Александър Гочев

Euripides, Supliants:

Съществуват две групи хора. Групата на богатите, които са винаги неудовлетворени, тъй като тяхното богатство е винаги недостатъчно за тях - тези граждани са напълно безполезни за Града. Групата на бедните, за които ежедневният хляб е винаги малко, е опасна - подлъгвани както от безскрупулни политици, така и от тяхната собствена завист,  те насочват стрелите на омразата си срещу богатите. Между тези две групи има трета. Тя е там да поддържа реда, тя е там да осигурява безопасността на Града.  (V.D. Hanson, The Dying Citizen, 2021, p. 21).

Срещата на върха за демокрация (The Summit for Democracy), проведена виртуално на 9-10 декември 2021, събра повече от 100 страни поканени от САЩ с цел да дискутират проблеми свързани както с обновяване на демокрацията така и с  отпор на автокрацията по света. Бяха обявени и приети нови инициативи за подкрепа на независимите медии, за защита на правата на човека, за борба с корупцията, за свободни избори, за демократични реформи както и за включване на нови технологии за постигане на изброените цели.

Селекцията на участниците се оказа специфична: не бяха поканени постоянните членовете на Съвета за сигурност на ООН, Русия и Китай, членът на Европейския Съюз Унгария, членът на НАТО Турция; покани получиха Тайван и Косово, които нямат статус на държави; Ангола, Демократична република Конго и Ирак, признати за “несвободни” в последния отчет “Свободата в света”  на Freedom House.

На форума бяха организирани и дискусии по важни теми: Млади лидери на демокрацията, Отворено и стабилно дигитално пространство, Подобряване положението на жените и ролята им като лидери в обществения живот и за напредък на демокрацията, Разбиване на бариерите и против джендър насилието във всичките му форми, Технологии за утвърждаване на демокрацията и демократичните ценности, За бъдещето на Интернет, За възстановяване от пандемията.

За да можем да си съставим мнение за значението на този демократичен форум си струва да погледнем както подбора на участниците от страна на организатора, така и дискутираните проблеми в рамките на една по-глобална картина. За помощ може да се обърнем към широко известния консултант-стратег на кандидата за президент Бил Клинтън през 1992, Джеймс Карвил, който подчертава какво е от фундаментална значимост за успешна президентска кампания: “Икономиката, глупако!”

Ясно е, че за такъв глобален форум от рода на споменатия по-горе би трябвало леко да преформулираме марксистката позиция на Карвил, получавайки: “Глобалната икономика, глупако!”. За щастие глобалният лидер-домакин на горния демократичен форум е бил продължително време и глобален икономически лидер, започвайки от края на Втората световна война като едва в последно време се появи негов сериозен конкурент - Китай.

След Втората световна война САЩ притежават половината от световното богатство като лидерската им икономическа позиция е циментирана от Бретонудската система (Bretton-Woods system, 1944), която приема долара за основа на световната валутна система. Днес делът на американската икономика в световната е около 15% при увеличени разходи за поддържане на спомената контролираща валутна структура.

Малко икономика като движеща сила (по М. Хазин)

В продължение на повече от 40 години Бретънуудската системата е работила по следния начин: Федералната Резервна Система (ФРС) печата пари, парите се дават на банките, банките дават потребителски кредит; гражданите купуват, производството се разширява, но ефективността на тези инвестиции постоянно пада. За да се повиши ефективността през 1981, съгласно Рейгъномиката, се намалява лихвата на заемите.

Този подход постепенно губи ефективността си и през декември 2008 година лихвата падна до нула: банките нямат интерес да дават заеми, защото са на загуба - дават 1 долар, а получават обратно 98 цента. При това положение не може да се вдига лихвата - ще започнат масови банкрути, защото  става невъзможно обслужването на дълговете към банката. Пробват се най-различни фокуси с налагане на кръпки, но без успех.

Изход от такова едно кризисно положение има, но  с драстични мерки - две много подобни. Първата е масово опрощаване на всички дългове, след което всичко започва отначало с висока лихва. Алтернативно, вдигане драстично на банковата лихва до 19-20% предизвиквайки масови банкрути. И в двата варианта големите губещи са банките, а печели икономиката - брутният вътрешен продукт започва здравословно да расте.

Сценарият с повишаване на лихвата до 19-20% наскоро бе обсъждан от Алистър Хит, ужасното дете на британската журналистика с идеята, че който първи банкрутира ще започне първи да се възстановява с изгледи за изгодна начална позиция. Идеята за заздравяване на икономиката за сметка на банкрут на цялата банкова система, както през 1935 г., когато САЩ обявяват дефолт, очевидно е недопустима, защото и в САЩ и в ЕС на власт са банкерите (Западният глобален проект).

Ето защо се пробват палиативни (облекчаващи) мерки от страна на  ФРС (Федералната Резервна Система). В края на 2020 г. цените на хранителни продукти и стоки от първа необходимост  в САЩ се бяха повишили с 30-40% (т.нар. монетарната инфлация). ФРС ограничи възможността на банките да спекулират на международните валутни борси като ги задължи да депозират парите си във ФРС за през нощта срещу ценни книжа (обратно репо).

В резултат повишението на цените на споменатите по-горе стоки се спря на 15-20%.  Монетарната инфлация намаля двойно. Обаче т.нар. промишлена (структурна) инфлация, достигнала 25%, престана да расте, но не намаля. Последното означава, че икономика с такава инфлация не може да съществува - за една година всички промишлени активи губят 25% от стойността си.

