Лъчезар Лазаров

Есента, когато натежалото сиво небе полегне върху планинските склонове, а мъглата покрие върховете на близката борова гора, къщичките, наредени край селския път, притихват самотни.

По дворовете не се мяркат хора и от комините се издига тънък сив димчец, който вятърът отвява над реката и той се понася като сива пелена надолу по течението. До портите клечат премръзнали котки или подскачат игриви кутрета.

Прехвърча ситен дъждец. В далечината се чуват ударите на брадва, която безмилостно разсича дървесните жили и отекват глухо от другата страна на реката. Въздухът е влажен и студен.

Тук-там, под стрехите на самотните къщи, висят низове с червени чушки - като празнични гирлянди за украса, и превръщат постройките в домове. Сякаш искат да кажат: „Виждаш ли, в мен все още има живот, все още живеят хора!”.

На много от къщите не висят чушки под стрехите, техните комини не димят. Вятърът вее напразно! Няма какво да отнесе над реката. До вратата не стоят премръзнали котки, за да наблюдават случайните минувачи, които те познават до един и не подскачат игривите кутрета. Отдалеч личи, че там няма живот.

Ето какви завидни успехи постигна урбанизацията, макар и половин век по-късно.

Имало е време, когато властите са се радвали на „затихващите функции” на селата.

Тогава се е налагало свободолюбиви личности като покойният Йордан Радичков да ги убеждават, че „функциите функционират” и въобще не затихват; т. е. казвал им е, че не си вършат добре работата!? Навярно по-късно са си я свършили, защото днес резултатите са налице.

Младите хора поголовно напускат селата. Изнасят се със семействата си. Зная какво си мислите: „Че те и страната напускат!”.

Да, но първо напускат селата, и тогава държабата. Сиреч, ако не напускаха селата, нямаше да напускат и държабата.

А защо напускат селата? Защото не виждат бъдеще в тях. Те и така са възпитани - да не виждат бъдеще, но това е друга тема.

Иначе като се загледаш в самото село наистина не виждаш бъдеще: пътищата - като преорани, работа няма, водата - мръсна и скъпа - по-скъпа от тази в града, а токът спира, когато си поиска (даже и без да иска спира!). Здравеопазване - никакво. Вероятно отново ще кажете, че то и в града няма здравеопазване!

В такъв случай аз отново ще Ви допълня, без ни най-малко да Ви апострофирам, че то в града може да няма здравеопазване (сиреч - прави Сте), но поне има болници.

А по селата - ни здравен пункт, ни болница. Налага се аборигените (нямам нищо против самите аборигени) от двайсетте села с нефункциониращи функции да се изсипят накуп в четвъртък (защото само тогава има кардиолог) в общинската болница (ако не е фалирала), защото всичките са с високо кръвно налягане. А кръвното налягане, казват докторите, било високо, защото консумирали много свинско месо.

Та значи изсипват се всичките баби (защото дядовците не ходят на доктор, те се лекуват с ракия) с високо кръвно налягане от селата в четвъртък при кардиолога-жена, и тя трябва да им обърне внимание на всичките. За тази дейност има достатъчно време - по цели три минути и половина на човек!

Всичко се извършва стриктно (за 3.5 минути) и бабите се изпращат с думите „Хайде, бабе, довиждане.”!? От памтивека се знае, че доктор и поп не е добре да ти казват довиждане! Най-добре е да те изпращат с „много здраве” или с „живи и здрави”. Докато първото е твърде многозначително и малко пренебрежително, второто си е тъкмо на място.

Само за кратко да се върнем на споменатото от мен свинско. Не може да се отрече! В последно време властите проявяват твърде голяма загриженост по отношение на нефункциониращите функции на селото, като ги правят още по нефункциониращи.

Изтребиха прасетата (а преди това почти изтребиха кравите и овцете). По този начин предотвратиха струпването на млади и стари пред кабинета на кардиолога-жена в общинската болница точно в четвъртък, а също изчистиха селата от тази непоносима воня, която се носеше от кочините.

Така държабата постигна и други резултати: подобри статуса на живот из селата с нефункциониращи функции: сега е тихо и спокойно.

От никъде не квичи, нито пък грухти каквото и да било прасе, а около нова година тия миризливи, болни и нечисти животни въобще не квичат все едно…пардон - докато наистина ги колят.

Това варварско и безчовечно отношение към животните, това неприлично деяние бе напълно пресечено от споменатата по-горе държаба.

И наистина! Намали се консумацията на свинско месо, защото испанското и италианското свинско по магазините е доста скъпо, а у застаряващото месно (което яде месо) население с нефункциониращи функции пари не се намират много.

Та да се върнем на младите. Защо до момента не се занимавахме с тях? Защото ги няма.

А най-трудно се показва нещо дето го няма. Виж, казва, в бараката няма никакви дърва за огрев! Или, какво ли няма в моя хладилник: и сирене няма, и свинско няма, и кашкавал няма и т.н.

Ето че пак се отклонихме от темата за младите. Ами няма ги! До какъв проблем води това? Напоследък, в малкото останали училища с функциониращи функции по селата, не могат да се сформират паралелки за първи клас! Това довежда до т. нар. нулева година.

Така държабата постига своята цел - да затихват функциите на функциониращите все още училища.

И така нулевите години водят от своя страна, до нулеви хора, нулеви села и накрая - до нулева държаба с нефункциониращи функции.

Резултатът е налице! Постигнат е нечуван успех по отношение на затихващите функции на селата, че и на малките градове дори!

Голям успех.