Ирина Велева

Из „Колекционер на мигове” (2021)

НЕПОДРЕДЕНА СТАЯ

Животът ми е неподредена стая.
В стремежа си стаята да подредя,
все повече в хаоса потъвам.
В лабиринта от ребуси и от проблеми.
Знам, че на края на коридора,
когато се отвори последната врата,
всичко ще се подреди.
Но още има път през коридора.
Затова размествам мебели и картини,
затова се влюбвам и не бързам
в стремежа си да подредя
на живота ми неподредената стая.

СТРАДАНИЕТО

Страданието -
най-острото длето
в ръката на живота.

Извайва до крайност всеки усет.
Извайва до краен предел сетивата.
Винаги намира път към теб.
В теб дълбае, вае, дялка.

Издига те чрез раните
над дребните неща.
Издига те дори извън живота.

Докато един ден не станеш съвършен.
Съвършен от болка.

***

Превръщам се в камък.
Заоблям ръбовете.
Чувствата изтривам
в стремежа си към равновесие.

Опитвам се с другите да хармонирам,
себе си да изоставям.

Годините ме блъскат като вълни.
Заоблят ме и заличават.

Дали накрая
наистина ще се превърна в камък?

ПЪТИЩА

Всички пътища водят до някъде.
Моите водят до болката.
Влизам в нея, покрита отвсякъде.
Вътре съм. В ядрото на болката.

Всички пътища водят до някъде.
Едва ли всички водят до болката.
Ако я видите, знайте, че в нея съм.
Вътре. В болката.

Може би вашите пътища
ще стигнат до всякъде.
Но моите водят само до болката.
Аз съм болката. Отминавайте!

УМОРАТА

Умората ме чака зад вратата
и сънища разлива по клепачите.
Аз дълго ще се моля и ще плача
загърбила деня - Разпятие.

***

Сама съм в свят на самотници.
Във влака с известна посока
сме всички в отделни купета.

***

Изпих до дъно чашата с отрова.
Остава само да я счупя.

КАТО КОБИЛИ ДИВИ

Ухаят пръст, земя, треви.
Като кобили диви препускат към теб
желанията ми.
Ноздрите им вдишват
огнения дъх
на разпалената за любов земя.

Чуваш ли как звънтят
копитата им в нощта?
Как към теб летят
с копнежа див -
жаждата извечна
ти да утолиш.

ПОПЪТЕН ВЯТЪР

Твоят повик
дава попътен вятър
на чувствата ми.

Сега свободни
те плуват в сладките води
на предчувствието.

Сега свободна
оставям кръвта ми
да бушува във вените -
на тласъци, на тласъци,
докато
пред теб, с теб се взривя:
най-нежният взрив,
най-смисленият взрив
между жената и мъжа.

ЛЮБОВЕН ГЛАД

Гладуваш по мен.
Гладувам по теб.
Ненаситни сме.

Дали ще стигне животът,
за да заситим
любовния глад на душите ни?

Но нали тъкмо заради този глад
пазим чувството живо?

Идва ден. Идва мрак.
Идват и си отиват годините.
Но ти пак гладуваш по мен.
И аз към теб сякаш политам.

Заради любовта.
Заради миговете.

ПИГМАЛИОН

Ти ми вдъхна живот.
Ти ми вдъхна любов, Пигмалион.
И сега, когато заради теб
цялата трептя от живот,
цялата трептя от любов,
те моля никога да не се вкаменяваш,
никога да не изстиваш към мен.
Към твоето творение, Пигмалион.