Оттук следва, че демократите не могат да си позволят да се явят на избори с такава инфлация - чака ги пълна катастрофа. За успешни избори през ноември 2022 г.  е необходимо по време на предходните 6 месеца да има добри икономически новини (по социологически наблюдения). Т.е. добрите новини трябва да започнат да пристигат през май 2022 г. Нещо трябва да се направи и то скоро.

Главният проблем на американската икономика са разходите за поддържане на световната доларова система: за поддържане на световни структури от вида на Международния валутен фонд, Световната банка, Световната търговска организация, Международната банка за възстановяване и развитие.

Можем да добавим и НАТО, имайки предвид периодичните призиви на САЩ за по-сериозно финансово участие на европейските му членове с крайна фаза въпросът на Тръмп: “За какво ни е НАТО?”

Оформянето на нов военен съюз AUKUS (Australia-United Kingdom-USA) показва, че НАТО не е незаменимо, а за някои проблеми може и да не е подходящо. С една дума - няма свещени крави. Има ефективно решаване на проблеми. На първо място на  глобалния хегемон.

За сравнение, СССР в средата на 1980-те имаше 22-24% от световната икономика и рухна под тежестта на разходи за поддържане на всякакви държави прокламирали, че ще строят социализма (инвестиции, оръжие, експерти). “А нивото на живота в СССР пада ли, пада!” - оплакваха се съветските либерали и демократи през 1980-те години.

Ясно е, че не става въпрос за съюзници, а за сателити, които се поддържат силово и трябва да бъдат защитавани при конфликти със сателити на другия хегемон. Без това сателитно бреме - по-малка уязвимост от непредвидени техни проблеми, по-голяма гъвкавост и по-малко разходи за хегемона. Днешната политика на Русия спрямо бившите съветски републики показва подобна гъвкавост: те са тези, които искат нещо от Русия, а тя решава дали да предостави услугата.

САЩ имат подобна практика да финансират и установяват демократични режими с не по-малко разходи. Общ проблем и за двата случая е, че съответните елити -бенефициенти много ефективно успяват да приватизират голяма част от инвестициите, без да отделят финанси да се поддържат на необходимото операционно ниво във военно отношение и не само.

По принцип, нови членове на НАТО, ако са нападнати, могат да използват т. нар. Член 5 от договора, т.е. задължително да бъдат защитавани. Ако не се задейства Член 5 по тактически или други съображения, то НАТО се оказва формална организация (по китайския речник - “книжен тигър”). Нищо чудно Естония, Латвия, Литва, а потенциално и Украйна да се окажат пример в този аспект.

Наскоро (17.01.2022) на страниците на списанието Foreign Affairs се появи статия  от професор Майкъл Кимаж (Michael Kimmage) със заглавие “Време е НАТО да затвори вратите си”. Авторът твърди, че “НАТО показва сериозен недостатък в дизайна си: потопило се дълбоко в котела на източно-европейската геополитика, то е прекалено голямо, прекалено лошо дефинирано и прекалено провокативно за собственото си добро.”

Списанието, основано през 1922 г., се счита за едно от най-влиятелните в областта на външната политика. Сред авторите му могат да се видят имената на Джордж Кеннан, Самуел Хънтингтън, Доналд Ръмсфелд, Колин Пауъл, Франсис Фукуяма, Збигнев Бжежински и др.

Едва ли може да има съмнение, че статията е провокирана от проблеми за НАТО, създадени от ултиматума на Русия. Изненадващото е, че гледната точка застъпена в горното реномирано списание е в пълен резонанс с някои аспекти на руската позиция.

Мнението на Макрон за атрофирания мозък на НАТО или последната му идея за нова Европейска безопасност само показват, че не може да се изключи една ревизия на алианса.

Днес САЩ  имат по-малък процент от световната икономика (около 15%), отколкото  СССР през 1980-те с огромни разходи по споменатите по-горе две линии: световната доларова система и поддържане на демокрации. Няма съмнение, че и Тръмп, и Байдън ясно си дават сметка, че  вътрешните интереси на Америка започват да имат първостепенно значение. Особено по време на все по-ожесточени избори от всякакъв вид.

Джейк Съливан, съветник на Байдън по националната сигурност наскоро заяви, че Международният валутен фонд и Световната банка са остарели структури като има нужда от нова система институти. От практическа гледна точка това мнение е еквивалентно на отказване от Бретънуудската система със следния неминуем резултат - формиране на отделни валутни зони.

Създаването на отделни валутни зони неминуемо е свързано със споразумение за сфери на влияние между великите държави (т. нар. Нова Ялта). А великите държави, според началника на американския генерален щаб  (The Chairman of the Joint Chiefs of Staff,  Mark A.Milley) не решават световни проблеми с войни, а с преговори. На този фон стават разбираеми инициираните от САЩ спешни разговори Байдън-Путин, Байдън-Си, Си-Путин. Ако вземем предвид и успешните преговори Путин-Моди, то започва да се оформя икономическо сътрудничество на Русия с Китай и Индия с огромен пазар, обхващащ половината население на земята.

