Франк Р. Стоктън

превод: Георги Смолянов

Новела

Година време се беше минало от събитието в кралския цирк - и ето в двореца на монарха дойдоха петима пратеници из една чужда страна. Знатните гости бяха посрещнати от придворния сановник, комуто казаха следующето:

- Благородний господине! В онзи забележителен ден пред очите на многочисленния народ момъкът, който се осмели да поиска ръката на кралската дъщеря трябваше да излезе на арената и да отвори една от двете врати, без да знае кой ще излезе оттам, свирепий ли тигър, готов да го разкъса или пленителната жена, която той можеше да нарече своя, - в онзи същий ден един от нашите съотечественици се намираше в вашия град. Намесен в тълпата на зрителите, наший съотечественик, человек крайно нервозен и впечатлителен, дошъл в крайно възбуждение при мисълта за ужасното това зрелище, на което му предстои да бъде очевидец, щото в момента когато момъкът пристъпил към вратата, той избягал уплашен из цирка, възседнал своята камила и побързал да замине, колкото се може по-скоро за дома си. „Това произшествие, разказано от него в отечеството ни, възбуди всеобщ интерес, и ний всинца съжалявахме, че той не е останал да види свършека. Надявахме се, че наскоро ще сдобием сведения за станалото по-нататък, но и до ден днешен не ни се случи да видим поне един пътник от вашата страна. Поради това, нас ни пратиха да се научим кой е излязъл из отворената врата: жената или тигрът?”

Придворний сановник, като узна целта, за която са дошли знатните пратеници, заведе ги в вътрешните покои и ги покани да си отдъхнат на мегките възглавници, след което им беше поднесен тютюн, кафе, шербет и пр. После това, сановникът седна между тях и каза следующето:

- Високородни чужденци! Преди да отговоря на въпроса, за който сте дошли тука, аз съм длъжен да ви разкажа едно нещо, което стана наскоро след интересующето ви събитие. По всичките градове и известно, че наший крал е голям поклонник на женската хубост и че за кралица или принцеси той избира най-пленителните девици от всичките краища на държавата. Само ако славата за остроумното правосъдие на нашия крал не обще тъй разпространена, както известността на нашиге хубавици, то в несравненний ни дворец щяха да се тълпят чужденци отвсякъде. И ето не преди много у нас дойде из далечна страна един принц, личен, хубавец и с високо произхождение. Кралят го повика при себе си. Отнесе се милостиво с него и го запита за целта на дохождането му. Принцът отговори, че до него е достигнала славата за извънредната красота на придворните дами и че той е дошъл да си избере една от тях за жена. От гняв при тоя смел отговор, на краля се наду жилата на челото. Ний всинца се бояхме, че ще чуем от устата му някоя страшна и бърза присъда; но чрез голямо усилия той се сдържа и, като се обърна към принца, каза:

- Твоята молба ще бъде испълнена. Утре, по обед, ти ще се венчаеш с една от най-красивите жени на моя дворец!

После заповяда на стражата:

- Пригответе всичко за свадбата. Покажете на благородния принц стаята. Пратете му всички майстори, от които може да има нужда, за да се облече празднично. Пратете му златари и продавачи на оръжия. Дайте му всичко каквото поиска, за да може да се приготви за утрешното тържество.

- Ваше величество! - продума принцът, - преди да се захванат тия приготовления, аз бих желал…

- Мълчи! - отвърна му гръмно кралят. - Моята височайша заповед е дадена и повече нищо не требва. Ти поиска от мене милост - аз ти я давам. Стига. Довиждане, мой принце, утре на обед ще се срещнем.

Кралят стана и излезе от гостоприемната зала. Придворните отведоха принца в назначените му покои и се заловиха за приготовление на свадбеното му облекло. Но принцът чувствуваше безпокойство и тревога.

- Аз не разбирам какво значи тая бързина, - казваше той на съпроваждающите го. - Кога ще ме заведат при придворните фрейлини, за да си избера една от тях? Аз искам да видя не само фигурата и лицето и, но да испитам и душата и.

- Ти не можеш узна това от нас, - отговориха му те. - Наший крал, каквото намисли, направя го. Повече ний нищо не знаем.

- Възгледите на краля ми се струват, малко чудни, - забележи принцът, - и неприлични на моите собствени.

В този миг при него се приближи един от съпроваждающите го, когото по-рано не беше го забележил. Той беше бабаджан и весел мъжага. В дясната си ръка държеше гол меч, облегнат откъм тъпата му страна на рамото му. Той носеше тъй предпазливо страшното оръжие, като че ли беше заспало дете.

Като се приближи до принца той се поклони ниско.

- Кой си ти? - попита го принцът, но щом видя мечът отстъпи назад.

- Аз, - проговори той с лъскава усмивка, - помагам на нерешителните. Когато наший крал обяви на някой свои подданник или гост волята си и те, по някаква случайност, не са съгласни на нея напълно, тогаз мене назначават да се намервам при тях. Ако някак у тях се появи най-малка нерешителност или се подадат на искушението си не изпълнят кралевата воля, тям предстои да погледнат мене и тогава тръгнат из пътя на послушанието.

Принцът го погледна и поръча да му вземат мярка за връхна дреха.

Многочисленни ботушари, шивачи и шапкари работеха цялата нощ, и на следующето утро, когато всичкото беше готово и наближи обед, принцът попита придворните, кога ще бъде представен на дамите.

- Това е работа на краля, - отговориха му те, - ний нищо не знаем.

- Ваше величество! - продума меченосецът, като се поклони най-почтително на принца, - благоволете да погледнете извънредното острило на тоя меч.

При това той спусна над острилото един косъм, оскубан от глава, който при първо допиране се пререза на две. Принцът погледна и се извърна настрана.

