ШЕЙСЕТ ГОДИНИ СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ
В продължение на шестдесет години грамадни водопроводи проораха българската земя и множество железни пътища я кръстосаха…
Издигнаха се театри, училища, читалища, създадоха се общества, които разнасят просвета из всичките кътища на родината, народиха се поколения, които здраво носят народностния идеал за свобода и светлина.
С една реч, доскоро робуващата България е обляна с култура, отразяваща всичкия блясък на националния ни идеал.
Остава само едно: - да имаме силата и съзнанието да ценим и да пазим всичко това.
Казвам тия думи, не защото се съмнявам в здравото чувство на себесъхранението, а за да дойда до думите на отца Паисия, който с далновидността на пророк посочи истинския път на спасението.
Не знам дали всеки народ може да посочи по един свой Паисий, но аз, ако благодаря на довчерашното робство, благодаря защото то създаде един велик образ, който днес е символ на свободата.
Днес ний дължим на Паисий, че имаме свой театър, своя литература, своя култура, благодарение на него носим в себе си смелостта да се жертваме за род и родина.
За това именно денят на освобождението ни от робството става все по-ценен за поколенията.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 10, бр. 385, 9.03.1938 г.
