ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО
стихове за деца
ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО
Рожденото ми име е Иглика
и „цвете мило” ме нарича мама.
А братчето ми „како” ще ми вика,
то днес ръчички ми протяга само.
Гальовно татко казва ми: „Принцесо”,
но ще извикам тук добрата фея -
да го накара да ми каже честно,
в града ли днес принцесите живеят.
Та аз съм си дете обикновено -
в градина ходя, с баба букви уча.
Понякога се връщам натъжена -
не мога да си имам живо куче…
И щом на близката ни катерушка,
ожуля си ръка или коляно,
обичам нежно мама да ме гушка
и да ми казва колко съм голяма.
Но вече съм решила да поставя
аз грахче под дюшека си нощеска.
Събуди ли ме зрънцето, тогава
ще зная, че съм истинска принцеса.
СРЕЩА С ГРАДСКАТА ЧЕРВЕНА ШАПЧИЦА
На Любомир Иванов
В зори към детската градина
Червена шапчица подскача.
И грейва утринта по-синя,
а хората не гледат мрачно.
До топлата ръка на мама
с въпроси към света поема.
Мълчи Вселената голяма
пред детското вълшебно време.
Ръмжат стада автомобили,
ала мечтае си детето
по моста на дъга от свила
да стигне бързо до небето.
Да види лунните палати,
на облаче да се повози,
със слънцето на конче златно
да търси принц с небесни рози.
И грейва утринта по-синя,
в душата слънцето наднича.
С мечтите си, една дузина,
Червена шапчица подтичва.
ПРИ КОНСКИЯ ОБУЩАР
Днес прекъсна ми игрите
дядо, за да ме попита:
- Идваш ли при чичо Дончо
да обуем нашето конче?
Аз погледнах го втрещен -
подиграва ли се с мен?
Даже и не ми се слуша -
кон с обувки, кон с ботуши!
Ала дядо пак ми рече:
- Ей, не се сърди, човече!
Искаш ли да си ездач,
ще ти трябва и ковач.
Чичо Дончо с клинци нови
коня ни обу… с подкови.
Утре дорестият кон
почва своя маратон.
КУКЛА СПОРТИСТКА
Мама ми купи кукла спортистка -
с жълта поличка и синя ризка.
С другите кукли тя не кротува,
скача и иска все да спортува.
Плуване, тенис, крос, биатлон -
между децата е шампион.
Но прекалява в спорта горката
едва си мъкне вече краката.
Малка е пък и на мен ми омръзна
нейните кецове само да връзвам.
Искам по-бързо да порасте -
стига била е кукла-дете!
ЖАР ПТИЦА
- Как се казва тази жълта птица?
- Тази ли? Нарича се авлига.
Виждаш ли каква е хубавица,
как се спуска бързо и се вдига…
Птица Жар тя още се нарича,
хората добри в света обича.
И когато са в беда - тогава
тя с перцата светлина има дава.
- А на мен ще ми дари ли нещо?
- Да. Децата гушва тя горещо
вечер. Като майка ги прегръща
и ги води в Сънчовата къща…
БОСТАНСКИ ЛЕКАР
Дядо ме събуди рано
да отидем на бостана -
да откъснем в утро синьо
сочни пъпеши и дини.
Стар петел изкукурига,
слънце весело ми смига.
В тръс с каручката звънлива
стигнахме до плодна нива.
Дядо кротко се навежда,
бавно дините преглежда -
ту почуква им главите,
ту оглежда им ушите…
Хоп, ушенце прегоряло -
„Късай, динята е зряла!”
Пъпеш жълт се моли сладко -
„Я прегледай и мен, дядко!”
После аз пред всички рекох:
„Дядо е бостански лекар!”
БОДЕЛ
С инструмент незнаен батко
боцка своята тетрадка.
И чертае колелцата
сякаш си дроби салата.
Казвам му да ми даде
туй, с което той боде.
Той засмя ми се: „Пергела
трябва да въртиш умело.”
Завъртях го, но завчас
пръста си убодох аз.
Ужким съм юначе смело,
а разплака ме перчела.
И бодливият пергел
го прекръстих на Бодел.
ОТ КАКВО СА ЗВЕЗДИТЕ
„От какво са звездите? - аз бате попитах.
Отвърна ми той: „От космични частици”.
Но зная си аз, че това са жълтици.
И сигурно нощем Луната-златарка
от своето злато им дава по малко.
А съмне ли, бързо звездата Зорница
от изгрева взема сияйна метлица.
Събира звездите от синята шир
и цял ден ги къпе в небесния вир.
