Боян Ангелов, „Ако изобщо има бряг”, „БОГИАННА”, 2021 и нови стихове

Банко П. Банков

Да се анализира творчеството на този даровит, оригинален наш съвременник, е предизвикателство. От една страна е възможна сянка на съмнение, дали подтикът за вглеждане в поетичния му свят не е повлиян от общественото му позициониране.

От друга - привлеченият от поезията му анализатор се изправя пред същностни художествени предизвикателства.

Талантливият литературен изследовател и активен оперативен критик Георги Н. Николов в статията си „В акварелната гама на проницанието” (в-к „Словото днес”, бр.25 от 09.09.2021) оценява задълбочено основния философски мотив в творчеството на Ангелов - да осмисля от импресията на житейското наблюдение всевечните морални норми на съществуването.

Дълбочината в творчеството на Ангелов дава повод за още тълкувания, по-специално - на формата, в която авторът общува с читателя. Поетът се вглежда в житейските - битийни и духовни проблеми на съвременника, извисен високо над делничното поетично равнище.

Самият той ерудит, „на ти” със световното философско наследство, завещано ни от предходниците, не прави компромиси. Не свежда поетичните си послания до адаптивните възможности на средния, инцидентен читател.

Разчитането на посланията му предполага обща и поетична култура безкомпромисно над любителската, докосване до мисловни понятия и категории, изискващи жажда от страна на читателя да вникне в тях, да прозре отвъд повседневието.

Но тъй като Ангелов не е „направен” поет, не оригиналничи целево в посланията си, а сложността произтича от високата ерудираност на природната му дарба, читателят е подвластен на особен магнетизъм.

Дори когато се изправи пред образи и внушения, които му се изплъзват, когато посланието е енигматично спрямо подготовката му, мами го подтик да направи крачка в енигмата, да извлече собствен прочит от възможните подсказки в текста.

Казаното до тук обаче осветява едностранно профила на поета. Защото философът-мислител, извисеният над делнични трафарети ерудит може да бъде също така изненадващо топъл, земен, отворен към събеседника, в най-добрите демократични традиции за общуване с аудиторията.

Ангелов се изявява органично и в традициите на синовно-изповедната поезия, насища с висока емоционалност историческата, родолюбива балада, рисува майсторски словесни природни пейзажи.

Има подадине да контактува с всеки читател, от школувания ценнител, до неизкушения, петимен за поетични послания.

Тази адаптивност в творбите му, адресирани към различни читатели, между другото се дължи на факта, че Ангелов владее с ненатрапчиво съвършенство и свободния стих, и класическата форма. Философските си послания за взаимоотношението на човека с време и космос поетът органично отправя в свободен стих.

А с неизкушения читател разговаря с пълнозвучно римувани стихове, в ритъм - без едно препъване; класическата форма органично произтича от посланието, възприемат се не като орнаментика, а е естествена характеристика на езиковото общуване.

Във време на спекулиране със свободния стих, криещо в доста случаи творческо неможене, при Ангелов използването на единия или другия стихоградеж подсказва свободата му да изгражда художествените си внушения.

Конкретен повод за подобен поглед откъм страна на адресата на посланието е поетичният сборник на Ангелов „Ако изобщо има бряг”, публикуван през 2021 година. Неговите три раздела дават отправни посоки за горните разсъждения.

В първия раздел „Белезници” насреща ни е е ерудитът-философ, който отправя откровенията, съмненията, себеанализите си чрез сложна образност.

Преодоляването на съдбовни предопределености е споделено чрез неочаквани асоциации, чрез антонимни определения. Например в „Отдалече”:

„Колкото за далечината -
не мисля да обяснявам
как ме предаде съдбата
и как още не се предавам.
…..
Колкото за мотивите -
вече са избледнели
и стават все по-сиви те
в делничните недели.”

В „Чехълче” светът може да бъде видян невинен през погледа на микроскопични създания, а едно и също понятие има парадоксално различна отправност:

„За мравката
кучешката колибка е небостъргач…
Коацерватната капка
била в основата на живота
в основата на живота ми
стои
пролет
а в лятната кухня
мама пържи кюфтета…”

В „Баща” разказът утвърждава зад поетична метафора генетичната, поколенческа жажда за миропознание:

„Тя се помина рано… Бе на 29.
Като облак стопи се зад отсрещния хребет.
Все така си остана той - свит, своенравен.
Уж преви го съдбата, но вървеше изправен…
От баща си научи да не вярва в химери,
но се рееше нощем из небесните сфери.”

