от ученическите си години. Извадих пожълтялата и опърпана стара книжка от дъното на библиотеката, отворих я и не я оставих, докато не стигнах до последната страница. Бях поразен - тя звучи така, сякаш е писана снощи. Сякаш последните 260 години не ги е имало - толкова тежко и горчиво звучаха укорите към българите, които се влачат по чужд език и обичай, колкото би ги произнесъл Хилендареца, ако сега беше между нас. Сякаш вчера Паисий простичко и безхитростно е излял огорченията си. И се запитваш - какво се е променило за 260 години? Комай нищо.

Прав е Паисий. Огледайте се, когато вървите по улиците. Не ви ли се струва, че сте в чужбина? Че то няма една фирмена табела на български! Всичко е „euro”, „commers”, „shop”, „trade”. При това написани в повечето случаи с грешки. Децата ни вече пишат „ч” с цифрата 4, „ш” - с цифрата 6. Днес мнозина се нахвърлят върху младите, че се стремят да ползват излишно често чуждици, вместо да ги заменят с българските думи. Дали те са виновни? Отворете някой нов правописен речник на българския език - всички най-често допускани грешки при писане и говорене вече са узаконени. Или зад срамежливото определение „дублетни форми” или направо, без обяснение.

Отворете учебник по български език за трети или четвърти клас. Още на първия урок ще се натъкнете на пасажи, които са неразбираеми дори за възрастен човек. Кой ни би по главата да заменим, например, простичката дума преразказ с интерпретативно съчинение? Дума, та дрънка - да ти се върже езика, докато я кажеш. Отворете учебника за първи клас - в него пространно се обясняват правилата за поведение на масата, но нито един път не се споменават думите Отечество и Родина. А нали оттам започва всичко - мама, Родина, Левски, Ботев и Вазов. Безродници създават „проекти”, разбирай учебни програми и учебници, от които е изхвърлена Ботевата поезия, „Под игото” се учи надве-натри, „Аз съм българче” едва оцеля. На етикет на кисело мляко можете да прочетете, че то се казва „Булгарче”, защото е срамно да се напише „Българче”. Така де, някак си не звучи европейски, брюкселски. Друго си е „булгарче” - долавя се в него привкус на висока култура, на интеграция.

Отворете книга с литературна критика. С малки изключения ще я затворите още на десета страница, защото малцина са критиците, които пишат на прост, ясен и разбираем български език, които изразяват мисълта си точно, логично и сдържано, без да се разливат в безсмислици, натрупани на „висок стил”. С терминология и синтаксис, който много често е толкова далече от същността на нашия език, че звучат като лоши преводи. Каква е ползата от такива писания? Нали техния смисъл е да обяснят тънкостите на дадено произведения на нас, по-неуките, вместо да ни забъркват и отблъскват още повече.

Още по-трагично е положението в учебниците. Нещата са стигнали дотам, че някои учебници трябва да се продават в комплект с речник на чуждите думи. Не искам да посочвам примери - те са толкова много, безброй. Който иска сам може да отвори взет наслуки учебник и да се порови. За жалост от година на година езикът, употребяван в помагалата, става все по-неразбираем, тромав и отблъскващ. Чудно ли е тогава, че анкета на просветното министерство, останала почти нелегална, сочи, че 69% от учениците мразят училището, а над 80% ходят на училище с нежелание. Резултатите са красноречиви - на матурите след 4 клас, след 7 клас, на зрелостната матура, за да стигнат своя връх при кандидатстудентските изпити. Все ми се струва, че след десетина години за студент ще бъде приеман всеки, който може да си напише името с по-малко от 5 грешки.

