Румен Стоянов

Може би трябваше да използвам срещу вместо и. Но ти, любезний, помисли собственолично какво внимание, колко време, какви грижи се полагат в осведомителни средства, многок/анални телевизии, хартиени ежедневници, седмичници, да бъде народонаселението всячески открехвано, па неотстъпно обучавано из тънкостите на готваческото изкуфство. Какви мръвки, зеленчуци да подберем, как да ги ловко-ситнинко накълцаме, колко минути да ги удостоим с варене, печене, изпържвание (защо подвеждащо римува с попържане?) , как най-примамливо да подредим изделието в приютилата го чиния, с какви подправки ръснато, дали трябва да бъде опапано при стайна топлина или пък леко подгряно, с какви съпътстващи блюда и проч. и прочие с безкрайно многоточие.

Тоже велико внимание бива отделяно и за напивките, коя с коя мръвка върви, не бива да объркваме порядъка, в никакъв случай, би било кощунство, в най-добрия случай невежество, даже тъпня, едва ли не срам, позор. Не бих ни ей тонинко злоупотребил оценъчно, ако река, па що и да не кажа, че осмърдителни средства пред нашите скоропостижно демократясали очи, уши въздигнаха готварството в свещенодействие. Дали чак пък? Ти сам прецени, милодрагий: колко хиляди часове биват най-трепетно и възторжено посвещавани за обучението, ох, насмалко да турна обуначването, в изящните потайности на готварските умятности и колко за възпитаване в християнски добродетели. Ако имаш нужда от искрена подкрепа, сложи ръка връз сърцето и тогава си отговори, че да не объркаш сметката, щом дръпнеш чертата. Доби ли някаква представа, поне приблизителна, за съотнесеността между чревоугодие и Христолюбие? Май че тоя смайващ, че и покъртителен резултат следва да го наречем с една единствена дума: разгромен. С неизбежимо равнозначие* позорен. Извод = срамна поука: за вестникари, телевизионери, а най-вече собственици на освед. средства, в кратце обработвачи на общественото мнение, чревоугодието е несъпоставимо, къде-къдя по-важно от душеспасението.

И ако са ни убедили въпросните две количествени изражения, ред е да се запитаме коя ще да е причината, зер нищичко, та и нищинко не става ей тъй, от само себе си, без начален първоподтик. Защо чак, чак толкова ни се втълпява, че са драги, обични вкуснотии, вкуснотийки всякакви, безчетни? Елементарно, бай Уатсън: посредством неотстъпното им разгласително пренатрапване съвсем лукаво и користно християнството бива изблъсквано в ъгъла на общественото пространство и по тоя способ свръхзначимото е подменено с маловажното, сиреч вещественото, бързопреходното възликува над вечното, духовното. Извършваната подмяна, съзнателно, целенасочено е тържество на материята над духа и то в ущърб, зловреда на човеците. Коварното е, че не съзнаваме тая опасност.

Да, хубаво е да си хапнем, пийнем, ала всяка жаба да си знае гьола. Според Православната Църква Майка чревоугодието е грях. Именно затуй е толкова ширoко и умишлено разпространявано и налагано, щото е много лесно, приятно, изкусително, та безобидничко, незабелязанко навлича греховност: ако не му противостои искрена, осъзната православна духовност, предвардваща от залитане към вкусова съблазън, ясно разобличена в Свещеното Писание. Нека то богоугодно, избавително ръководи нашите постъпки, дела, а не сетивната подведимост. Знайно, мирът сего е препълнен с изкушения всякакви, чревоугодието е сред тях.

*На български синоним.