В „Изкачване”, дало заглавие на книгата, Ангелов предупреждава за предопределеностите по пътя на „наказаните” с мисия:

„Изкачващият върхове
и глетчери не предполага…
че съществува самота
опитомена, осъзната,
където силата кънти,
в просъницата на тъгата.”

А „Солипсизъм” е майсторски връх в анализа на съотношение „обективен свят - индивид”:

„А сянката не е ли доказателство,
че цветовете съществуват само в нас
и господар навън е сивотата….”

И признание, че ако човекът е зърно от лунна броеница, разпръсната от някого в безреда, то сянката на тази безреда съдържа багрите.

Този първи цикъл концептивно е рамкиран от стихотворението „Ръст”, в него Ангелов лаконично припомня мярката за стойности в пространството, във времето и в живота.

Вторият цикъл „Роса” ни представя поета вгледан, вълнуван от други теми, в търсене на близост с най-широк кръг събеседници. Заглавията са показателни: „Панагюрище”, „Павел Бобеков”, „Бенковски”, „Гина Кунчева”, „Райна Княгиня”…

Това е светът на поетовото детство в Панагюрище, град удостоен и наказан с история:

„Градът, разлистил своя светлопис,
доказва правото си да посочи,
че е тъждествен пролетният лист
с нетленността на паметните плочи.”

Поетът е прогледал за съдбовни отговорности, в атмосферата на живи спомени и легенди за знакови предци от времето на Априлското въстание - Бенковски, Райна Княгиня, Нешо Бончев, майката на Левски. Припомня експресивно върхови моменти от живота и смъртта на Бенковски:

„Горят селата… В пламналата нощ
отеква изстрел, писък се извие…
Ще можеш ли без армия, без мощ,
през грохота от огъня стихиен
народа да спасиш?…”

Срамува се заради мълчаливото, потрисащо обвинение към неблагодарни потомци, отправено от майката на апостола:

„Света да напуснеш кураж се иска.
Тя в герана се хвърли надолу с главата.
Гина Кунчева - с всички страдания близка -
Не поиска огризките на свободата.”

В „Шипка” мислителят-прорицател без поза потвърждава, че е редови съотечественик, който:

„Подобно много други преди мен
с усилие сподавил съм сълзите,
застанал сам пред паметник стъмен,
събрал в едно на хиляди съдбите.”

В тези стихове-откровения Ангелов отдава заслужено признание на конкретни възрожденски герои, случки и съдби, но внушението е над буквалния разказ, то буди размисъл, вглеждане в себе си, подтик за съизмерване със спонтанния подвиг на именни и безименни предци.

И от конкретното преклонение към подвига на предци, жертвали живот заради идеи, се раждат отново сложни, привличащи с многозначността си послания като „Роса”, „Крепост”, „Добрата вест”.

В тях в делничните представи за памет, човечност, дълг са художествено зашифровани в алегорична картинност, преведени са на метафоричен език.

В третия цикъл, „Щерна” се редуват изящни словесни пейзажи в сложна образност - „Щерна”, „Сърнена гора”, „Градеж”, „Усоите”.

Наред с тях, стихове трогващи с непосредственост, със закъснели думи на синовна признателност към майката на поета, към всички майки - „Напуснатата стая”, „Покаяние”, „Неизбежност”.

Горните тревоги, горчевини и надежди Ангелов продължава да анализира все по-задълбочено и сложно в цикъла стихове „По ръба на грохота”, публикуван наскоро във в-к „Словото днес”.

От една страна в „Пенчо Славейков”, в „Пеньо Пенев” посланието отново има за повод конкретен житейски, биографичен факт, но извлича от случката моралната сърцевина, предупреждението, въвлича читателя да съпреживее личната драма на героите.

В други като „Всеобщност”, „Урок по омраза”, „Всъдеход” обръщението към съвременниците отново е формулирано в сложна образност, разчитането ? не е еднозначно, до къде ще стигне читателят зависи от възможността му да прозира и надстройва логически подсказки.

Между двете стилистични посоки в творчеството на поета връзка прозира в „Морфология на усещането” и „Отрова”. Те култивират у читателя, свикнал да търси в стиховете разказ за случка, възможност да извлича от конкретиката на посланието неявни, по-високи морални и естетически внушения.

Ангелов, даровит и ерудиран съвременник, твори на оригинална, собствена територия; в известен смисъл, ако припомним Алън Силитоу, поетът е „самотен бегач на дълги разстояния”.

Това е предимство и трудност, трябва да се съизмерваш със себе си, да усещаш колко напред от будния, но масов читател, можеш да си позволиш да открачиш.

Но за талантливия поет предизвикателствата са стимул в творческия му път.