Тук му е мястото да споменем една от първопричините за това - от 1991 година до днес са закрити 1450 училища, още толкова съществуват изкуствено - просто се водят по списък ученици, които не посещават училище. Прави се с цел да се покрие норматива, за да не бъде закрито училището. Нали си представяте каква любов към школото ще се разгори в едно 6-7 годишно дете, което трябва да събудиш в 5 сутринта, да го приготвиш и в 6 да го вземе автобусчето, което ще го откара към града или към по-голямо селище. Следват часове до обяд, после цял следобед занималня, вечерта прибираш по обратния път малкия мъченик, едва го завличаш до леглото и той заспива, преди главицата му да е достигнала възглавницата. Ужасен от мисълта, че този терор ще се повтори и утре, и вдругиден, и още, и още… После го карай да рецитира „Училище любимо…” и т.н.

Подобно е положението с читалищата. По-голямата част от тях само формално не са закрити - все нямало пари. Много малко са тези, които развиват смислена дейност. Напоследък се появи и един нов, модерен бизнес - хитреци регистрират читалища, колкото да получават полагащите се субсидии. Потребителите на читалищна дейност - кучета ги яли, нали си имат интернет и телевизия.

Да не говорим за масмедиите - там нещата са отчайващи. Употребява се език, който вече е трудноразбираем за обикновения човек, набъкан с побългарени чуждици, които в повечето случаи звучат смешно. Понякога дори се чудиш това, което чуваш, на български ли е или на някакъв друг, странен език. Първите мъже и жени в държавата се надпреварват да демонстрират познания по чужди езици, най-вече английски, звучат леко завалено, не го докарват винаги и на словоред. Какво да се прави - нови господари, нов акцент. Преди трийсетина години акцентът беше източен, сега е западен. Времена, нрави… И неразумни юроди!

Ако попитате създателите и източниците на тези чутовни глупости, те веднага ще започнат да ви обясняват за „евроатлантическите ценности” или че такива са указанията на… няма значение на кого. Важното е, че има указания и ние се изтрепваме да ги изпълняваме. Съсипахме си образованието, съсипахме нормалния литературен живот и издателски и разпространителски процес. И на какво основание тогава да искаме децата ни да са ученолюбиви и образовани? Така и трябва - на обслужващия персонал в една бананова република не му трябва да е чел своите велики класици, още по-малко Шекспир и Есенин. Указанията какви да ги вършим идват най-вече от Брюксел и Вашингтон и са от ясни по-ясни - да се изтрие националното ни самосъзнание, чувството за народностно достойнство, да се заличи понятието славянство и да се сложи кръст на православието. Само че не кръст на купола на храмовете, а върху надгробен паметник.

В нашите „научни” среди се вихрят люти спорове - е ли са Кирил и Методий славяни, Боже, опази, пък българи, те ли са създали нашите буквички, ако са те - за нас ли са ги създали или по поръчка за еди-кой си крал. И още по-страшно - все по-често се предлага „родолюбивата” идея кирилицата да бъде заменена с латиница! Да се приобщим към средите на цивилизованите държави, т.е. да излезем от балканския пущинак.

Тогава се сещам не само за заветите на Паисий, а и за думите на друг голям българин, „демократично” и тотално изхвърлен от историята ни - Георги Димитров. Ето какво заявява той на Лайпцигския процес: „Много по-рано от онова време, когато германският император Карл V говореше, че по немски той беседва само със своите коне, а германските дворяни и образовани хора пишеха само по латински и се стесняваха от немската реч, във „варварска” България Светите братя Кирил и Методий създадоха и разпространиха древнобългарската писменост.

Мен ме обиждаха как ли не, това за мен е безразлично, но във връзка с мен наричаха и българския народ „див и варварски”. Наричаха ме “тъмен балкански субект”, “див българин”…. …. Но българският народ, който е бил 500 години под чуждо иго, без да загуби своя език и националност… …такъв народ не може да бъде див и варварски.”

Същите тези, които са ни определяли като „див и варварски народ”, днес сме ги зяпнали в сладкодумните устенца, готови да се отречем от майка си, за да се харесаме на поредните господари. Подметките да им лижем, само и само да дочакаме благосклонно кимване и одобрение от господарите си.

Няма какво повече да се добави.

Да цитираме пак Паисий: „От Адама до Давида и праведния Йоаким, Йосиф годеник (на света Богородица), колкото праведни и свети пророци и патриарси имаше и се нарекоха велики на земята и пред Бога, никой от тях не беше търговец или прехитър и горделив човек, както сегашните хитреци, които ти имаш на почит и им се чудиш и се влачиш по техния език и обичай.”

