Иван Д. Христов

Новата, шестнадесета по ред книга „Животът ми - див/н/а приказка” /2022/, писателката Елена Хайтова посвещава на своя седемдесет и пет годишен юбилей.

Книгата се състои от три части - първата „Татковите врабчета” е посветена на баща й Николай Хайтов, втората е под надслов „Да се запознаеш по Коледа и да живееш като на Великден”.

В нея Елена споделя щастието си със съпруга си Никола Гигов, с когото споделят творчество и пътешествия цели 45 години. В трета част са включени „Най-нови творби - оценки от авторката и за нея - пътни бележки”.

Елена Хайтова има завидна творческа съдба - да живее с двама големи творци, баща й - писателят академик Николай Хайтов и съпругът й орфеист Никола Гигов.

Както мъдро казваше писателя Георги Пашев: „Спомените са късна човешка потребност. От тях човек може да сее освободи до толкова, до колкото дървото може да се освободи от корена си”.

Така е и с Елена Хайтова, която споделя в уводната глава на книгата: „Животът ни прилича на луд бяг на кон, в който всички ние се надбягваме с времето… То е едно диво - дивно усещане, което те държи прав на стремето на живота”.

Новата есеистична книга има автобиографичен характер. В нея писателката вълнуващо и увлекателно ни разказва за детските си години, за своя старт в живота, започнал от спомена за дивото препускане на „летящата кобила Стела” на лесничея Хайтов из родопските гори. От незаличимите спомени за годините преминали заедно с нейният съпруг Никола Гигов -поет и орфеист.

Авторката разкрива пред нас своя житейски и творчески път от Софийските университетски аудитории, през стръмните родопски пътеки и учителствуването й в Смолян, през работата и като редактор във вестници и периодични издания, през границите на 40 държави, описани в литературното й и публицистично творчество.

В увлекателния разказ на Елена Хайтова, в който най-важно място заемат двамата най-значителни образи на Николай Хайтов и Никола Гигов, тя ни разкрива още образа на майка си - учителката Мария Пиндева, първата съпруга на Хайтов, на дъщеря й - талантливата художничка Елица.

И в четирите книги за баща си - Големият Николай Хайтов: „Баща ми - най-дивият разказ”, „Гладиаторът Хайтов”, „Крилете на дивия лес” и „Заветът на козия рог”, „дивото” носи особен акцент. То е синоним на първичното, откровеното, чистосърдечното и неповторимото, а „дивното”, както казва авторката е „неин житейски патент”.

Елена Хайтова е водена в книгата си от своето любимо кредо: „Най-прекрасен е борещият се човек. Само той може да увлече след себе си цялата вселена”.

Животът на Елена е здраво свързан с този на баща й Николай Хайтов и на съпруга й Никола Гигов, за това тя ни прави съпричастни на своите преживявания с двамата големи творци, възкресявайки неповторими мигове от техния живот.

Авторката искрено споделя: „Николай Хайтов и Никола Гигов и двамата до болка влюбени в Родопа. Първият, защото беше роден в нея и пъпът му бе хвърлен в гората, та горската професия легна на сърцето му за цял живот, а вторият бягайки от Западните покрайнини на България, намери своя втора майка след Руй планина - Родопа, Намери своя брат Орфей и й пристана със сърце и творчество.

Хайтов посвети усилия и време за откриване гроба на Левски, Гигов пък посвети живота си на древния тракийски певец Орфей.

В първата част на книгата авторката ни представя черти от образа на големия писател Николай Хайтов, оставил не само непреходни творби в нашата литература, но и примера на борец - родолюбец.

Тя не забравя наставническите думи на баща си: „Въпреки всичко се опитай да сториш каквото трябва, пък да става каквото ще”.

В писмо от село Радуил до своя приятел Апостол Дамянлиев, Хайтов му споделя тревогите си за своята малка дъщеря: „Често тъгувам за Ленчето, която остана една отворена рана, която едва ли ще зарасне”.

Елена още помни урокът, който й дава баща й като кандидат-студентка, останал й като обица за цял живот: “Има беззащитни, които никого си нямат. Ти си защитена. Знаеш, че има на кого да се опреш. И точно за това най-добре е да се оправяш сама”.

Особено вълнуващи и прочувствени са страниците , в които Елена Хайтова разказва за последните години на вече неизлечимо болния си баща. Тя разкрива пред читателя силната си привързаност към него и стремежа й, ако не физически, то духовно поне да облекчи болката му.

Втората част на книгата е посветена на Гигов - певецът на Западните окрайнини и вдъхновен творец на Родопа планина. В своето огромно по обем творчество той се раздвоява между Руй планина и Родопите.

За своята здрава семейна връзка с Гигов, писателката споделя: „Всичко това възприемах като нещо спуснато от небето. И двамата сме имали много битки и страдания, но красивите моменти бяха компенсация за битките и страданията ни”.

Силата на книгата е не само в есеистичните страници, в които виждаме Хайтов и Гигов пред очите на Елена, но и в документалността й и нейната обективност. Авторката представя нови и малко известни щрихи към творческите портрети на двамата писатели. Докосвайки се до техния духовен свят, тя оставя на читателите ярко свидетелство за живота и творчеството им. Елена съумява чрез спомените си да ги разкрие и покаже като характери - такива, каквито са.

Това е книга - изповед, написана с любов и уважение към двамата творци и техния литературен и духовен принос. Писателката разкрива малко известни страници от тяхното житейско и творческо ежедневие.

В третата част на книгата са включени нови есеистични творби на авторката, които придават особен колорит на повествованието. Сред тях се отличават със силата на художествените си внушения и нравствени послания творбите й: „Кальманко Денко, мари хубава”, „Мадона Миля” и „Шепа пръст”.

Мемоарно - есеистичната и емоционално обагрена книга, свидетелства за оригиналния авторски почерк на Елена и умението й да обедини разнообразни жанрови форми в едно тематично и идейно цяло. Перото на авторката е темпераментно и аргументирано.

С новата си мемоарно - есеистична книга „Животът ми - див/н/а приказка”, Елена Хайтова затвърждава името си на писател документалист , есеист и публицист. Книгата е своеобразна житейска и творческа равносметка за достойно извървения път на авторката през годините, за непреходните човешки ценности, които времето пред нас ще преоткрива и преотвърждава.