САМОЛЕТИ
Неделният следобед се разхожда с ръце в джобовете по прашните улици на града, който е задрямал върху възглавницата на собственото си блаженство. Разминава се с голямата мързелива гъсеница от автомобили, пъплеща по булеварда, връщайки се отнякъде.
Спира за миг, за да даде път на две майки с колички, които разпалено обсъждат качествата на марка бебешка храна.
След това дълго гледа след една група мълчаливи колоездачи. Удивлява се на чувството им за синхрон, овладяно до съвършенство, и спортната им злоба. После всичко това му някак му омръзва и той сяда за миг в парка, за да се разсее.
Наблизо са възрастен мъж с побелели коси и малко слабичко момченце. Двамата държат пластмасови самолети-играчки, говорят си нещо и си ги подават.
Самолетчета правят кратки полети на крилете на инерцията и падат до двамата партньори в играта. Рядко единият от двамата успява да улови целта си във въздуха.
- Дядо! - възкликва малчуганът, докато живите му очи търсят стареца - Аз ще стана пилот и много ще пътувам.
Възрастният мъж се усмихва добродушно и за миг поставя под мишница самолетчето, което току-що е вдигнал от тревата. Вади кутия цигари от джоба си и пали една с виртуозен жест на дългогодишен пушач. След това подхвърля самолетчето към внука си без да каже нищо.
- Не вярваш ли? - подвиква през рамо детето, докато се опитва да догони хвърчащата над него играчка.
Дядото изпуска кълбета цигарен дим, поглажда със задоволство мустаците си и казва:
- Ти трябва да вярваш в това!
Играта на двамата се прекъсва от закръглена леличка на почтена възраст, която излиза от кварталния магазин. Сваля маската си под брадичката и премества пълната си пазарска чанта в дясната си ръка.
- Ооо, комшу! - приветливо поздравява тя стареца и детето. - Гостенче си имате - виждам. Много е пораснал Колето.
Възрастният мъж отговаря с отегчена вежливост:
- Ами… растат. Това им е работата.
- Така е - потвърждава дамата с пазарската чанта. - Те растат, ние остаряваме. Ама и с тия маски - не можем да се познаем.
Един млад мъж с голямо куче минават покрай тях и те ги изпращат с поглед.
- Лошото е, че започнахме да свикваме с тях - отвръща старецът.
Разменят още няколко изречения за проблемите на блока, таксата за асансьора и ремонта на покрива, който са отложили миналата година.
- Е, аз ще вървя - съобщава жената. - Поздрави на Сийка и хубава вечер!
Детето едва дочаква комшийката да отмине и отново се подготвя да хвърли играчката към партньора си в играта. Вместо това обаче се спира му подвиква:
- Дядо, аз като порасна ще ти давам по-голяма пенсия, за да не ходиш нощна смяна.
Старецът се усмихва отново, гаси фаса си и го хвърля в кошчето с думите:
- Хайде да се прибираме, че баба ти пак ще ни се кара.
