Лъчезар Лазаров

Въпрос на гледна точка… Истина е, че световната история не е минало, щом живеем с нея днес, щом ни вълнува и тревожи… Станислав Лец казва, че „ако очистим историята от лъжата, невинаги остава истина. Понякога не остава нищо”.

Вероятно така ще се случи, ако разгледаме изучаваната днес история в нашата югозападна съседка; впрочем, както и да й сменят името, тя за нас ще си остане просто Македония, нашата Македония, чиято независимост, от любов и братски чувства, признахме преди повече от трийсет години - първи.

Истината е, че жителите на съвременната държава не са се борили за своята независимост. Те я получиха някак си даром, ако това въобще беше независимост…

Но ние, българите сме воювали за нея десетки години и сме дали много жертви в името на тази свобода. Свободата на Вардарска Македония, с която великите сили лукаво си играеха в началото на двайсети век, а през 1946-та, в едно с Коминтерна, като че ли я погубиха  завинаги.

При все това, че днешните политици всеки ден възпяват свободата и демокрацията, не е ясно какво точно имат предвид под тези понятия. И тук прозорливият съвременник лесно ще съзре едно съвсем неприкрито политическо лицемерие.

Именно тогава се изкова тази история, която щом бъде очистена от скалъпените лъжи, вероятно няма да остане нищо. И понеже в света, човешката душевност и земното време вакуум не може да съществува, в тази свободна хронотопия естествено и напълно правдиво ще се настани българската история. С нея нещата стоят по друг начин. Ако тя самата бъде очистена от лъжите и свободните съчинения не само, че ще остане истината, но тя ще заблести с нечувана и невиждана светлина. Само че това едва ли ще се случи скоро.

Както и да е. Ние знаем истината. Тя е светило, което огрява надалеч и светлината й няма как да бъде затъмнена, колкото и опити за това да се правят в днешно време. А истинският християнин по нрав трябва да бъде правдолюбив.

Трудно може да бъде опровергано твърдението, че близкото ни минало и нашите дни са отявлен период на лъжи… Битуването им превръща съвремието ни във време уродливо.

Именно тази дума използва съвсем скоро, уважаваният от мен, академик Марин Кадиев. Не мисля, че преувеличава. И не само по отношение на художественото слово и журналистиката, но като цяло в живота и политиката. Много думи, но без смисъл… Слагачество и цинизъм. Лъжите и уродливостта погубват обществената сила и човешкия устрем; дума, която отдавна забравихме…

А някога тя бе заглавие и име на периодични издания. Материализира се злото, безсъвестността, а всичките им производни недостатъци се превръщат в нещо модерно… Слава Богу, има и изключения. И на тях се надяваме, те ни радват, те ни вдъхновяват. Те и чистата вяра в Бога и Неговия благ промисъл за нас и света.

Но това в пустинята от лъжи и манипулации е своеобразен спасителен оазис, известен и достъпен само за малцина. И не трябва да обвиняваме времето… Било черно, тежко и болно. Съвсем не е така. Никак не ни е виновно времето. Виновни сме ние. Нямаме смелост да отстояваме правдата и истината, и да изобличаваме лъжата, както иска това от нас Христос.

Ако ние днес повтаряме като папагали, ограничени от матрицата, тиражираните лъжи, по-добре да замълчим во веки. Ако се предаваме на либералните лозунги за лоялност и приятелство, пренебрегвайки вечните нравствени закони и историческата истина, по добре да спрем да пишем… Ако ласкаем покойник, само за да се харесаме на някого, без да го познаваме от първо лице и достатъчно добре, по-добре да се засрамим…

Защото пишем и говорим лъжи. А лъжата е уродлива, въпреки различните си модерни литературни и политически маски. Има и още нещо… Никоя съвременна история не може да бъде градена върху лъжа, защото рано или късно времето ще я разобличи… Защото „делата на всекиго ще се открият”.  Когато признаеш една лъжа, ти самият ставаш лъжец. Днес ни съветват да излъжем в името на любовта и приятелството. Но това не е истинска любов, това не е истинско приятелство!

За броени десетилетия БЮРМ (Бивша Югославска република Македония) смени името си няколко пъти. Нека се замислим дали сме чували за подобен случай: държава да сменя името си през десетина години. Сега е „Северна Македония” - име освен неточно и не вярно, както констатира големият наш писател Валентин Караманчев…

И се обосновава защо: „БЮРМ е Северна само спрямо Гърция”. За Сърбия е южна, за България - Югозападна, за Албания е Югоизточна, за Западните балкани - източна, а за Турция е западна (Батмак - залез).

