Петър Хаджинаков

Името на автора от Западните Родопи и гр. Смолян д-р Тодор Згуров, не е сред популярните в национален план, макар че е утвърден в търсенията и реализацията си автор, доктор по философия, преподавател, директор на регионална библиотека „Никола Вранчев”, гр. Смолян.

Той е главен редактор на списание „Ключ - полезни знания”, съосновател и председател на УС на Центъра за устойчиво развитие на планината - Смолян, където в момента е програмен директор, член на редколегията на списание „Родопи”, продължаващо традициите на оригиналното списание на големият автор от Родопите - Николай Хайтов, възобновено и продължило народопсихологическите традиции от непрежалимия професор Димитър Филипов през последните две десетилетия…

Има издадени монографии и студии в областта на философията и историята, есеистично-публицистични изследвания, поезия и белетристика за деца, а също и творби в специализирани издания като списанията „Везни” и „Проглед”, в периодични издания и в сайтове.

Тодор Згуров е Възрожденец, една светла ренесансова личност, с будна съвест и остро социално перо, своеобразен сеизмограф на чувствата и рефлектиращото емоционално самосъзнание, подчинено на аксиомата „Справедливост за всички!”.

В жанра на сатиричното начало се разчита на резки обрати на мисълта на интензивната наситеност на художествените тропи: метафори, алегории, метонимични инвенции, на нонсенсовия тип мислене и абсурдите на ситуациите и персонажите, на оксиморона и производните му на всички нива образни парадокси, много често есетезирани и стилизирани на базата и принципите на фолклорно-народностна семантична основа, а понякога кратките, синтезирани епиграми се проявяват като перифраза/реплика на натурални пословици, поговорки, гатанки.

В най-общ план в новата му книга „Епиграми” можем да обособим два основни цикъла, жанрово обособени като „Напеви”, включващ общо шест сатирични стихотворения - вид разширени метафори, илюстриращи родната ни действителност, а вторият цикъл с класически епиграми обхваща над сто лапидарни текста.

Относно психографията и духовните/душевни, както и битовите проблеми на съвременника ни е показателна илюстрация епиграмата „Защо не?”: „…Днес - с тия, утре - с ония: така живурка си Илия - доволен и от карантия…” - злободневна като вид политическа и нравствена закачка сентенция, характеризираща вечното лицемерие на „малкия голям” човек, вечно устремен и с цената на всичко готов на жертви, компромиси, слугинаж, ибрикчийство в името на властта, парите, благоденствието…

Аналогична е и „Едни в 21-ви век”: „Упорито търкат си билети, търсят лесните късмети: правят лютеница и компот, така прекарват си ЖИВОТ!…”.

Наистина ли винаги мизерията на духа е тъждествена с мизерията на стандарта? Или в чисто патриотичен, нравствено-етичен и естетически план, от позициите на високите морални изисквания и критерии обективната сатира е унищожителна, относно фактите и реалната, по-точно печалната действителност, авторът с феноменална точност констатира: „…Много полицаи - малко самураи…”, „На едни носят им суджука, а други ровят се в боклука!”, „Искам, искам да съм кмет - да забогатея и от смет!”, или в „Мутри с медии”: „Вчера с бухалките, днес и с… писалките!”.

Във фамозната, лаконична като притча и житейска сентенция епиграма „Времена и Знамена”, поетът констатира в чисто народопсихологически план знаменателната си квинтесенция: „Обръщат се времената - променят се и знамената: до конската опашка днес суджук се лашка…!”, а в „Тъжен факт” констатира абсурдите на тази нонсенсов тип действителност от вечния ни, несвършващ обществено-икономически и социално-политически преход: „В райската Родина и лукът се спомина: даже билков чай внасяме си от Китай.”

Със същата актуалност звучат и епиграмите „Народ или водач???”: „Кой е по-прост -големият е туй въпрос…”, както и „Хибридна реакция”: „За плевясалата си нивица търсим чуждата кривица…”.

За чудесното оформление и дизайн на ИК „Изток-Запад” се е погрижил доцент Стоян Дечев, а добрата редакторска работа е на Любен Козарев.

Едно навременно и актуално издание в трудния, дефицитен и така необходим, специфичен жанр на епиграмата днес, едно издание обречено на успех и добра творческа съдба.