БЪЛГАРСКИ СОНЕТИ
ПЛИСКА
Обхождам нявгашния крепък стан.
На запад вече слънцето се тули.
И виждам, в миналото замечтан,
да раснат окол пак стени и кули.
Какъв възторг неудържим пиян
огласял е дворци и храмове просторни,
когато там от юг дружини морни
с трофеи се завръщали от бран!
На буйни клади жертви са горели.
Гърмели тъпани, тръби тръбели
през озарени от факели нощи.
И струва ми се, че се чува още
там в равнината в здрач и прах покрита
да тътнат конски хиляди копита.
МАДАРСКИЯТ КОННИК
Пред трупа му на славний хан в завета
боили клели се и войни млади,
пламтели са огромни шумни клади,
три дни са слагани ешмедемета.
Дърво, ни камък времето не щади -
пустеят буренясали полета,
в развалини са крепости и сгради,
но клетвата не се забрави света.
Там връз скалите сиви издълбан,
възседнал боен кон великий хан,
на поколенията вожд суров,
запътил се е със заветний зов
на юг към Беломорски брегове
отпреди още десет векове.
——————————
сп. „Завети”, г. 1, кн. 7, април 1934 г.
