Васил Аврамов

В памет на Христо Банковски

Такъв ще го помня - с душа серафическа,
не пасващ нормално в софийския фон.
Със смешни шушони, с шинел ученически,
прекроен да напомня по нещо балтон.

С късогледство от седем диоптра и нещо.
С походка на рошав, разбързан гъсок.
В ухото - с планинско щурче, вечно пеещо.
До сърцето с Есенин, под мишница с Блок.

Две страсти - поезията и планините
го разпъваха с тайнство и красота.
Нослето му чипо душеше висините,
но и гъбята влага под лански листа.

Беше просто един очарован скитник
от ония, които броят ги за луди!
С нозе във праха, но с глава сред звездите -
Христо Банковски - едно габровско чудо!

Говорят, че сам е прекъснал дъха си.
Главоломно от някакъв осми етаж
полетял под звездните иконостаси
към жестокия нощен паваж.

А аз мисля, че всичко било е по-иначе.
В един миг му е станал тесен светът.
Изкачил Мусала - не спрял да почине
и поел по-нагоре - по Млечния път…