ГЕРГЬОВДЕН
ГЕРГЬОВДЕН
А някога бе всеки млад и строен.
Сега е само построен в опашка -
да вземе пенсията самолично.
Сдобрени донжуани с рогоносци
и деликатни с грубияни стари
стоят като заложници невинни
пред някакъв невидим похитител.
Приказват за цени и магазини,
за внуците си някъде в чужбина,
за чудодейни хапове и билки.
И всеки пред гишето най-свещено
се блъска плах като агнеца жертвен
за идващия празничен Гергьовден.
А пълководецът на храбростта им
Свети Георги сигурно се чуди
как с тази куца армия с бастуни
ще срива днешни крепости пред Рая…
Тежко му на такъв Победоносец! -
От мъка плачът духовете вехти
на слепите бойци на Самуила -
оставени по жалка милостиня
да просят огън, хлебец и водица.
БЮРОКРАЦИЯ
В кварталната градинка
сама поникнала бе дюля
из рехави цветя и храсти.
Без позволение растеше,
но радваше тя всяка есен
земя и хора със плода си.
Но ето, че чиновник я надуши,
че нарушава старата му схема.
Секачи прати в ранна сутрин
и те добавиха към протокола:
Не става за гнездо на свраки!
За кучета не дава нито кокал.
Плати овошката отплата скъпа,
че сам-сама върха си извисява
над всичките кокетни храсталаци!..
Сега, където тя растеше волно,
аз капещи звезди събирам заран
и пазя ги подобно дюли в пазва.
АКВАТОРИЯ
Помни, че този бряг е кей на красотата!..
Не е тя само бързата вълна - да пропълзи
с дантела сребърна в краката ти на пясъка.
Не е тя само рибата, която блясва из морето
като мечта, която ден и нощ таиш на скрито.
Не е тя само морска чайка на брега, преди
да хвръкне с бляскав крясък в далнината.
Не е тя само знамето на кораб-откривател,
доплавал от обратната страна на хоризонта.
Не е тя само яркото око на аления изгрев…
Пази я ти като зеницата на добрината си!
Тя само тъй ще е като водата неизбежна,
подобно нея свята в животворен кръговрат
между земята и небето в океан от време.
Лъчът на красотата е съставка на кръвта ти.
Ако не блика тя със пулса на сърцето твое,
ако не плува в акваторията на душата твоя,
до гроб главата си във пясък си заровил.
Така ще си останеш ти на кея на живота -
най-сляп лодкар без къшей хляб, вода и сол.
ПУКАНКИ
Когато ходех с бял костюм,
бях с рошав черногрив перчем.
Чадър не носех в дъжд и сняг.
Заключвах двойно моя дом -
съкровищница за илюзии…
Сега костюмите не ги обичам.
Обувките избирам да са меки!
Перчемът летен отлетя далеко
с ония лястовици белогушки,
които чуруликаха ми сладко.
Музейно нося остарял чадър -
капчук над оределите коси.
Със зимата си другарувам вече -
гощавам я със пуканки солени.
Във ветровита стая се боричкам
с немирни пламъци от спомени -
в коприва малчугани вироглави!
В душата ми вилнеят вихрогони.
Гостуват ми надежди пребогати -
за тях отключен е сега домът ми.
Дано не са го чули туй крадците,
които нощем из квартала скитат.
Без срам ще ме ограбят те, когато
сънувам цели преспи от кокичета.
СТЪЛБИЩЕ
Ех, това високо стълбище казармено!
Все по него носех своя дълг нелесен.
Бях войник прилежен, храбър, лъчезарен.
Сякаш беше туй преди хиляда есени!
Млад бях. Стълбището беше стръмно -
символ на Родина и на възмъжаване!
Припках неуморно от зори до тъмно.
Бях докрай готов да мра за чест и слава.
Днес не смея край казармата да мина.
Винаги вървя по тротоар отсрещен.
Стълбище и сграда зеят тук зловещо.
Терорист ли младостта ми е минирал?!
Днес честта ми е като мишена лесна -
всеки може за разтуха да я гръмне.
Сам не зная утре как ще се осъмне.
Как тогава да умирам за идея светла?!