Така е, отче Паисий, добре си го рекъл - сегашните хитреци. Бих добавил и крадци. Библията твърди, че Христос е изгонил търговците от Храма. Може и така да е било тогава. Днес работата е далеч по-тарикатска. Търговците са тези, които строят храмове, в които така и не припарват.

Още по-страшно е, че служителите на Храма надминаха търговците, че самите те станаха търговци. Нали помните времената, когато имахме два синода? За какво спореха те - за чистота на вярата, за връщането на хората към корените ни, за възстановяване на порутените храмове? Нищо подобно. „Светите” отци се хванаха за брадите за имоти, за пари и облаги. Христос е влязъл в Ерусалим бос и на магаре. Днес най-първите от отците се возят в бронирани автомобили, струващи стотици хиляди в зелено, отрупани са в скъпоценности и златотъкани одежди. И без значение, че мнозина люде носят на гърдите си огромни кръстове, народът ни става все по-безбожен. Защото не вярва - ни в Бог, ни в дявол. Да си припомним думите на прекрасния поет Радко Радков: „Не на мъртъвци, не върху кости се крепи България, а на духа на своите Светци!” Само че къде ти светци днес в тази алчна гмеж…

Помните ли Коледа след 10 ноември 1989 година? Службата в „Свети Александър Невски”. На първата редица беше цялото политбюро на ЦК на БКП. Запалили най-дебелите свещи, биеха най-широките кръстове и гледаха най-смирено. Защо не - представлението се предаваше директно по телевизията. Същите тези хора, за които само три месеца преди това „религията беше опиум за народите”. Как така изведнъж повярваха в раждането на Спасителя, че дори обявиха Коледа за празничен, неприсъствен ден? Заради това обикновените, истински вярващи хора не им се довериха - не се става правоверен за една нощ! Не вярват и сега, че вълците са се събрали да пазят стадото. Сетнешните години доказаха правотата на съмненията им.

Прехитрите и горделиви сегашни тарикати се юрнаха да строят параклиси под път и над път. Искаха с пари да откупят безбожието и безродието си. После и това зарязаха - досвидяха им се сребърниците.

И слава Богу, че и днес се намират чисти и праведни хора, които делят от залъка си, за да вдигнат от руините някоя порутена селска черквица или пък да построят нова. С надеждата, че все пак ще се върнем при корените си. И отново, слава Богу, че все още се намират истински вярващи свещеници да служат в малките черквици.

Днешните ни управници преследват същите химери - да задоволят изкривените си амбиции, за пари и власт. Така ни били наредили от Европа. Винаги ми се е искало ако срещна лице в лице някой от управниците ни да го попитам - а ние къде сме? В тихоокеанската зона? Или в дебрите на Сибир? Ние, България - най-старата държава в Европа. Които сме създали „Шестоднев” и „Азбучна молитва”, когато онези дървеняци са говорили на езиците си само с добичетата.

И човек се пита - откъде се пръкна тази гмеж? Лъжец до лъжеца, безбожник до безбожника, родоотстъпник до родоотстъпника, крадец до крадеца. Като че ли за най-голямо достойнство днес се счита да дойде някой евроатлантик, да те потупа по рамото и да ти сведе поредните задачи. И ти въртиш опашка като куче, изпаднало в послушковски делириум. И си готов и майка си да продадеш, но да те похвалят онези там, в Европа. Примери колкото щете. Всички ги знаете. Нека припомним само няколко момента, които нагледно илюстрират до къде е стигнало безродието на „най-първите сред първите”..

