Иван Д. Христов

Не съм очаквал, че след най-хубавата книга с разкази на Елин Пелин „Под манастирската лоза” и неповторимият Чудомир, ще изпитам приятното изживяване да открия съвременен автор, който със свой оригинален стил, следва утвърдената от тях литературна традиция в хумористичния разказ.

Не крия, че изпитах истинска душевна наслада и удовлетворение от прочита на новата книга с хумористични разкази на Мира Папо - „Отец Константин се бори с дявола” /2022/.

Пловдивската писателка Мира Папо е автор на четири сборника с разкази, на един любовен роман и на две книги с богословско-християнско съдържание.

В продължение на десет години авторката работи като учителка, а след това като клисар и църковен певец.

Сборникът съдържа 18 къси хумористични разкази, тематично и идейно обединени, с общи персонажи и романово звучене. Цикличните разкази се водят от първо лице, от името на клисарката Ренате. Забавните истории са наситени с тънък хумор, ирония и елементи на магическия реализъм.

Героите в книгата са колоритни, запомнящи се, със своя индивидуална отлика. Това са: отец Константин, баба Станка, Цветанка и нейния син маг Антонио, Лъчката от Стряма, Вангелица. Не по-малко впечатляващи са и епизодичните герои - Чупка Стойкова, Цуре, Кольо Боксьора.

Съпричастен съм към думите на писателя Калин Терзийски, казани в послеслова на книгата за нейните разкази: „По Чудомировски сърдечни, вътрешни, интимни - влезли вътре в самия живот на обикновените хора - попадии и клисари, отчета с властни мустаци и бради, и какви ли не други. Сърдечни разкази. В разказите на Мира има човещина”.

Редакторката на книгата Ива Спиридонова от своя страна споделя: „Отец Константин се бори с дявола” е колкото смешна, толкова и сериозна книга, защото всеки от нас се бори със своя вътрешен демон, със злото което среща… И ни напомня, че единствено вярата е това, което може да ни помогне да спечелим тази битка”.

В новата книга на Мира Папо срещаме изконно нашенски персонажи. Въпреки, че има и драматични нотки в някои от сюжетите на разказите, то надделява силното чувство на авторката за хумор и лек сарказъм.

Както мъдро казва Чудомир: „ Ако сатирата е ножа, който изрязва тумора, то хуморът е благия мехлем, който лекува рани”. В книгата на Мира Папо има в изобилие от този мехлем.

В кратките прозаични текстове се оглежда умението на писателката да вниква с тънък психологизъм в подмолите на човешката душа. Авторката има усет за болката, страданията на хората, а оскъдните радости в живота им са вътрешно и нейни.

Персонажите са обикновени хора, които служат на църквата и православието, вършейки освен праведни, но и греховни земни дела. Самата авторка е една от своите персонажи в книгата. Църквата е място, което писателката познава добре, затова и разказите й звучат правдиво, автентично и достоверно. Някой от тях са много актуални, защото действието им се развива по време на пандемията от корона вируса.

Сред най-силните разкази, които ни завладяват с художественото си въздействие и нравствени прозрения са: „Отец Константин се бори с дявола”, „Соломонов съд”, „Чудото на отец Константин”, „Лъжовен свят”, „Маг Антонио”, „Изчезналият мъртвец” и други.

Силно въздействащо и мистично, в духа на магическия реализъм звучи финалът на разказа дал заглавието на книгата - „Отец Константин се бори с дявола”: „Когато полетя в небето заедно с придружаващите го ангели, дори не погледна надолу към захвърленото си на стълбите тяло. Не му трябваше. Вече имаше крила и доволно ги размаха. Иконата плачеше. От очите на Спасителя се ронеха кървави сълзи и образуваха цветни вадички, стичащи се надолу по одеждата му”.

Заедно с авторката читателя съпрeживяваме постъпките и действията на героите в книгата. Това е диалогична проза, с жив, свеж и пластичен език, мил и незлоблив.

Новият сборник с разкази на Мира Папо е написан увлекателно , в една стегната, синтезирана форма на повествование, в което както казва Чехов: „На думите е тясно, а на мисълта широко”.

Със самобитния си талант писателката създава жива, земна и емоционална проза, която прочиства човешките души. Авторката ни държи с будна съвест - от една страна чрез иронията, смеха и греховните човешки страсти, а от друга страна с божественото и недостижимото.

Тази книга ни кара едновременно да се усмихваме, но и се натъжим, заради мизерното ни земно битие. Социалните огорчения от живота и политиката ни, са обобщени от авторката в монолога на баба Станка от „Лъжовен свят”:

„Всичко е една голяма лъжа! Сменят се тая партия, оная партия, кумонизъм, сега пък димокрация му викат. А тука има живи хора, бре! Никой не мисли за народа, никой. Само Господ остана с нас, да ни помага и крепи”.

Със специфичният си стил на разказвач Мира Папо внася своя отличителна багра в съвременната ни проза. В „Отец Константин се бори с дявола” тя щастливо намира себе си като самобитен творец на един колоритен художествен свят.

Убеден съм, че и със следващата си книги писателката Мира Папо няма да изневери на читателите си и ще продължи да ги зарежда със свеж хумор, любов и човещина.