Пенчо Чернаев

Когато през 1998 г Елена Алекова издаде романа си „Милена” останах изненадан и предизвикан: как тъй една млада поетеса (тогава малко над 30-те) ще създаде роман? И то в стихове!

Без да съм го чел, го оставих настрана и останах със съмненията и с резервите си. Положителният отзив на Петко Тотев ме накара да размисля, да се съвзема. Защото ценях и уважавах Петко Тотев.

Той за мен е уникален критик с голяма вещина, ерудиция, високи критерии и обширни познания - от старобългаристиката до съвремието.

Нашият общ познат, поетът Велин Георгиев, казваше: Петко сам не знае колко много знае. Той не може да каже за нещо,че е хубаво, ако то не струва.

Прави са и думите на Елена Алекова, че добрият критик (не добрият, а истинският! - бел. П. Ч.) не само може правдиво да оцени, но и да даде внушение, подтик на автора за нещо ново.

Така става в случая - и с подсказката му за втора част на романа „Милена”.

За себе си ще призная, че бях забравил важни неща: щедрата поетическа дарба на Елена, дадена й от Бога; солидната й научна подготовка, получена в Литературния институт „А. М. Горки” в Москва с преподаватели световно известни творци; школуването й като редактор във в. „Български писател” - най-реномираното на времето литературно издание у нас.

Следователно тя е имала всички основания и предпоставки да пристъпи към романа.
Към това още и младата й дързост!

И ето ме сега насаме с цялостното издание на книгата в едно книжно тяло (част първа и втора, изд. „Нов свят”, С., 2020).

Щастливо е хрумването на авторката да включи и появилите се отзиви и оценки за „Милена”. Те дават вече представа за разширяващата се популярност на романа.

Сред цитираните автори са: Петко Тотев, Николай Хайтов, Наташа Манолова, Николай Василев, Ана Александрова, Здравко Недков, Велин Георгиев…

Веднага трябва да кажа, че втората част е по-избистрена и усъвършенствана във всяко отношение.

В романа като цяло поетическата реч на авторката се лее свободно, без всякакви баражи и римни затруднения; поетиката й е на висота, включително за детайлите и лирическите отклонения, на места стига до ювелирност.

Образът на Милена е уплътнен. Зад драматичната история на една любов прозират много страни от битието, нравите, ценностите на едно общество, дори ароматът на времето. Периметърът на човешките чувства и на отрязъците от действителността става все по-широк.

Светулчиците в топлите родопски вечери, за които пише Елена, са чудесен небесен фон на цялата поема.

Висока оценка заслужават смелостта и гражданският патос на авторката. В двуличието и трагизма на тогавашното време, когато натовските ракети цепеха небето над Белград и взривяваха мостовете с гражданите по тях, когато мнозина у нас се правеха на слепи и глухи за бедата на съседите, тя издигна поетически глас на протест срещу войната и нейните канибали.

С цялото си съдържание, с избраната художествена форма, с постигнатото майсторство романът в стихове на Елена Алекова „Милена” остава дръзновена и уверена стъпка в развитието и в историята на съвременната българска поезия.