Формирането на отделни валутни зони, заменящи Бретънуудската доларова система,  е смъртна присъда за системата на глобалното либералното управление (управлението на банкерите) като не става дума само за изчезване на структури от рода на МВФ, Световната банка и подобните им. Става дума за цунами, което ще помете всички либерални банкови “офицери” по целия свят. Плюс всички средства за масова информация, абсолютно всички: днес те се поддържат финансово от банките. Пример: ако някой политик си позволи и най-малкото отклонение от либералната идеология медиите са тези, които катастрофират кариерата му, доказвайки моментално на всички колко лош човек е този персонаж.

Формирането на отделни валутни зони би повлякло и замяната на съответния местен либерален административен апарат с нов, имащ суверенно-патриотичен и прагматичен характер. Пример за много бавна промяна от такъв вид е Русия с тенденция за намаляване до нула влиянието на МВФ върху руската икономика. Автоматично това ще повлече подобно зачистване на също толкова важните области на културата и особено на образованието поради абсолютната необходимост от анти- или нелиберални специалисти, които трябва да се създават наново, започвайки от нулата, т.е.  с поколенческа скорост. Бърза замяна на тези кадри е невъзможна по принцип, защото друг тип специалисти за момента просто няма - тези които са под ръка, създадени през последните едно-две поколения единствено по либерален калъп, са със същата квалификация и в най-добрия случай от същото качество.

Решаващата роля на медиите  да контролира  идеологическо правилното поведение на политиците се демонстрира от един съвсем пресен пример: молбата на американски длъжностни лица към руските им колеги да не публикуват обещания писмен отговор на Вашингтон на руския ултиматум  за гаранции за безопасност (според The Washington Post (https://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/13497039). Опасността е да се разгласят от медиите неизбежни  американски отстъпки в неудобен момент (реномето!) и да се попречи на главната крайна цел - споразумение за сфери на влияние между великите държави.

Противоречивите  мнения в американските медии по отношение на руския меморандум и “неизбежната” война Русия-Украйна само показват, че демократите не са монолитни - има борба между фракции поддържани от финансово-икономически групировки с различни интереси. Коментари има за три: тази на “цифраджиите” (Google, Facebook, Twitter, Amazon), условно на т.нар. прогресисти, поддържащи линията на Обама, и групировка на патриотите (Байдън, Съливан), провеждащи на практика линията на Тръмп. Ето защо е необходима прецизна тактика по въпроса кога, каква и колко информация може да изтича в медиите.

Проблемът за отстъпки в трудните преговори на САЩ с Русия е по-лесно решим имайки предвид, че става въпрос за  европейската, а не за американската безопасност.  По-скоро на карта е поставено реномето им на безкомпромисен в преговорите световен хегемон, чието компрометиране може да има много тежки последствия във вътрешнополитическите борби. За щастие, паралелно става въпрос и за много много сериозен икономически проблем, за чието успешно решаване е очевидно, че ако трябва ще се постави на карта и част от реномето.

На този фон става ясно колко е изгодно да се раздухва медийна истерия около неминуема руска инвазия в Украйна до нивото на  световен проблем: и при вариант без агресия (възпрян агресор!) и при вариант с агресия (наказан агресор!) може да се обяви победа  на световните демократични сили. Плюс непокътнато реноме на хегемона. Междувременно, раздухваният украинският инцидент не е задължително да изключва   продължаването на бинарни преговори от рода САЩ-Русия и САЩ-Китай на тактически подходящо ниво за решаването на сериозните икономически проблеми. И за тържеството на демокрацията, разбира се, що се отнася до медиите.

Преговори за безопасност САЩ-Русия-НАТО-ЕС

Руски предложения за необходими гаранции за безопасност бяха изпратени на САЩ и НАТО  на 15 декември 2021 и публикувани в медиите 2 дни по-късно. Преговорите започнаха в Женева на 10 януари 2022 със САЩ, на 12 януари в Брюксел с НАТО и на 13 януари във Виена с ОБСЕ (Организацията за Безопасност и Сътрудничество в Европа).

Още преди да започнат преговорите САЩ-Русия беше очевидно, че позициите на двете страни са диаметрално противоположни т.е. не можеше да се очаква, че за някакви си 24 часа ще има особени достижения. По отношение на НАТО не може да има съмнения, че ще поддържа мнението  на САЩ, отстоявайки и принципната позиция да не променя устава си, според който не може да има забрана за приемането на други държави в НАТО, включително бивши републики на СССР.

След първите срещи стана ясно, че е постигнато съгласие да се обсъждат проблеми около разполагането на ракети в Европа плюс споразумение за подновени преговори НАТО-Русия (след тотално прекъсване на контактите на всички нива от доста време насам).

Интерес представляват някои мнения на американски анализатори за бъдещето на преговорите САЩ-Русия. Например във вестник Politico от 12 януари 2022 (https://en.wikipedia.org/wiki/Politico), считан от някои коментатори за официален рупор на американските демократи, по същество играещ роля подобна на съветския официоз в-к “Правда” - да разяснява и донася до по-ниските и най-ниски ешелони правилното разбиране на по-комплицирана партийна политика. (Коментатор: Politico - дълбокото гърло на дълбоката държава).

