Артър Милър
Артър Милър (Артър Ашър Милър, Arthur Asher Miller), американски писател от еврейски произход, е роден на 17 октомври 1915 г., в Ню Йорк. Той е първото от трите деца на полски евреи. Неговите предци идват в САЩ в търсене на по-добър живот много преди да се роди Артър. Майка му е домакиня, а бащата има собствена фабрика за женски палта, в която работят стотици работници. Бащата на Артър е един от най-уважаваните и заможни хора в Съединените щати. Това продължава до настъпването на кризата в икономиката. Акциите, в които бащата инвестира почти всичките си пари, се обезценяват за една нощ. Изгубило всичко, семейството се премества в беден район на Бруклин, където е роден Артър. Баща му не може да го изпрати в колеж. Милър учи в държавно училище, и то не къде да е, а в квартала на цветнокожите - Харлем. За първи път отива на театър на 8 години. Депресията, довела до финансова разруха на семейството, демонстрира на младия Милър несигурността на съвременното съществуване. От детството си работи, за да помогне по някакъв начин на семейството си. Сутрин момчето доставя хляб и след това отива на училище. След дипломирането си от гимназията, когато е на 17 години започва да работи - пее за едно малко радио, работи като шофьор на камион, работник в склад, както и в сервиз за коли, където за първи път се сблъсква с антисемитизма. След като си събира пари и печели стипендия, учи журналистика в Мичиганския университет, където пише няколко пиеси и редактира студентския вестник. След дипломирането си Милър се връща в Ню Йорк, за да претърпи голям неуспех с първата си поставена пиеса - „Човекът, който имаше голям късмет” (1940). По време на войната работи като кореспондент. Въз основа на материали, написани от него и други военни репортери, през 1945 г. е написан сценарий и е заснет филмът “Историята на честния Джо”. Първият му публичен успех е с романът „Фокус”, 1945 г. След като войната приключва, през 1947 г. Милър публикува пиеса, озаглавена „Всички мои синове”. Преди това той вече неведнъж е опитвал да привлече вниманието на издателите, но всичките му творби биват отхвърлени. Артър решава, че ако и този път се провали, ще спре да пише и ще си намери друга работа. Но късметът му се усмихва. Творбата е публикувана. Авторът получава признание, слава и първата си литературна награда. „Всички мои синове” е първата му важна пиеса. Печели наградата „Тони” и това е и първото му голямо сътрудничество с режисьора Елия Казан (който също печели „Тони”), което ще продължи дълги години. Големият успех го застига твърде рано - драматургът получава наградата „Пулицър” още на 33 години за „Смъртта на търговския пътник” (1949), поставена на Бродуей от Елия Казан. Тази пиеса Милър написва за шест седмици. Историята на Уили Ломан, човекът, който се саморазрушава с упоритата си вяра в блясъка на американската мечта, си спечелва огромна популярност. Сигурно няма друг по-поставян съвременен драматург от него. Казват, че всеки час някъде по света започват репетиции на пиеса на Милър. През 1984 г. Артър Милър е удостоен с наградата на Кенеди център за големи творчески постижения. Той е лауреат и на най-престижната награда в испаноезичния свят - „Принцът на Астурия”, наричан испанската Нобелова награда (2002). През 2003 г. Милър получи Ерусалимската литературна награда, която по традиция се връчва в Израел веднъж на две години. „Смъртта на търговския пътник” е заснета пет пъти. Първият филм се появява през 1951 г. и е носител на наградата „Златен глобус”, а също така е номиниран за „Оскар”. Филмът печели награди от Британската филмова академия и Филмовия фестивал във Венеция. Творчеството на Артър Милър обхваща над 30 пиеси, около 60 сценария за филми, един роман и три сборника с разкази, няколко книги с документалистика. Творчеството на Артър Милър поставя ребром проблемите на средния американец: във „Всички мои синове” (1947) това е войната и онези, които търсят облага от нея; в „Смъртта на търговския пътник” (1949) - поколенческия сблъсък и ламтежът за пари; в „Салемските вещици” (1953) се анализира маккартизмът, а в „Поглед от моста” (1955) - имиграцията. При всички положения, Милър неизменно поставя публиката пред изпитания, които решава в оптимистичен дух, финалите му обикновено вдъхват надежда в по-доброто развитие на човечеството. Има три брака - с Мери Слатъри (1940-1956), с актрисата Мерилин Монро (1956-1961) и с фотографката Инге Морат (1962-2002). Умира на 89-годишна възраст в Роксбъри, Кънектикът на 10 февруари 2005 г. от сърдечна недостатъчност.
Публикации:
Проза:
БОБРИ/ превод: Любомир Духлински/ брой 147 април 2022
„БУИК” 1928 ГОДИНА/ превод: Любомир Духлински/ брой 147 април 2022