Едни достойни мъже десет години се бориха, за да ни върнат откраднатата „История славянобългарска”, тази първа искрица в народната свяст, изгрева на нашето събуждане. Успяха. Само че тогава се появи едно бракоразводно адвокатче, по недоразумение станало президент и върна плячката на крадците. И държа пламенни, опръскани с лиги речи, за да ни убеди, че на нас не ни трябва тази светиня. Някой разбра ли защо го направи? Излязохме ли на площадите да защитим „Историята” и Възраждането си? Не! Поставихме ли ребром въпроса грабителите на ценности от Лондон, Ватикана и къде ли не да ни върнат откраднатите народни светини, такива като „Асеманиевото евангелие”? Не! Навярно адвокатчето с гордост е съобщило на Бил Клинтън, когато си надуваха саксофоните и си пееха песнички на дружеска вечеря, че не само не си искаме нашето, ами с радост ще дадем и каквото ни е останало - земя, вода, небе, въздух. И го дадохме. Дали Хилендареца се е обърнал в гроба тогава?

И Стефан Стамболов е съсечен насред София и умира от раните си. Един от поводите за това е убийството на майор Коста Паница, който е опитвал с група офицери и руска поддръжка да махне от трона Фердинанд. Де да беше успял Паница, може би съдбата ни щеше да тръгне в друга посока…

Една от отличителните черти на българската политическа класа е да говори едно, да мисли второ, а да върши трето. Няма как да не се учуди човек, като гледа какви евроатлантици и русофоби се извъдиха традиционно леви партии. Кога да им вярва човек - когато скандираха по пленумите „КПСС-БКП” или „Ю Ес Ей” на Орлов мост? Ако се вгледате в старите снимки от пленумите и митингуващите в началото на 1990 г. няма начин да не забележите едни и същи фигури. Политическият ни живот изобилства  от „политици”, които силно напомнят думите на една детска песничка за пчеличката: „от цвят на цвят медец беряла”. Вярно е, че досега не сме чули търтей мед да събира, ама нейсе, запуши я, както казва Алековият герой. На кого да вярваш?

Винаги са обвинявали нашия народ, че е наивен и лековерен. Разбираемо е защо го обвиняват, но дали е лековерен? Или по-скоро е друго - той отчаяно иска да намери опора в тези времена, когато вижда руините на живота си наоколо. Лови се за всека сламка, за всеки по-речовит измамник. Така де, де да го знаеш - може пък този да е! Не знам дали днешният българин би пролял кръвта си за род и Родина. Само че, за да стане това, за да спечелиш битка, пред теб трябва да върви пълководец. За съжаление пред нашето народно стадо вървят само магарета.

Как за трийсет и няколко години не се намери един честен и достоен човек, който да милее за народа си, да говори честно и открито с него? Премиерът те гледа в очите и те лъже. Всъщност той започна да лъже преди да стане премиер. Очи, както казва баба ми: „Да стъпиш на тях, ще те удържат!” Вицето Нинова, началник на „партията на трудещите се”, върхушката на която, един Господ знае защо, се състои предимно от милионери и нагаждачи, се кълне, че един патрон не сме изнесли, за да наливаме бензин в огъня, докато всъщност знае много добре, че всеки ден товарим оръжие и боеприпаси за чужда държава. Президентът ни копае окопи около „врага”. Той също много добре знае, че „Трите морета” не е нищо друго, освен окоп, от който ще водим военни действия, защото той и подобните нему натам ни тикат - към окопите. Приказките му за икономически просперитет чрез тази престъпна инициатива са дъвка за наивници. Но го прави, защо?

Ето, идват нови избори. И отново ще тръгнат лъжците и крадците по градове, села и паланки и ще започнат да ни омайват със сладки приказки, които ще се постараят да забравят още в нощта на изборите. Какво да направим ние, обикновените хора, които искат само да преживеят живота си тихо и достойно? Да се трудят и честно да заслужат хляба си. На кой господ да се молим? Нямам отговор.

Когато турските поробители са вземали малките българчета, за да ги правят еничари, всичко е било ясно - от тази страна на барикадата сме ние, от другата са били те. От ясно по-ясно. Сега постепенно самият народ вече е от двете страни на барикадата - настръхнали, озлобени едни към други хора, хора, които никога, ама никога няма да се хванат да измъкват заедно колата от блатото. Господарите им са едни и същи, само че всички политикани неистово се стремят да се покажат колкото се може по-верноподаници. Върхът на всичко беше, че издигнахме паметник на тези, които разрушиха половин София и други населени места, а на Шипка не вдигнахме националния си флаг на пилона на 3 март т.г.