Там се заявява, че преговорите ще са трудни, защото няма доверие между договарящите се страни, но че Западът трябва да се съобрази и да вземе предвид интересите на Русия. Хвали се мъдростта на Байдън да започне преговори без предварителни условия като се положат усилия да се копира текущата криза (Украйна) - тактическа задача като преамбюл към решаването на по-тежката и стратегическа такава. Твърди се, че по този начин се дава шанс на администрацията на САЩ да осигури чрез преговори безопасността на Европа включая Русия. Ни повече ни по-малко: Русия като елемент на европейската безопасност. Чисто по американски: компонента от проблема се трансформира в компонента на решението на проблема.

Заема се позицията, че преговорите трябва да са, САЩ-Русия, по формулата: двустранен формат с отчитане мнението на съюзниците. Поради реалната възможност, че заинтересувани страни могат да наложат вето. САЩ са представени като главен гарант на европейската безопасност, а Русия като главен ревизионист, единствените държави с военна мощ способни да изменят баланса на силите в Европа.  (По отношение на военната мощ на Европа на втори план се мярка силуетът на автора на известния въпрос: “А колко дивизии има папата?”). Все пак, за да бъдем справедливи, трябва да отбележим, че Европа все пак е способна да измени баланса в някои направления. Например в джендърното.

Авторите на статията са уверени, че Русия ще бъде съгласна с такава една позиция, с перспективата да се възстановят комуникационни канали, да се избягват морски инциденти, да има прозрачност на военните учения, да не се установяват в Европа ракети със среден и по-малък радиус на действие.

По въпроса за бившите съветски републики Politico предлага следното компромисно решение: лидерите на НАТО признават, че нито Украйна, нито Грузия (да не говорим за другите бивши)  няма да бъдат готови за членство в НАТО в близките години, а може би и десетилетия. Москва може да приеме този компромис: практическо неприемане в НАТО чрез мораториум от 20-25 години (без използване на думата “забрана”). Някои членове на НАТО могат да имат възражения, но само толкова - те не водят директно преговорите. От друга страна, за специалисти в областта на т.нар. Realpolitik един период от 20-25 години е еквивалентен  на “никога”.

Коментира се, че за НАТО най-удобният вариант в случая ще бъде, ако Украйна ревизира мнението си и реши да не кандидатства за членство. Засега, обаче, се  работи усилено по обратния сценарий, но това е по-скоро проблем както на президента, така и някои изтъкнати членове на украинското правителство. Не може да се изключи напълно и вариант, при който Донбас (след урегулиране на неговата автономност)  може да обяви вето на кандидатурата на Украйна в унисон с позицията на големите.

По принцип в Русия няма единно мнение по въпроса какво да се прави с Украйна - широко и отдавна се обсъждат много варианти. Една крайна позиция е да се реши проблема чисто военно и в минмален срок. Никак не е ясно, например, какво може да предотврати пристигането в Киев на министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу придружен от неговия заместник и още десет генерали, например, по призовка за провеждане на следствие във връзка с техни престъпления против националната безопасност на Украйна, за което ги очаква арест и съд. (обявено на пресконференция от Генералния прокурор на Украйна Юрий Луценко през август 2016).

Другата крайна руска позиция е за ненамеса с обосновката, че Украйна много ефективно се самоунищожава като държава. Какъв точно сценарий ще се реализира е въпрос на бъдещето (новообразуващото се глобално бъдеще) като за тригер може да послужи и неочакван инцидент особено при изкуствено и тактически раздуваната истерия за неминуема инвазия от страна на Русия.

В пълен унисон с раздухваната истерия за неминуема инвазия на Русия е вероятният украинският сценарий за “Една бърза, малка, удобна загубена война” (с боен вик към Запада: “Спасявайте ни! Нали сме ваши!”), след която банкрутиралият управленчески елит се преселва да кажем във Флорида, формирайки опозиционно правителство в изгнание. Без да бъде необходимо в този случай да отговаря съдебно пред американски съд за нееднократното практически неприкрито корупционно усвояване на американски помощи - реална алтернатива при директно емигриране в САЩ или “на запад”.

Накрая ще се спрем на коментари относно обещаните от Русия “военно-технически мерки” при нулев резултат от преговорите със САЩ, НАТО и ЕС. Счита се, че във всички случаи не става въпрос за война с атомно оръжие, от която неминуемо ще пострада и цялото човечество. Вероятно се нямат предвид и широкомащабни стандартни военни действия в съгласие с позицията на американския генерален щаб:  конфликти между великите държави се уреждат чрез преговори.

Възможно е, например, Хондурас да заяви, че иска да стане член на ОДКБ (Организация Договора за Колективной Безопасности, основана през 1992 г. с членове Русия, Белорусия, Армения, Казахстан, Таджикистан, Киргизия). След като дава съгласието си, Русия обявява, че там е създадена руска база. С ракети, които могат да достигнат САЩ за 10-15 минути. САЩ, както по време на Карибската криза, обявяват, че ако до 3 дни не се премахнат ракетите, то ще бъде нанесен ракетен удар срещу Хондурас. Русия превежда този ултиматум от американски английски на европейски английски и го препраща до НАТО: “Ако ракетите не се премахнат до 3 дни, по базите на НАТО ще бъде нанесен ракетен удар.”

