КАФЕНИ ЧАШКИ
По гласа на мъжа си Зара разбра, че е загубила слуха си. Пиейки сутрешното си кафе в офиса, Дочо четеше анотациите от новия брой на Хоум шопинг, сумираха мнение и отбелязваха интересните продукти, както и предпочитаните стоки на изгодни цени. Бяха стигнали до каталожен номер 923 - покривка „Престиж”, когато Зара с ужас установи , че слухът й се изгуби - думите продължаваха да излизат от Дочовата уста, но без звук. Страхът от оглушаване обърка Зара.
Стоеше замаяна и за да не се издаде, продължи да гледа Дочо в устата, по мърдането на устните да разбере, какво точно казва. Не чу ни звук повече. Зара обичаше гласа на мъжа си. Дочо имаше приятен плътен глас.
Обръщаше се към Зара с „моята скъпа сърничка”. Казваше го на френски „ма шер бибиш!” с покоряващи нотки и палеше в очите й огнена страст. С времето гласът му стана дрезгав, но покоряващите нотки си останаха.
Сега пламналият огън в душата й на неутешима мъка, измести всичките огньове на света. Обхваната от безпределен страх, в душата й притичваше шепота на мъката: Божичко, как ще живея така!
А навън животът си писукаше. Щом Дочо узна за Зарената зла участ, след мълчаливата церемония на сутрешното кафе отиваше на работа, а след работа сядаше в близката пивничка, поръчваше си бира и макови гевречета.
Да се прибере полза никаква - с капки в ушите Зара ходи от стая в стая, а докато гледат телевизия, ако няма надписи, Зара, просната на дивана, гледа тавана, или решава кръстословици. За да не пропадне бизнеса Дочо обяви кастинг за нов дистрибутор. Кастинга спечели Лини Анева - прелестно създание с буйни къдрици и фльонга на блузата.
Докато Зара се лекуваше, Лини правеше поръчки по каталозите, разпращаше ги на дистрибуторите в окръга и заедно с Дочо сумираха, отчитаха. А когато Зара ги навестяваше, Лини ставаше и правеше кафе. Поднасяше ги в три чашки На Дочо в синята, на Зара в зелената. За себе си винаги оставяше жълтата.
Докато пиеха кафе, Зара ги гледаше как си говорят, смеят се, възклицават за нещо, без да чува гласовете им. Това я измъчваше, но не се решаваше да попита за какво си говорят. Мъчеше се да го разбере по Дочовите устни, но той се подсмихваше и извръщаше глава.
В един еклив зимен ден, потънала в глухотата си, Зара отново ги посети. Завари ги да преглеждат коледния брой на шопинга за играчки. Бяха стигнали до каталожен номер 732 „Пластмасова кукла Лия”.
За да не прекъсват работата си, Зара се зае да приготви кафето. Дочо и Лини дълго обсъждаха бройките на поръчката. В анотацията пишеше:
„Куклата Лия е мила, палава и с дълги блестящи къдрици. Протегнете ръце и я вземете. Само я натиснете за крачето и тя ще ви развесели, махайки с крачета. Лия е добра във всяка игра. Поръчайте веднага.”
Докато четяха анотацията Зара гледаше как Дочо и Лини се смеят, весело сочат куклата и като се прекъсваха да се посмеят, продължаваха да четат. „Виж ги пък тия!” гледаше вторачено Зара и от гордост си тръгна, без да пие кафе.
Зара продължи да се лекува. Посещаваше лекари, слухопеди. Подложи се на хипербална сугинация в барокамера с прииждащ кислород. Лятото си отмина без звук. В един дъждовен есенен следобед, ръка за ръка с глухотата си, Зара отчаяна изкачи стълбището на офиса.
Както винаги спря пред вратата да си поеме дъх. И преди да натисне дръжката чу нещо да шумоли, чу пъшкане и гласа на Дочо с покоряващите нотки: „О, пуси кят! Пуси, пуси кят!” Божичко, Зара чуваше!
Само че вместо „скъпа сърничка” на френски, сега на английски - „малко котенце”. Котенцето пошава, поскимтя и всичко утихна. Вярно бе, Зара чуваше. Брей, какъв подлец е този живот! С какви нечестни, подли похвати си служи само - точно сега да чуе това. И понеже е речено: „Остави отмъщението на мен!”, Зара си тръгна, без да отвори вратата.
Речено е, но Зара се върна и отвори вратата. Лини Анева завързваше фльонгата на блузата си, а Дочо обновен, доволен приготвяше кафето.
- Я, кой дошъл да пие с нас кафе! - рече сияен Дочо. - Така… Както винаги на мен в синята чашка, на котенцето в жълтата, а на Зара в зелената.
Свела съсипано лице, Зара каза:
- Този път на мен в жълтата.