Днес съвременните еничари са много по-префинени и много по-жестоки. Без да им мигне окото те унищожават безмилостно държавата ни. България, която е била сред първите 20 на планетата преди 30 години, сега е последна дори на Балканския полуостров, който винаги е имал свидетелство за бедност. Все пак нека не сме несправедливи към българските еничари - няма в света държава, която е била разрушена и разграбена за толкова кратко време. Ето, в едно нещо сме първенци - чест и слава!

Как успяхме за тези години да унищожим индустрията си, селското стопанство, леката промишленост, енергетиката? Това си е дарба! Господарите ни потриваха и потриват ръце доволни - едного от еничарите възнаградиха с премиерски пост, друг с европейско комисарство, трети с голям пост в МВФ. И само това ли? По-възрастните помнят ликвидационните съвети на село - поголовно бяха изклани цели стада породисти и елитни животни, разпродадени трактори и комбайни за по 1 лев, унищожено поливното земеделие, зеленчукопроизводството, овощарството. Искам да споделя един факт, който знам по силата на образованието си - в цяла Европа за мерило за културата на земеделието се приема производството на захарно цвекло. Днес този отрасъл вече не съществува. Не съществуват пет от шестте захарни заводи. Остана само Горна Оряховица - да прави бонбонки и локум, вкарвайки готова тръстикова захар от чужбина. Останалите са минало. Какво да добавим - и без добавки е ясно.

В България, която е учила на градинарство цяла Европа, днес 80% от плодовете и зеленчуците са внос. Да се чуди и мае човек - внасяме зеленчуци и плодове дори от Македония, територията на която си е чист камънак. Да, ама хората са намерили начин да развиват отрасъла. Далаверата на нашите хитреци не е трудна за разбиране - там купуваш картофи по 23 ст. за килограм, в България ги продаваш по 2 лева - това е. Бий калпака и се лови на хорото!

Подарихме на канадци златодобива си, на американци енергетиката, електропреносната си мрежа на чужди фирми. Човек справедливо си задава въпроса - след като тези фирми печелят десетки милиони, да не кажем по-големи цифри, не можеше ли да си ги печелим ние? Не може, как ще крадат иначе нашите родни бандити, наречени посредници.

Не е нужно да се описва всичко надълго и нашироко - медиите достатъчно пишат по тези въпроси. По-скоро ме вълнува друг въпрос - откъде идват родоотстъпниците, бандитите и крадците? Не са внесени от чужбина, значи от нашата земя са се пръкнали. От майка българка са раждани, българско мляко са засукали. Откъде изпълзяват тогава? Сбъркан ген ли има в нас, та е тази стръв към власт, пари, слава?

Нека не ругаем децата си, че се стремят към чужбина. Които са склонни към далавери, имат тук добри учители - чужбина не им трябва. А които не искат да се примиряват със статуквото - просто излизат по площадите, употребяват ги за нещо, после ги захвърлят и те, огорчени и обезверени, тръгват към летищата. Три милиона вече ги няма. Най-младата, най-образованата част от Родината, тези, които ще родят деца. И децата им вече няма да се казват Йордан и Иван, а Джордан и Джон. Няма и да се върнат. Който си устрои с годините живота някъде, няма да зареже всичко, за да дойде да го мачкат чиновници, корупция, наши и чужди еничари.

Прости ни, отче Паисий. Ако можеш. И ако заслужаваме прошка. Не запазихме заветите ти, Хилендарецо. Точно обратното направихме на твоите простички и мъдри думи. Продавахме, продаваме и ще продаваме земята българска, род и вяра. И страшното е, че знаем какво ни чака - съвременно робство, не, извинявам се - цивилизационен избор! Така му казват днес. А ако не ви харесва - куфари, летище и… накъдето ви видят очите.