Разбира се, Хондурас може и да не се съгласи да стане член на ОДКБ, но има и други страни в Латинска Америка. Да кажем Венецуела. За доказателство на американските намерения при точно такъв сценарий можем да цитираме съветника на Байдън по националната сигурност, Джейк Съливан, отпреди няколко дни: “Ако на територия на страна в Латинска Америка се разположат ракети, САЩ ще реагира най-твърдо.” След него, съвсем наскоро (21 януари т.г.), с обещание за решителни мерки по такава една ситуация се включи и помощник държавния секретар на САЩ за Западното полукълбо, Брaйън Николс (Brian A, Nichols)

Тази ситуация може да се окаже актуална още повече, че е изпитана на практика. В сравнение с разни други виртуални сценарии обсъждани от алтернативно-надарени политици и коментатори от най-различен ранг по всички възможни медии. Трябва да се добави, че ако бъдат обявени санкции срещу Русия, при които е обещано окончателно прекъсване на всякакви контакти, горепосоченият сценарий започва да звучи още по-актуално.

ДЕМОКРАТИЧЕН ГЛОБАЛИЗИЦИОНАЛ

В рамките на очертаната по-горе глобална картина Форумът за демокрация, организиран от Байдън може да се разгледа като опит за финансово необременителна идеологическа консолидация на остатъците от западната глобално-либерална империя в един  нов Демократичен Глобален Интернационал или, малко съкратено, Демократичен Глобализационал. Опит за организирано отстъпление от позицията на световен хегемон, за ариергардни боеве с цел запазване на командно положение над по-богатата част на света, над по-развитите страни. Каквото остане - под контрола главно на Русия и Китай.

Идеята е по-скоро елементарна и добре позната. По същество, ако искате държавата ви да бъде призната за демократична, трябва да въведете необходимите технологични стандарти, за да може най-успешно да се защитава тази демокрация у вас. В този аспект помощта на гиганти  от рода на Google, Facebook, Apple, Twitter и Amazon ще ви предоставят всички необходими средства за присъединяване към демократичния цифров алианс, наподобяващ НАТО - незаменим за организиране на споменатата по-горе защита: защита по време на избори, защита от всякакви вредни медии, защита от неизбежното архаично рудиментарно суверенно поведение.

На въоръжение се приемат най-ефективно разработените в продължение на десетилетия от Запада реторика, идеологически конструкции и други компоненти на добре известното месианство: да се предлагат на света правилни възгледи; правилна оценка за това какво е добро и какво е зло; за това как трябва и как не трябва; за само ние и никой друг; защо ние сме монополните владетели на правото да определяме това или онова, и т.н. Не слушайте хората, особено вярващи, които считат за най-голям грях да се заема позиция едва ли не равна на тази на Бога (”Не може човек да говори от името на Бога!”). Религията отживява времето си. Особено християнството.

Новият Демократичен Глобализационал има за цел да компенсира донякъде загубата на глобално лидерство по икономическата координата с упор на една нова джендърно-расово-зеленикава демократична идеология, притежаваща и суперкачеството да бъде инклузивна. С възможно пълен цифров контрол и с неограничени възможности за фундаментални приноси във всички области. Например, абсолютно сигурно е, че днешната светофарна коалиция в Германия ще остане в историята с реализираните икономически и политически  последствия от успешната зелена ревизия на Закона за запазване на енергията.

Илюстрираме с малък пример за конкретно икономическо последствие: разпалваната истерия, особено от Германия, около Северен поток 2 с главен виновник Русия за неимоверно високите цени на природен газ там. Защото Русия не иска да доставя газ. За да се намали цената му.

А ето и едно алтернативно обяснение с помощта на най-елементарен икономически буквар. Купен природен газ за $300  от Русия се продава поне за $1,200 в момента. От същия този буквар се знае, че за такава печалба от поне 400% всичко е позволено. Например, идиотско е да се доставя нова партида (което би довело до поевтиняване на газта), докато не се свърши до молекула вече платената евтина газ в контейнерите. Проблемът е да се обясни простичко на евробюргерите защо се налага да си дават последните стотачки: виновна е лошата Русия - не дава газ точно когато трябва, в този момент. Другата част от обяснението остава на тъмно - от самите тях е приет закон, според който Русия не може да доставя газ. А на Русия й е все едно. При тези цени на газта в момента целият проект Северен поток 2 ще бъде изплатен до средата на 2022 г.

Благодарение на фантастично-прогресивни екологически идеи на прогимназиално ниво днес царува зелен романтизъм, който напълно измества прославения в цял свят германски реализъм: спиране на всякакви класически енергетични източници, заменяйки ги със зелени такива, които още нямат необходимия капацитет. В резултат на неизбежната среща с реалността (базираща се все още на закона за запазване на енергията) зелените могат само още да позеленеят, но в по-другия смисъл на думата. Защото става дума, не повече и не по-малко, за срутване на германската икономика.

Ето защо за Зелените е важно дистанциране от науката (която предлага толкова неудобни примери). И тотално фокусиране върху неминуемата екологична катастрофа като единствена причина за незабавни действия. Под лозунга на Грета Тунберг: “Не искам да се надявате, искам да се паникьосате!”

Друга зелена идея за спасяване на природата препоръчва човечеството да намали консумацията на енергия, да кажем като пести от отопление, от храна (особено месо) и др. За целта се вдигат цените, както се препоръчва (и с планове за още повече) в Зелена Германия. Така може би (само може би!) най-бедните могат да се окажат още по-недохранени, подложени на по-голям риск от простуди и сериозни заболявания, на по-голям риск от…и т.н. по познатата от историята  посока.