Скоро после това дойдоха слугите да го отведат в голямата зала на двореца, гдето щеше да стане тържеството.

Кралят седеше величественно на трона, обиколен от дворянството, военните и придворните. Принцът се спря пред него, поклони му се и каза:

- Господарю! Преди да се почне…

Но при него дойде един слуга с широк шарф от бела коприна. Най-напред слугата затули устата на принца, за да не може да говори, после му обви главата, за да прекрие очите му; тъй щото останаха само малки дупчици за ушите и за дишане. Най-после, като завърза ягко краищата на шарфа, слугата се отдалечи.

Принцът тутакси вдигна ръката си да свали превръската, но край самия него се раздаде гласът на меченосеца, който му шъпнеше:

- Аз съм тук, Ваше Височество!

Принцът трепна и отпусна безсилно ръката си доле.

Жрецът почна обреда на венчаването, и принцът чуваше край себе си слабо шептене на копринена рокля. Жрецът му заповяда да протегне дясната си ръка и принцът затрепера от въсхищение, когато неговата ръка се допре до една малка, мегка и нежна ръчица.

Сетне, според обичая, жрецът попита момата, съгласна ли е да вземе за мъж стоящия до нея момък, в отговор на което, с един най-въсхитителен глас, какъвто някога се е случвало на принца да чуе, тя отговори тихо:

- „Да”.

Сичката кръв на принца бликна към сърдцето: допирането и гласът го докараха до въсхищение, а оръженосецът стоеше до него. Поради това и принцът отговори решително „да”.

Жрецът обяви брака за извършен. Тоз час около принца се разнесе легк шум, превръската падна от очите му, и той бързо разгледа наоколо за да види своята избрана.

Но, за голямо негово удивление, в залата нямаше никого. Той беше самичък. От изумление, принцът не можеше да продума дума и гледаше мълчишката на около.

Тогава кралят стана от трона и го хвана за ръката.

- Где е моята жена? - извика принцът.

- Тя е тука, - отговори кралят и го поведе към вратата, която мигновенно се отвори и те влязоха в една продълговата стая, до стената на която стояха четиринадесет отбор моми, еднакво хубави и еднакво изящни.

- Ето - каза кралят, като посочи с ръка на момите. - Иди при тях и вземи другарката си. Но тежко ти, ако се осмелиш да допреш някоя неженена! Тогаз ще бъдеш осъден на смърт. Хайде, не се бави повече. Иди и вземи жена си.

Също като на сън, принцът премина покрай момите веднъж и дваж, но не намери нито у една ни най-малък признак, който да я отличава от другите: всичките бяха с еднакви дрехи, всичките червенееха при неговото приближаване, всичките повдигаха клепките и си тоз час ги пущаха на доле, всичките бяха с прелестни бели ръчички, нито една от тях не испустна някакъв звук, не пошавна поне с един пръст, за да му подаде знак. Вероятно, тям беха дадени в тая мисъл строги заповеди.

- Защо се бавиш? - загърмя кралят, - ако да беше се паднала мене такава жена, аз бих я завел у дома си, без да се бавя ни една минута.

Съвършенно слисан, принцът премина още веднаж покрай редът, и тук му се случи, като заминаваше покрай една от най-прелестните моми, да забележи една промяна.

Той съгледа в нейното лице радостна усмивка, тогаз когато друга, не по малко очарователна мома, се начумери забележено.

- Не, няма съмнение, че една от тях е моята жена, - каза в себе си принцът, - но коя? Една от тях се усмихна! Не би ли се усмихнала при такива условия сека жена, като вижда, че мъжът и иде към нея? Но не може ли нейната усмивка да означава и вътрешно удоволствие при мисълта, че аз минувам покрай нея и, следователно, тя не ще стане неволна причина за моята гибел?

И наопаки: не би ли се разсърдила сека жена, като вижда, че нейний мъж е дошъл при нея, но не е познал в нея своята жена? Не би ли се покрило с бръчки прелестното й чело и не би ли казала тя в себе си: „аз съм твоята жена… мигар не виждаш това? Мигар не чувствуваш това? Ела към мене!” Ако тя не е моята жена, то да ли не се начумери за това, защото аз отивам към нея? Дали тя не мисли: „не се спирай около мене! Иди по- нататък, там е твоята жена. Иди при нея!” А може би и тъй да бъде: моята жена да не е видела лицето ми в време на венчанието. Тя се усмихва, защото й харесвам или тя се разсърди, защото лицето ми се хареса. Чрез усмивка тя вика към себе си своя възлюбен, или, чрез начумерването, тя го укорява за неговата бавност. Усмивка…

- За последен път ти казвам! - извика кралят с гръмовит глас. - Ако после десет секунди не вземеш жена си, то тя мигновенно ще остане вдовица…

В това време оръженосецът се приближи към принца и му пришъпна:

- Аз съм тук…

Принцът не можеше ни минута да се бави. Той пристъпи и хвана за ръка едната мома.

Забиха високо камбаните, раздадоха се радостни викове между народа. Сам кралят пристъпи към принца и го поздрави - принцът беше улучил и хванал за ръката тая именно, която беше венчана с него.

И тъй, на свършване - каза придворний сановник, като се обръщаше към петтях високи пратеници, - ако вий можете да разрешите: коя е хванал принцът за ръка тази ли, която се беше усмихнала, или онази, която се бе начумерила? - тогава и аз ще ви кажа кой излезе из отворената врата: жената или тигърът?

Както съобщават най-новите известния, петтях чуждестранници и до ден днешен не са разрешили тоя въпрос.

Меран, Бъдний вечер, 1893 г.

——————————

в. „Черно море”, бр. 90, 16 януари 1894 г. Превел от руски: Несретний