Денчо Владимиров

малка едноактна комедия

Градски дом, къща на три етажа, над входната врата табела с надпис „Образцов дом”. В дъното двор с овощни дървета, ограден. Дванадесетгодишният Стефчо се покатерва през оградата и започва да си бере череши.

/Явява се собственикът на къщата-дворец и хваща детето за вратлето./

СОБСТВЕНИКЪТ: Хопа, ето го крадеца на череши! Хванах те най-после! Бе, така ли са ли те възпитавали вкъщи тъпите ти родители, не са ли ти казвали, че не трябва да се краде, бе, рапон!? Че не трябва да се пипа свещената частна собственост! А? Абе, какви са тези твои сбъркани родители, кой е баща ти?!

СТЕФЧО: Пенчо Пеликанов.

СОБСТВЕНИКЪТ: Какво… каза? Как се казва баща ти?

СТЕФЧО: Ами нали ти казах, бе - Пенчо Пеликанов. Майка ми е Пенка Пеликанова.

СОБСТВЕНИКЪТ: Хм, я гледай ти… Каква приятна изненада! /започва да гали детето по главата/ Значи ти си син на Пенчо Пеликанов, кмета! Я гледай ти какъв драг гостенин ми е дошъл!!! Ами защо не влезе през вратата, момчето ми, ами се катериш по дувара? Можеше да си ожулиш колянцето,ръчичката… Я какъв левент син имал господин Пеликанов, на него се е метнал! Одрал му е кожата… Ха сега, момчето ми, вземи ей тази голяма чанта, напълни я с черешки, колкото си искаш!.. Ама че и от череши разбира синът на господин Пеликанов - от улицата ги е зърнал и веднага е преценил, че моите череши са най-узрели, най-сочни! Хайде, пълни чантата, левенте мой. Те, черешите, трябва да се обират навреме, много хубаво си се сетил! Хайде, бери и пълни чантата! Пък аз ще отида да ти донеса и друга… Да има, да си хапне и господин Пеликанов, заедно с госпожа Пеликанова! Брей, какъв златен помагач ми е дошъл на помощ!

/Бързо излиза като не пропуска още веднъж да погали „помощника” по главата. След него се появяват куп деца и започват да берат череши. След половин час собственикът влиза с две чанти и вижда обраното си черешово дърво/.

СОБСТВЕНИКЪТ /като се хваща за главата, разгневен/. Абе кой е направил това? Една черешка не е останала!

ДЕЦАТА /хорово/: Ние я обрахме, чичо Гошо! Нали си казал, че черешите трябва да се обират навреме!

СОБСТВЕНИКЪТ /трепери от гняв, но после размисля, започва да гали децата и измърморва на себе си/: Ех, на тия малки вагабонти главичките им ми се ще да откъсна, но знам ли… дали сред тях няма и някое друго детенце като на този негодник Пеликанов!?