Като пример от сегашната енергийна практика може да си припомните как населението се обявява за виновно, че най-безотговорно не иска да намалява доброволно консумацията на ток по нареждане на отговорни чиновници поради недостиг на електроенергия. Недостиг поради  тяхно решение да спрат една или още една топлоцентрала, за да не произвежда въглероден двуокис. Свято се спазва правилото, че виновно е винаги населението. В Германия същата логика се използва за атомните електроцентрали. Предупреждение от Илф и Петров: “Не може да се предвиди какви глупости може да натвори един озверял администратор.”

Едно съобщение от 4 ноември 2021. Svein Tore Holsether, шеф на норвежкия гигант за изкуствени торове Yara  на конференцията по климата в Глазгоу предупреждава за криза с храните. Рязкото покачване на цените на енергоносителите е предизвикало тройно повишаване на цените на изкуствените торове. За торовете е необходим амоняк, а амонякът се получава от природен газ. Последното води до проблеми с добива на пшеница и други зърнени храни. Съответно, до повишаване на цените им с незначителния проблем за най-бедните. Да си купят хляб.

Зеленият призив  и по същество, и на практика е следният: с риск за собствения си живот сте длъжни да спасявате природата. В теоретичната физика е на въоръжение методът на т.нар. асимптотичен преход, който помага да се види и провери смисъла на дадена теория при екстремални стойности на нейните параметри. Ето един такъв асимптотичен преход за Зелената теория: “В идеал природата ще бъде спасена, само ако човекът изчезне.”  Или, алтернативно: “Природата е по-важна от човечеството!”

Това не звучи реалистично, но пък ако става дума само за част от човечеството,  то  бъдещето изглежда напълно оптимистично и реализуемо: “Природата е по-важна от поне една част от човечеството!”  За коя точно част от човечеството става дума може да ни осведоми историята (неревизираната!). Тази част, за която става дума винаги е била една и съща.

Знае се от науката (не зелената “наука”), че динамиката на сложните системи се характеризира с наличието на т.нар. критични прагове и т. нар. фазови преходи, обикновено внезапни. Имайки предвид такива едни коварни свойства на сложните системи, не е никак ясно кой точно и как точно ще спасява зелените от любовта на народните маси, когато последната, най-неочаквано, прелее по улиците.

ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ПОСЛЕДСТВИЯ

Ако погледнем малко по разширено, извън икономиката, можем да попълним списъка на кризите: криза на капитализма, криза на епохата на модерна, криза на европейската цивилизация (която е по-стара от капитализма), криза на християнството, криза на белия човек, криза на самия човек като вид (опити на ултраглобалистите да променят човека като социобиологически вид). Има даже обозначени територии за спасение от  очертаващата се глобална криза (или поне от някои нейни компоненти). Така Русия и Австралия се считат за  спасителни територии по отношение на екологична и/или геополитическа катастрофа. С Австралия като последна база на новия блок АUKUS (AUstralia, United Kingdom, US)?

Новият Демократичен Глобализационал се крепи на две стандартни носещи колони. Едната е материална (резервна валута), чийто размер ще определи колко постоянни участника ще останат в края на краищата от начално набор от 110. Другата е идеологическа. В центъра на новата (супер)цивилизация стои индивидът с неговите сакрални уникални преживявания. Всичко останало е вторично, третично, четвъртично - семейство, приятелство, нация, история, култура, държава.

Човечеството в рамките на този суперцивилизационен идеал е проста аритметична сума от споменатите индивиди, които могат да се управляват (манипулират) най-елементарно, както всеки поотделно, така и заедно в произволна по размер група. По простата причина, че няма интереси, които могат да се характеризират като групови, начиная със семейството. Следователно, защитата срещу манипулация или принуждение е по същество  индивидуална т.е. най-слабата възможна.

Асимптотично унищожаване на човешкото се постига чрез най-разнообразни методи.  Ако джендъризмът, Critical Race Theory и инклузивнaта идеология не успеят на всичките 150%, то останалото ще извърши зелената икономика, по-точно зелената енергетика по метода споменат по-горе. Става дума ни повече, ни по-малко за окончателно унищожаване на човешката цивилизация, каквато я знаем, заместена с нова, тази на  транснационални корпорации плюс абсолютно необходимите им служебни същества с напълно унищожена човешка идентичност.

Няма какво да се лъжем - става дума за война срещу човека като такъв. И не в отделна държава, а глобално и едновременно. А от формално-идеологична гледна точка - цифрово. Чип в мозъка, генетично активни ваксини, успокоителни “ваксини”, плюс евтаназия в съгласие със “зелени” принципи за саможертва. За благото на останалата по-млада и по-полезна (за кого?) част на човечеството.

Ето защо за главен и принципиален враг на новата суперцивилизация се счита заложеното от природата максимално различие между индивидите, което различие може да се опази само в рамките на исторически изпитаната от човечеството структура наречена държава. Всяка една от които най-естествено се оказва уникален цивилизационен феномен, различаващ се от другите подобни преди всичко по признак наречен култура. Най-фундаментален враг на този признак е унификацията. Как точно можете да се спасите, зависи само от вашата интелигентност и от реализацията, че не може да няма други като вас.  Поне в началото. Лошото е, че по-късно от началото може и да бъде малко късно.

