ТРЕВА
ТРЕВА
Сезони. Срещи и раздели.
Живот, преминал като сън.
Къде сте, слънчеви предели,
огласяни с небесен звън?
Къде сте, мигове прекрасни
и всекидневни рождества?
Ах, и над мен трева ще расне -
над всичко властваща трева!
Трева - безименна, горчива
и мен накрай ще приюти
и бавно с нищото ще слива
надежди, радости, мечти.
ГРОЗНОТО МОМИЧЕ
За нея никой никога не каза
„обичам те”, „единствена”, „прекрасна”,
във вазата на нейното сърце
едно-едничко цвете не положи.
А все сънува своя влюбен тя,
със сладостно предчувствие се буди,
„защо се бави” всеки ден се пита,
но все не идва и не идва той.
Тя изпожени всички свои дружки,
децата им пораснали са вече,
а тя отдавна никого не чака,
зазидана във свойта самота.
НА МОЯ ВНУК АДРИАН
Добре дошъл в живота ми и ти!
В сезона на разцъфналите вишни
какво по-хубаво да сполети
сърцето ми седемдесетгодишно?
И как великодушна е съдбата
под небосвода бистър и дълбок
с последна радост може би, която
тъй милостиво ми изпраща Бог!