А езикът? Езикът не е кулинарно ястие, да го поръсиш с мерудия и малко лют пипер… Езикът е израз на най-съкровените човешки мисли, на таланта, мечтите и въжделенията на людете. Той е идилия, а не математическа формула изведена от трима души с фамилии Колишевски, Темпо и Джилас - жадни за слава Титови слуги. „Език”, е славянска дума и означава народ.  Вскую шаташася языцы - защо се вълнуват народите - пише в Библията.

Край Босфора има едно селце, казва се Сан Стефано. Нима не е известна на всички картата  на българския език от 1929 г., напечатана в Лайпциг на немски, съставена въз основата на по-ранни изследвания от началото на двайсети век, която на запад се простира от Костурско през Тетово - чак до Ниш, че и по на север? Това е Санстефанска България.

Но северномакедонците отказват да приемат факта, че говорят на български език,  и не го признават за официален. Може би за това в държавата им, и дори в парламента им, говорят на най-различни езици - албански, турски, цигански - с преводачи…!?

Този въпрос изисква радикално решение, до което няма да се стигне с т.нар. македонски език. Чел съм и за други „Сан Стефански” държави: например Англия… Тя включва САЩ, континента Австралия, Нова Зеландия и още няколко острова. Всички там говорят на английски! А повече от милиард хора по света четат Сервантес в оригинал.

Това са жителите на Сан Стефанска Испания. Разни държави из Средна, Северна и Южна Америка, които говорят испански като майчин език… и т.н. Защо нашата югозападна съседка „Северна Македония” не признава българския си език, а твърди, че говори нов собствен?! Навярно има обяснение.

Но езикът е сложно понятие и освен това се променя. Далеч по-ясен е въпросът какъв е цар Самуил. Ясен и категоричен е и отговорът: българин…

Най-малкото, защото Византийският император Василий Втори е българоубиец, а не македоноубиец.  Също така ясно е, че братя Миладинови, са българи от Струга, защото са издали „Български народни песни” - песните на родния си край… Григор Пърличев, още в края на деветнадесети век, е наречен „Българският Омир”, а не „Македонският Омир”, и то не другаде, а в Атинския университет.  И пр., и пр.

Може да стане въпрос спокойно и за герба и за химна на днешната ни съседка, защото там се споменават Гоце Делчев и Яне Сандански…

Родният град на Георги (известен като Гоце) Делчев е старият български град Кукуш, днес град Килкис, намиращ се в Северна Гърция. На въпроса какво общо има този град със днешната ни Югозападна Македония, едва ли някой неин жител може да даде смислен отговор. Но  паметници на „македонеца” Гоце Делчев из нея - колкото щеш.

Не само негови - и на Самуил, че даже и на Александър Македонски… Ние години наред строим монументи като Шипка и паметника на Левски в София…

А единственият ни храм-паметник на загиналите български войни в с. Искрец, Софийско и днес стои незавършен… Питам се, откъде пари за това грандиозно строителство на паметници в Македония? Зная, че има отговор и на този въпрос.

На герба им се извисява един връх, но такъв връх в „Северна” Македония казват, че няма… Гористият  връх прилича на Пирин. Само че Пирин е български, въпреки амбициите на Тито и Димитров през четирийсетте години на миналия век - да стане сръбски… и т.н., и т.н.

Известно е, че старият цар Филип е убит от жена си, майката на младия Александър, за да се възцари на престола бъдещият покорител на целия свят… След този акт, продиктуван от „силна майчина любов” и в духа на древните македонци, от които, доказано е, че днес и помен не е останал, се питам как би се отнесъл към самозванците самият Александър (и майка му)?

Или би се зарадвал, разбирайки че съвсем скоро народът му е възкръснал в земите край Вардар и в Битолското поле.

Историята помни и думите на лъжците. „Дайте ми само за две години земите край Пирин и аз ще превърна и там българите в македонци” - казва Тито. Представяте ли си с какви средства е било възможно да се постигне подобно прочистване?

Да. В процеса по създаването на новата държава са малтретирани и погубени над 250 хиляди българи и още толкова са прокудени.  Това е близо половината от мъжкото население на Вардарска Македония.

Този акт нима не  е в разрез със съвременното право на Европейския съюз, който обявява за недопустимо преследването на хора по политически, расови, национални, етнически и др. причини… Защо тогава ни карат именно сега да си затворим очите? Защо ги затварят и те?

Метафоричните думите на Ванчо Михаилов не са най-приятелски и вежливи, но са казани от човек, който обича Македония, както се обича родната майка. Дал е живота си за нейната свобода и е преживял изгнание и мъки, заради личните си възгледи и самосъзнанието си на българин. Към края на земните  си дни той заявява: „Ако загубим българщината в Македония - атомна бомба да падне на парам парче да я направи, хич няма да съжалявам!”