Друга интересна идея по светлия път към споменатата суперцивилизация е идеята за инклузивност; съответно инклузивен капитализъм, инклузивна демокрация (за която в момента се предвижда  специално финансиране, например за Северна Македония).  За реализацията на инклузивният капитализъм се работи с пълна пара по прецизно разработена технология с осигурени технолози, тренировъчни сесии и контрол. Идеята инклузивност се гради на принципа за еднакъв достъп на всички индивиди до възможности. Плюс движение напред, но всички заедно, без пренебрегнати, без фаворитизъм, в атмосфера на пълен комфорт, осигуряван от групата. Чрез равнение по индивида с най-ограничени способности относно дадена дейност.

Банална истина е, че скоростта на група хора, принудени да вървят в група, се определя от хода на най-бавния. По-общо казано, изпълнението на каквато и да е задача от споменатата група ще се определя от способностите на “най-бавния”. Критично погледнато, едва ли може да се измисли по-ефективен принцип, който да осигурява възможно най-спъван прогрес - първото стъпало над абсолютното бездействие. Едно кратко и изключително политически некоректно формулиране на принципа на инклузивност е следното: Равнение на… кретенизма!

Jordan Peterson, психолог, автор и професор в университета в Торонто си подава оставката поради мандата в академичната програма да се измества в направлението  “Diversity, Inclusivity and Equity”, съкратено от него като “DIE.” (разлагане, умиране), което руши и образование, и бизнес. Мнението му е, например, че хетеросексуални бели студенти, с идеална квалификация,  работещи по докторати, имат пренебрежим шанс да им бъде предложена изследователска позиция в университетите независимо от техните фантастични научни досиета. Проекто-програми за докторати по клинична психология нямат шанс да бъдат финансирани, ако не включват аспекти на “социална справедливост”. Ето защо всички професори са принудени да лъжат и да се приспособяват като учат на това и студентите си.

На практика се оказа, че демокрацията в наши дни е може би най-ефективният начин  за управление на народа от олигархата. Пример: в СССР през 1990-те се проведе демократична революция и се установи най-злостна олигархия (Сергей Караганов). През последните десетина години се забелязва повсеместно и постоянно засилване на контрола над социума чрез перманентни заплахи поради нарушаване на най-различни системи от правила (колкото повече толкова по-добре!): политическа коректност, джендъризъм, неорасизъм, вокенизъм, вирусна истерия…. списъкът е дълъг. Разработва се прецизирана до перфектност технология за контрол на базата на изкуствен интелект, виртуална реалност и други прелести осигурявани с изпреварване от т.нар. цифраджии.

Днешният олигархически капитализъм, установил се в много държави, особено след разпадането на СССР, показва с примери и границата на възможната деградация: държава освободила се от каквато и да е отговорност за това, което става в нея, противопоставяйки благополучието на народа на благополучието на комбинираната група от олигарси и корупционери. По същество, става дума за нов тип капитализъм - феодален капитализъм според вида на взаимоотношенията между социалните слоеве и  качеството на административно-управленческата прослойка, при който не се търси максимална печалба, а гарантирана от държавата печалба (акад. Сергей Глазев).

На практика… На практика напоследък най-изненадващо и даже с изумление забелязваме, че демокрацията отстъпва по всички фронтове по целия свят. Олигархиите, израснали зад фасадата на демокрацията, започват да водят ариергардни боеве за защита на позициите си. При това положение може да се счита за естествено и даже за необходимо свикването на световен демократичен форум. Ако не за друго, то поне за  необходимите ариергардни боеве.

По същество главен противник на олигархата е средната класа - оттам и целта да се намали броя на “средняците”. Тенденцията е очевидна в САЩ, съответно и съпротивата й, олицетворена с избора на Доналд Тръмп за президент с обещание за осигуряване  работа за индустриалния работник на поточната линия. Която работа осигурява и входен билет за средната класа. Доналд Тръмп - враг номер едно! На демокрацията, разбира се. В горния смисъл.

Средната класа (според древногръцка дефиниция на средна класа) и борбата на олигархата срещу нея като главен социален противник, противник на неговата нова тоталитарна идеология, определят фронтовата линия на цивилизационната битка днес.

По простата причина, че тази тоталитарна идеология израства от опасна компонента на човешката същност, определяща уникалните преживявания на индивида като сакрални.

Така се строи общество, основано на враждебната същност на човека, т.е. става дума за дъното на социалното падение на човечеството. Ако тази компонента надделее, ще унищожи друга компонента, тази в основата на т.нар. класическа цивилизация. Която в момента най-успешно се руши в Западна Европа и САЩ.

Оттам се вижда и необходимостта от държавна идеология за опазване на държавата, която по необходимост почива на единодействие на гражданите, базиращо се най-фундаментално на любов към ближния и саможертва за него. Като допълнителен резултат се реализира защита на “човешкото” в класическия му и най-извисен смисъл,  качество възможно само като колективен ефект.

Налагащо се заключение: левичарите неолиберали - хуманисти във възможно най-лошия класически смисъл на думата.

ОБОБЩЕНА ВИРУСНА КАРТИНА

Можем да се поучим от новата фармацевтично-клинична вирусна реалност, установяваща се едва ли не като нормална за бъдещето като се опитаме да обобщим подхода и методите й, бележещи невиждани социални висоти. Ето един начален опит за теория, скицирана “на коляно”, започвайки от детските градини.

