Наталия Недялкова

АТИПИЧНО ПОЕТИЧНО

Не е време, твърдят, за поезия,
но да питам - кога е било?
Ту пандемия, ту рецесия -
все е мъка, все е тегло.

В тази твърде безцветна картина
почернява и белият стих,
а смразяващо мрачно униние
ще добави от себе си щрих:

Ала време е за поезия,
щом орисано е било
да превърнеш кръвта си в мастило,
а душата си - в остро перо.

ЦИФРОГРАМАТИКОН

В началото бе словото,
А цифрата - накрая.
Добре дошли във новия прекрасен свят,
света на кибер-рая.

Пълзейки на ръба на правописа,
ще стигнем до безкрая.
Отвъд годишните
и всякакви глаголни времена
пред портите на кибер-рая.

Ала след всеки, па било и цифров край
ще има „отначало” и „отново”.
Когато от пръстта на срутения кибер-рай
изникне истинското Слово.