РЕЧНИК
РЕЧНИК
От войната се върна татко
и донесе в сандъчето дървено
една своя превръзка -
цяла в засъхнала кръв,
ордени - половина торбичка
и в торбичката -
листчета с някакви думи.
Грабна превръзката баба -
плака и я оплака,
дядо се смръщи
и ордените взе да разглежда.
И на мен останаха само
листчетата
с войнишката мъдрост:
„Горе ръцете” - на немски,
„Хляб” - на унгарски,
„Обичам” - на всички езици.
ДОБРОВОЛКА
Доброволка -
чудо сякаш, а… жена!
По войнишки се облече,
тръгна на война.
С длан създадена за ласка,
грабна, скри коси под каска.
Но очите где да дене:
нощем-месец, слънце-денем?
Скри се тя в гора от пушки -
доброволка
с дух хайдушки!
Казват, храбро в бой вървяла,
все тъй румена и бяла -
с обич учила да стреля,
вместо да реди постеля
и дошла си -
жива, здрава!
Сега, рекла, що ще правя?
Над гръдта, така изкусни,
белези - като от устни;
три куршума били - трите
не й склопили очите!
Ах, очите где да дене:
нощем-месец, слънце-денем?
НЕ СВЪРШВА В СЪНИЩАТА НИ ВОЙНАТА
Заръбват като рани старите окопи,
трева пробожда пепелищата сама…
Но още в сънищата ни
ботуши хлопат,
като че мъртвите се връщат у дома.
Тежи над тях земята чужда -
дори в смъртта си нямат миг покой!
Войници бяха те, че бяха нужни,
но кой в смъртта
тогава би повярвал? Кой?…
Българийо, те всяка нощ се връщат
безмълвни,
да отдъхнат в майчин скут -
усмихнати като в ония снимки вкъщи,
но с кръв опръскани
и с мирис на барут…
И затова са сънищата ни тъй къси
понякога - ох, вече знам - и затова!
И всеки паднал
пътя към дома си търси,
и с нокти скубе сам забравата - трева.
