Иван Енчев

ВЪРХОВЕТЕ НА НЕБЕСАТА

Когато си в ниското, Планината има много върхове. Те издигат своите чела чак до дъното на небесата. Там, вместо риби и акули, плават подводници от облаци, натоварени докрай от добри намерения на безброй хора да бъдат честни и правдиви.

Но хората не се сещат, че първо трябва да попитат душата си как да им поникнат криле.

А къде ли опират върховете на небесата? Само падащите звезди го знаят и го показват единствено на влюбените звездобройци.

Ако не сме събирали в шепи падащи звезди с най-красивата си жива мечта от изгрева на Вечерницата чак до бебешката усмивка на утринното слънце, едва ли някога ще научим къде опират своите чела върховете на небесата.

Малцина щастливци са убедени, че всички върхове на небесата се достигат само с най-крехките криле.

Ала ние знаем ли как да летим с крилете на любовта?!
И пеперудите имат криле…

——————————

ГЪЛЪБОВА ЗАКАЧКА

Един градски мъжки гълъб шава насам-натам с вдигната глава сред другите птици и от време на време кълве трохи заедно с тях. Не ги гони. Край него една гълъбица, бяла, с червени нокти и сиви криле, ми намигва с червено око.

Какво ли иска да ми каже? Дали не ме пита защо съм самичък? Защо са посребрели косите ми? Защо са тъжни очите ми?

Друг едър оранжево пепеляв мъжкар, за да изглежда великан пред шепата трохи, които му поръси едно момиче, ги отстъпва на по-дребните птици: гълъби и врабчета. А той забива клюн право в мармаладеното сърце на подхвърлената кифла.

Случайният човек, който му я подхвърли, защо не го съжали?! Защо го подложи на това унизително изкушение?!

След малко време сивата гълъбица с червени нокти запристъпва по алеята ситно-ситно, изпъчена като кокетна млада булка на сватба. А оранжевият бабанко се затътри подир нея с провесена опашка - като преуморен младоженец след първа брачна нощ.

И едрият мъжкар, както ухажваната гълъбица, ми намигва с червено втренчено око. И двамата дали не ме вземат за маймуна с очила?! Екземпляр, избягал от зоопарка и седнал на пейка в градската градина. Кротка маймуна с фотоапарат, дошла тук, за да прави снимки на тяхната гълъбова закачка.

По-встрани от гълъбите росата се протяга на зелената трева край алеята като улична котка с много цицки и само две котенца - хвърлени кофички от кисело мляко.

Наблизо стърчи бронзова скулптура на щъркел, приведен като длъгнест побелял професор по жабешка зоология на лекция пред дремещи студенти…

Отнякъде ме спохожда една бездомна мелодия-скитница, приютена в мазето на душата ми за зимнина като буркан с компот от сладки кайсии.