Задължителна ваксинация на децата от 3 години нагоре срещу джендър вируса и неговите засега 99 мутации; срещу воке вируса и неговите мутации, растящи в геометрична прогресия; срещу инклузивния вирус с неговия постоянно нарастващ инклузитет да включва всички известни вируси и техните мутации; вирус на толерантността, който е в най-приятелски отношения с всички вируси; вируса на екологизма (нататък автоматично попълващ се списък.).

Най-потентен и универсален е т.нар. Глобален вирус, който разгражда границите на всички национални клетки, формирайки един единствен вид глобална клетка като идеална среда за всички изброени по-горе вируси

Най-добрата новина е, че се знае генезисът на всички споменати вируси - всички те са изкуствено създадени в изключително богато финансирани хуманитарни лаборатории перфектно изолирани от всякакви чужди идеи. Вирусните носители са най-разнообразни (книжни, електронни, визуални, вербални…), но са ефективни само ако има 150% изолация от идейно чужди на тях носители.

Ето защо тези хуманитарни лаборатории препоръчват: (1) Да се изгорят абсолютно всички книги с изключение на написаните през последните 10-15 години, които обаче подлежат на сериозна проверка;  (2) Да се реструктурират всички музеи, така че всичко да изглежда ново и дезинфекцирано; (3) Да се уволнят всички историци със замърсени от миналото мозъци и т.н.

Между другото, очертава се един сериозен медицински проблем: пренаписване на всички книги, справочници, атласи и канцеларско-лабораторни документи на правилен джендърно-инклузивен език с адекватни постоянно променящи се имена на  съставните части на човешкото тяло. Най-малкото с оглед на опасността, че може да ви отрежат нещо неправилно.

След като се извърши тази абсолютно необходима фундаментална работа на почистване на световните културни авгиеви обори започва новата културна ера, която  ще се характеризира с небивала гъвкавост и перманентно анихилиране на всичко остаряло, включително  създаденото вчера. Този сизифов труд вече става възможен благодарение на цифровизацията и изкуствения интелект.

Девизът от днешното минало “Всеки хомо сапиенс без ваксина - враг на човечеството!” се заменя с “Всеки хомо сапиенс без чип - враг на човечеството!” Така се решава веднъж завинаги фундаменталнта задача на инклузивния капитализъм: “Всички заедно!” Как няма да са заедно след като всяка нощ, докато спокойно спят се извършва автоматично опресняване (updating) на чиповете, осигурявайки абсолютна синхронност и абсолютно щастие - няма  никаква причина да завиждаш на когото и да било за каквото и да е.

Описаната по-горе система е по принцип идеална. На практика, обаче, остава проблемът със хакерите. Особено руските! В социалната йерархия те са от обслужващия персонал, но се оказва, че е необходимо да са без чип. Гадост!

Описаната предходна идеална ситуация е все още далече. Предстои сериозна работа за приучаване на гражданите да говорят правилно и да действат правилно, без да нарушават  постоянно менящите се джендър-инклузивно-идентитетни  правила.

С всеки изминат ден става просто наложително  командни длъжности да бъдат заемани от военизирани двойки комисар-командир, които да бъдат отговорни за стриктното спазване на споменатите правила за стегнат марш-наскок към светлото бъдеще. Може и по-кратко: военизирана диктатура в името на светлото бъдеще. Просто няма изход - ситуацията е толкова широкоспектърна, че без ясни и кратки заповеди няма да можем да се измъкнем от сегашното абсолютно нетърпимо състояние на хаотично движение във всички посоки. В тази изключително комплекса ситуация най-голяма помощ ще се получава от всички медии, изключително електронни, които са длъжни да дават мигновено правилни отговори като отфилтрират периодично и своевременно всичко неправилно. Така няма да губите време да се оглеждате в неправилни посоки, което само може да ви струва много.

Сега, да се върнем отново към вирусите, изолацията от тях и ваксинирането.

Всепризнато, универсално и най-ефективно средство срещу даден вирус е изолацията на неговите носители, което след време води до неговото изчезване.

Гореспоменатите вируси имат една обща характеристика: всички те са вносни, а се разпространяват от невносни вирусни агенти приносители, формирани локално и много добре заплатени от спонсорите на вирусните лаборатории, в които са създадени. Ерго, защитата от вирусната пандемия изисква изолиране на локалните агенти, обявявайки ги извън закона на територията.

Друга особеност на споменатите вируси е, че могат да се импортират електронно-цифрово, достигайки жертвите си и без помощта на  локални агенти-разпространители макар и не толкова ефективно и организирано. Поради тази причина ваксинирането е суперналожително да започва от детските градини. За илюстрация може да ни послужи   Ковид-19 като в нашия случай ваксинирането не е всеки два-три месеца, а всекидневно. Както си е било у нас през периода 1877-1989 г. Неприятна особеност е, че ваксинирането е необходимо да бъде всекидневно доста дълъг период - до завършване на образованието, включително висшето. Този проблем е толкова сериозен, че се е наложило създаване на отделно министерство познато под името Министерство на образованието. С едно очевидно и ненарушимо условие - без чужди агенти в него.

Характеристика на ситуацията в България днес: перманентна пандемия от 1989 година насам без и най-плахи опити за нейното копиране от държавните институции на всички нива.

Краен резултат от пандемията у нас: необратимо модифициране на вродените биологични и неконтролирано придобитите уникални интелектуални качества на индивидите, формиращи нацията, еквивалентно на унищожаване на същата тази нация като уникален цивилизационен феномен.