Иван Енчев

Из „Слънчев екот” (2021)

ЕНЬОВДЕН (24 юни)

„Еньо си наметнал кожуха
да върви за сняг.”
Славянско предание

Снощи в полунощ небето се разтвори:
Бог със щедра шепа ръсна по тревите
цял рояк щурчета - трубадури щури,
бардове и музиканти с бурни кастанети.
Месецът се гмурна на шега в реката,
дето - казват - криела се златна рибка.
Ние я потърсихме със врява и закачки,
ала никъде не я открихме да ни чака -
да изпълни тайните ни три желания.
Заранта напихме се с вода от извора.
И към изгрева погледнахме, да видим
сянката на бъдното ни де ще стигне.

Слънцето блещука - златна кукувица!
Чак до тука рукна екот: ку-ку, ку-ку …
Вечната пророчица предеше прежда
от къделите на наши болки и надежди.
А къде ли ще ни викнат дните летни?
Времето крилете ни дали ще пощади,
или то кафез ни готви за паница леща?..

С баба Марта чай от студ и хали пихме.
Пяхме с виното на Трифон Зарезан.
Днес е време да берем целебни билки
Седемдесет и седем - но и половинка!
Знаем: здравето е в билката на болката.
Ала първом да се отъркаляме в росата -
сякаш сме деца без всякакви надзори.
После ще прескачаме запаления огън!
Който скочи най-високо, той ще хване
слънчев лъч и ще го хвърли надалече
чак при Коледа, подобно бяла мълния!
С летен поздрав първи сняг да срещне.

ИЛИНДЕН (20 юли)

Илинден днес е! Стари хора
Гръмовник казват му с боязън.
Пък аз го благославям от дете
като най-празничния летен ден
с фенер от първата узряла диня.
Със жегата и жътвата го помня.
С хоро и гръмотевици от тъпан
на стария събор покрай реката.
Сред плитки бързеи прозрачни
ловяхме рибки там с момчета,
пък всъщност канехме девойки
в дълбоките води на любовта.
Отдавна, тъй отдавна беше…

А тая нощ сънувах огнен сън:
посред звезди лети свети Илия
на колесница в златен пламък,
с летящи шест коне крилати!..
Събудих се със странен страх,
защото знам поверието древно:
на този ден се жертва за курбан
най-стария петел във къщата.

ТРАКИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ БЕЛИНТАШ

Белинташ, Кръстова гора и Караджов камък
образуват магически триъгълник в Родопите,
недалече от Бачковския манастир

Като от приказка е каменното плато…
По цялото небе палува бяло слънце -
свиреп пожар е, който никого не жали!
Наоколо е жега, както в каменната ера!

Пък аз съм мъж с детинско любопитство.
Разпитвам всеки кът за траки и славяни -
земляци наши,
тук чакали небесни пришълци.

Космическите вихри като котенца мяукат
из рехави треви, подобно слънчеви лъчи,
които чипкат корени в антична локва. -
А тя е, колкото око на вкаменена крава,
навеки в небосвода неизброден взряна
за своето детенце сред съзвездие „Телец”.
Но то е чак зад облак над Кръстовата гора…

Провирам се измежду камъни огромни -
търкулнати от нявгашен подземен ураган.
Посред една вълшебна арка към небето
усещам парещ прах от звездна пепел
и си приказвам мълком с древни богове…

И в тази приказка родопска тъй висок съм,
че сякаш ей сега ще си откъсна със ръка
като космична ягода Полярната звезда.

Родопите,
6 август - Преображение Господне