ПАК ЗА БЛОК
ПАК ЗА БЛОК
Нощ, улица, неон. Аптека
на ъгъла на моя блок.
Отсреща - супер дискотека
със супер джаз и супер рок.
Там разнополови младоци
се кефят най-върховно тъпо
и свеждат всичките емоции
на педя някъде до пъпа.
И ако някак в този град
поетът Блок възкръсне скромно,
със прашки ще го удушат
съвременните незнакомки.
ПАЗАРЛЪК
Край селската кръчма пазарът шуми.
Коза спазаряват двама.
Козата - с брадичка а ла Хо Ши Мин,
мющерията - с тен на Барак Обама.
Продавачът, разпален, залага си името:
- Ти знаеш ли кой е баш козар Станчо?
Ангел ти давам! Гледай й вимето!
По ведро ще доиш на ден от хайванчето!
Ех, андрешковски, нашенски, пъстър пазар!
Изпедепса се брокерски, значи, народа.
То, сякаш, продава се не коза,
ами ат от арабска порода!
А в кръчмата душна, сред дим и стакани,
сред оглушително джамбуре,
мушмороци, пристигнали с джипове-хали,
пазаряха предизборно гласове.
ПРОВИНЦИЯ
Прането по терасите виси като човешки кожи.
От кафенетата чалгата достига Бога.
Тук всеки оцелява както може
и аз сред всички както мога.
Подрасквам си и някак си живуркам
с тютюнев дим и чашката кафе.
Не се отъждествявам със Пишурката
и не мишкувам в Интернет.
И със какъв акъл сред тази дивотия
напъвам се да пиша стихове?
Банално е като поет да се пропия
и някой гарван да ме окълве.
Обичам със подвързани поети
да си побъбря във лиричен слог.
И да осъмвам до петлите трети
с Есенин, Пушкин, Яворов и Блок.
И с тях животът по-човечен става
във този свят - и грозен, и красив.
Не искам скръб и болка да ме отминават.
Как иначе ще чувствам, че съм жив!
Разсъмва се. И побелява здрача.
Прибрано е кошмарното пране.
Не виждам, ала чувам как кълвача
росата утринна кълве.
