РИСУНКАТА
Из „И в снега, и в жарта” (2022)
РИСУНКАТА
Цяла нощ насън рисувах.
Нарисувах усмихнат оранжев невен
върху престилката на Слънцето.
Нарисувах снежнобяла булчина одежда,
цялата в наболи сребърни кокичета.
Нарисувах два топли кестена
в левия джоб на мъжка риза.
Нарисувах снежна топка,
улучила сърце… На сутринта,
в моя малък Лувър се събудих.
На стената, в изгревната стая,
посрещна ме картина от колекцията:
„АЗ и ТИ в сезоните на времето,
когато няма да ни има…”
СЕЗОННО
Какво е есента?!
Бакър и старо злато.
Кехлибар. Сребро.
Жълто паяче по бузата.
Гъделичка те и ти напомня.
След есента е зимата…
По бузата ми перлена сълза
след паячето бавно тръгва.
Едва се сдържам да не плача.
А есента ме гали и спасява.
В жълто и червено.
В бакър и кехлибар… Сгушила се
на врата ми в пъстрия копринен шал.
Перлената ми сълза паячето подминава
и потъва в шала… Колко е красива есента…
Бакър и старо злато.
Кехлибар. Сребро.
Едно помъдряло, отронено листо,
на шала точно по средата…
Усмихвам се.
И… не ми се плаче…
ЛЮЛЯКОВО
Уханното време дойде.
Светът замириса на люляк.
В аромати
нощта се отпусна.
Пак някой някого взема в обятия.
И няма нощ, нито ден… Светът ухае
на люляк
и на любов… в нежнолилаво свети…
И светица не съм, нито грешница.
Пролетта ми се сбъдна
в ръцете ти.
