Петър Андасаров

Те бликат от всяка страница на най-новата книга, сътворена от талантливото перо на Иван Гранитски „Приказки за страната Бухтарландия”.

Колко звучно, как красиво е нейното наименование, какви привлекателни и предизвикателни светове съдържа тя. Затова и с нетърпение, задъхано преминава през тях всеки читател - от най-малкия до възрастния.

Оказа се, че никак не е била случайна първата и втората ни среща с книги за децата от Иван Гранитски - „Клепоушко” и „Омайниче и бръмбазъче”, безспорно откритие в многопосочието на неговия творчески талант.

С „Приказки за страната Бухтарландия” той се настанява трайно в съвременната българска литература за деца и е сигурно, че ще продължава да разкрива неповторими, привлекателни и дори причудливи светове, които силно привличат и печелят обичта на децата, юношите, па и на младите и не съвсем млади любители и почитатели на книгата.

И съм категоричен, напълно убеден, че с новите си творби ще допринесе за преодоляване оскъдието от ярки произведения за най-малките, по-големките и за техните батковци.

А и за нас, щом с огромно чувство на изненада и удовлетворение съпреживях всичко, случило се с героите в тази ярка поетична и приказна негова книга. Винаги съм знаел, а и сега разбрах, че няма по-цветен свят от този на нашето детство.

Затова той е най-красив и примамлив, богат на видения, мечтания, приказни мигновения; на вдъхновения за сътворяване на чудеса и за пътуване в небето над нас и в далечни селения.

И съм си мислил още, мислех си и по време на четенето на тази прекрасна книга - големият успех на автора й се дължи - от една страна - на познаването живота на детето и овладения многоспектров негов свят и от друга - откриването на нови нюанси от всекидневието и световете на днешните, а и на утрешните деца, юноши и млади хора.

Важното нещо, което утвърждава напълно и в „Приказки от страната Бухтарландия” авторът й Иван Гранитски. С други думи - той е творец с евристично дарование.

Неоспоримо доказателство за това е подходът за реализирането по оригинален начин, и то за деца, на темата за същността, осъществяването и духовното значение на литературното творчество. От живи същества и от представители на реалната флора и фауна.

И в тяхната естествена среда, поради което читателят възприема и вярва, че този свят - светът на героите - е истински, тоест световете им и техният живот са действителни. А какви богати, бистроструйни извори на знания са всички те!

Нямам намерение нито по даскалски да правя разбор, нито да философствам по книгата, а ще си позволя само накратко да изложа своите наблюдения и възприятия, прераснали в несъмнени доказателства.

Още в своето въведение отличният познавач и творец на литературата за деца и юноши Иван Гранитски ни запознава със страната, намираща се „през девет земи в десета, която се простирала на вълшебно планинско плато.

Там имало всичко - бистроструйни поточета и пълноводни, страховито бучащи реки; искрометни водопади, спускащи се в главоломни ждрела; остри планински зъбери, райски долини с хиляди цъфтящи билки, цветя и причудливи растения. Имало столетни гори от дъбове, букове, борове, смърчове, липи, брези, ели и безброй хълмове, обрасли с лещаци, трънки, глогинки и всякакви други храсталаци.”

Интересът на читателите привличат още тук оригиналните и малкото, в други случаи, съвсем непознати думи и словосъчетания. И най-вероятно е в срещи с автора те да го попитат най-вече откъде е научил името на страната Бухтарландия.

Ще си подредят тези неизвестни със съдържанието си думи и словосъчетания и за първи път ще съставят своя си речник, за да разкрият тайните им.

И един ден ще научат, че този именно речник езикознанието нарича речников състав и - колкото повече са думите в него, толкова по-голямо речниково богатство ще имат. А с овладяването им ще придобият повече знания в тази област.

Не е възможно да изброим всички от изобилието думи и словесни конструкции, което блика от страниците на книгата - описание на природа и среда, на срещи и раздумки в различни сезони и часове на денонощието между героите - животинки, растения, цветя и билки, треви и птици. С красивите им - известни от ботаниката имена.

