ЕКСПРОМТИ
На Царевец
1.
Градът е долу. Царските палати
тъдява са повдигали чела.
И Господ знай какви ли непознати
и чутни тука крият се дела!…
Отпущам волно мисли хвърковати
към давното - забрава и мъгла.
И литват те през бляновете злати:
захвърлена стрела подир стрела.
Ала напразно чакам ги щастливи
до мен донесли дъх от давни дни
на Янтра из безмълвните извиви.
Мълчат обвити в лиляк стръмнини
и само глас на гарвани гракливи
измъчва ме с ответ от вси страни.
2.
Върху зида порутен на Хисара
последните на залеза лъчи.
Под нас, поройна, Янтра си бучи;
възторжено говори ми другаря:
Тук, само тук… - той дума и повтаря -
въземва се духа ми и хвърчи.
Пред нашите залисани очи
нам повестница светла се разтваря.
Аз слушам, впил в земята жадни взори,
от славата да найда сам следи -
градени в сговор, рухнали в раздори.
Но… плужек! Запустение в гърди
отеква болно туй, кое говори
другаря ми за нашите деди.
——————————
сп. „Балкански журнал”, г. 9, бр. 4, 1922 г.
