Пенчо Чернаев

Банко П. Банков, „Социален преход”, Фастумпринт, 2022 г.

В тия няколко думички се опитвам да събера най-сбитата характеристика на уважавания голям български писател Банко П. Банков. Един и същ, защото неговият стил, слог, наратив не могат да се сбъркат с тези на никой от събратята му писатели. Различен - защото почти винаги е нов, сякаш непознат, изненадващ, интересен във всяка своя творба.

Банко П. Банков е от авторите, когото никога не оставят недочетен, камо ли непрочетен. Това важи за всяка негова творба - разказ, новела, роман, драма… Той притежава удивителна наблюдателност - за малко и голямо, за важно и съществено, за битово и духовно, както и изумителна памет. Това впечатлява във всичките му творения.

Банко П. Банков е човек с горд и независим дух, водил го в целия му досегашен жизнен и творчески път. Чужд е на суетата и евтината слава. Започва със строителството, но с увереността, че то ще направи от него „одялан” писател.

Работил е на редица национални обекти - Медодобивния комбинат край Пирдоп, Химическия - в Димитровград, Оловно-цинковия - край Пловдив, Нефтохим - край Бургас.

И в научната си дейност като преподавател в УАСГ (Университета за архитектура, строителство и геодезия) върви по свой друм - от асистент до професор, ръководител на катедра и на факултет.

Дал е път на поредица специализанти и докторанти, автор е на научни статии, монографии и учебници, по които продължават да учат студентите.

Затова щеше да е само нелепо и тъжно, ако не беше жалко и смешно, че един негов рецензент в стремежа си да отклони негова творба от реализация, го обвинява в „непознаване на строителството”. Нашенски нрави!

В литературата Банко П. Банков скоро заема своето заслужено място на ценен и уважаван творец, член на СБП, съветник на Комисията по културата в Народното събрание, един от авторите на проектозакона за българския език. Отличен е с много награди и отличия.

Днес той е един от най-изтъкнатите ни белетристи, заслужил признание и с биографията си, и с творчеството си. (Автор е на повече от 30 книги!).

Доказателство за казаните думи е новият му сборник „Социален преход” - разкази и новели („Фастумпринт, С.,2022, снабден с обширен и хубав предговор от Георги Цанков).

Заглавието насочва донякъде към научна творба. Няма да е грешно, ако я приемем и като такава, защото той рисува панорамно платно на несвършващия български преход - от деветосептемврийския през 19441 през десетоноемврийския от 1989, та до ден днешен. Става негов художествен летописец, който търси само истината, затова и времето у него е истинско.

Колоритно е написаното за неголямото провинциално градче преди войната с неговите улици, магазини, граждани, порядки и нрави. Когато настъпва времето на радикално разместване на социалните пластове, на съмнения, неверие, проверки и неоправдано насилие, градецът се променя, включително неговият бит и поминък.

На този фон върви авторовият разказ за детството и ученичеството с далечните екскурзии до „големия” Свищов. Следва студентството с непрекъснатото местене на багажи и квартири. „Какво да му харесаш на света?” - пита се младият човек.

Времето изкривява живота ни - разсъждава авторът. Идва нов цикъл - на реституции, възмездие и разруха на направеното. Писателят не спестява истината - нито за предишното, нито за следващото време. У него няма мъст и злоба, но не може да понася насилието, фалша, доносничеството, враждата.

Много от текстовете разкриват дълбокото разделение на обществото и драматизма на епохата. Показателен е разказът „Голгота”. Капитан Коевски, извел ротата си през Отечествената война почти без загуби чак до Австрия, награден с орден за храброст, се завръща жив и здрав, а селяни-земляци, въоръжени със секири, вили и колове, искат да го убият, защото е командвал ловна дружина, преследвала партизаните.

Изповеден характер и вътрешна топлота на книгата придават разказите с автобиографично съдържание („Семейна просвета”, „Вписване в контур”, „Премиерна прожекция”, „Нагарчащ хепиенд”).

Те са написани с особено съгряващо чувство и автентичност. Интерес представляват пасажите как работи писателят, как пише, как предизвикателствата го карат да се доказва отново и отново.

Радващо впечатление оставя все по-нарастващият опит на автора в психологическата обосновка на постъпките и делата на героите. Психологизмът придава глъбина на текстовете му и удовлетворение от човекопознанието („Собствени демони”, „Идеята задължава”).

Оличително за стила на Банко П. Банков е, че той не разказва отделни случки и случици, а човешки биографии и съдби. Представя живота не само на отделни единици, а на цели групи - съседи, роднини, съкварталци.

Авторът познава героите си до конец и у него нищо не остава недовършено, до сетния им въздъх. Характерен е примерът с разказа за проф. П. Попгенчев, бащата на стоманобетона у нас.

Книгата „Социален преход” на Банко П. Банков е факт, който свидетелства за неговото челно място като уникален майстор в съвременната българска проза.