Но авторът Иван Гранитски предпочита да ги кръщава така, както биха ги почувствали и видели децата. И да измисля нови като Бумбурумчо, например: Бубулече, Врабчо и Крабчо, Пясъчко и Пясъчка, Бобърчето Борко, Костенурчето Коки, Мравчето Дуди.

И малко поне думи и словосъчетания от възможен кратък речник: препирня, свирепи /ловджии/, трели/на влюбени славеи/, гиганти, сложноцветно /растение/, изумрудено /езеро/, кокетна /роза/, сладкогласно, грациозно /танцьорче/, почуда, лупинги, кураж, нюанси /на дъгата/, уханни /билки/, легендарно /пътуване/, бръдвеж, изнурителна /игра/, калпазанко…

Най-голямата изненада за любознателния и любопитен читател е, че в тази вълшебна страна Бухтарландия всички животни и птици не само можели да говорят, но и се развивали като ярки творци - пишели оди, приказки, романи, дори философски трактати; композирали песни и сюити, изпълнявали безкрайни мелодични речитативи; рисували възхитителни пейзажи и натюрморти.

Затова и кипял бурен и разнообразен културен живот - всяка година най-изтъкнатите от тях организирали олимпиади по надиграване, надпяване и състезание по писане…

Най-активни и най-обаятелни се оказвали авторите на литературни творения кълвачът Гошко, специалист по писане на приказки, кратки разказни истории и есета, враната Сиси редяла стих след стих и създавала своите стихотворения.

А най-големият авторитет в гората бил мъдрецът Чочко, изявен литературен критик, който бил чел не само Омир и Овидий, но се славел и като голям познавач на Платон, Сократ и на древногръцката митология.

Той бил инициаторът за провеждането в началото на месец май словесни състезания и надигравания през времето на литературната олимпиада. В рамките на сюжетното развитие са обявяваните всяка привечер резултати от състезанията между двамата творци и коментарът на литературният критик Чочко.

Завидно е умението на Иван Гранитски да води по възходяща линия изявите на Гошко и Сиси с превес в успеха на единия или на другия. А в едно от състезанията дори разменя ролите им, за да покаже степента на техните творчески способности.

Чрез приказките на кълвача Гошко „Буболече и Синчец”, „Бумбурумчо”, „Славейче и роза”, „Врабчо и Крабчо”, „Пясъчко и Пясъчка”, „Бръмбърчето Жужко”, „Костенурчето Коки” и „Мравчето Дуди” и със стихотворенията на враната Сиси: „Бубулече”, „Ежко Бежко”, „Облаче”, „Кученцето Тери”, „Слънчо”, „Бобърчето Боко”, „Пчела” и „Славейчето Душко” авторът запознава всъщност своите малки и млади читатели с творческия процес на писателя в двата важни литературни жанра и с много термини от отделните форми и видове.

С богатството от думи и понятия за същинското словесно творчество книгата е в буквалния смисъл учебно помагало за начинаещи творци. Доказателства?

Ето ги - слова и словесни литературни изрази: „поетична дарба”, „лирическо послание”, „стихотворна техника”, „художник на внушенията”, „полет на фантазията”, „поетична приказка”, „метафоричен слог”, „духовни съзерцания”, „богато въображение”, „антология”, „лиричен шедьовър”, „словесни излияния”…

Този водопад от думи би възхитил всеки жаден за знания, свързани с литературното творчество. И той не може да не прибегне до съответните източници за неговото многообразие и законотворчество.

Убеден съм и в друго - извадени от контекста на рамковото сюжетно развитие - приказките и стихотворенията, чиито автор е всъщност Иван Гранитски, звучат поотделно или обединени в цикъл, а биха съставили и крайно интересна детска книжка.

В края на „Приказки за страната Бухтарландия” научаваме, че кълвачът Гошко и свраката Сиси създават литературна академия за млади литературни таланти.

А читателят на тази прекрасна - в стила на традицията и новаторско-оригинална, книга приема за себе си, че тя е истински учебник за знания от всички области не само на литературата и изкуствата, а и на природата, медицината, историята и живота.