БЕЗ ОЗЪРТАНЕ
превод: Тихомир Йорданов
БЕЗ ОЗЪРТАНЕ
Тук са живи чудесата -
не в Москва и не в Париж.
Приближи се в тъмнината
и в очите ми се виж.
Тук е младостта на сгода
и с любов - живот благат.
Тука руската природа
ни дарява своя свят.
Нека тази звездна вечер
с приказка ни осени.
Прегърни ме ти и вече
всички скърби премахни.
И надежда да изплува
в звезден свод над нас в дъга.
Както ти си ме целувал,
целуни ме и сега.
В ЕПОХА НА ПРОМЕНИ
Ура! - надигат се сега,
макар и на колени.
Не е това шега -
в епоха на промени.
ВДОВИЦЕ, ПОТАНЦУВАЙ
Полата си приспусната
придръпна и в кръга
танцуващи се впусна тя,
изправила снага.
С краче потропна - гиздава
по руски… Давай!… Дай!…
И викнаха наистина:
- Вдовице, поиграй!
И ето, че нечакано
така се завъртя,
сълзите си изплакани
забърсва сякаш тя.
Тъй болката с усилие
прекършва тя докрай.
Но няма го тук милия!…
Вдовице, поиграй!…
За думица неказана,
за зрънце топлина,
за всичките наказани
без танц - играй така!
ВЪРТИ ЖИВОТЪТ
Ден есенен - и влажен, и навъсен.
Присвива се и селският простор.
Мирише на сено и под носа си
пак мрънка някъде мотор.
Край нас е полутихо: полузвуци,
полусъдба, полутегло.
Ръцете ми ти стопляш със целувки -
върти животът свойто колело.
ДОБРЕ БИЛО БИ…
Добре било би за доброто!
Но ако нямаше
и мрак
за миналото - не защото
за загубите
сметки пак
разравяме, а пък душата
простенва:
от Державин нито ред
не помнят днеска, а децата -
от Пушкин ни куплет.
Какви са тези висши цели,
Святиня тука щом гори?
В безсрамие са полудели
днес и девойките дори.
Пред Бога руски ще разголя
душата си, очистена от гнус.
На него аз ще се помоля
за святата на всички Рус.
ЕДНА ЗА НАС СЪДБА
Суров е пътят към върха,
но вярата е в мен отново,
когато сещам аз дъха
на живото трептящо слово.
И тези, дето в житен сноп
е свързала със мен съдбата,
усещат същото едно
пресветло съмване в душата.
Усещат също топлина
в сърцето и в стиха направо
като разплискана вълна,
додето нишката е здрава.
ЗА РУСИЯ
Вихър вие без прегради,
духа в цялата страна.
И момчета голобради
гинат още на война.
Мъдър старец се тревожи.
Той, премислил, ще рече:
Да живеем тъй не може,
а живеем на парче.
Аз въпроси като тия
не отбягвам тук и там.
Щом потрябва, за Русия
и живота си ще дам.
И ЗВЕЗДА ЗАВЕТНА
С нас се надпреварва даже
и съдбата - не превива крак.
Нещо свое да си кажем
трябва да се срещнем пак.
И тскс, преплели си ръцете,
ще светлее в нашите очи.
И звезда заветна ще засвети,
пращайки ни своите лъчи.
Чак тогаз невярната преструвка
ще избяга надалеч от нас
и ще бъде сладката целувка
дълга като нощен час.
И МОЖЕ БИ…
Това ли, което ме кара да страдам,
потрябва - кому и с каква ли пък цел?
Напева безмълвен на листопада
записвам аз в свойто сърце.
Земята накланя се май че опасно -
над пропаст надвиснал бивак.
Но ето, животът остава прекрасен,
такъв, все обичан, е пак.
И може би който е болен
от безбожие в днешния ден,
той здраве сега ще измоли
със моята обич спасен.
КРАЙ РЕКАТА
Как славеят, захласнат пак,
нарежда песен - ти послушай.
Там горе, на високия клонак,
той се разпява простодушно.
Тъй в жарка песенна вълна
преливат трели вдъхновени,
че аз на славеевата жена
завиждам откровено.
ПЕТСТОТИН ГРИЖИ
Виж, почива си. Това е.
Грижи петстотин си взе:
все под някого копае,
вечно някого гризе.
СТРАДАЛЦИ
Мнозина искат да са жертви.
Тоз бил преследван, друг - пребит.
А трети - с похабени нерви,
затуй пък със охолен бит.
На онзи му запушвали устата,
едва не тръгнал гол и бос…
Те страдали били за свободата.
Сега редят се до Христос.
ЧЕРНИ ДНИ
Въздухът е толкоз тежък вече,
трудно се работи в ден нелек.
Ако на човека не му пречат,
много може този наш човек.
ПОДАРЪК НА СЪДБАТА
Ще е хубаво да не потъне
паметта ми в бездънния ров.
Нас ни будеха птици безсънни
и зовяха ни те за любов.
Нека тази мелодия блика
посред много мечти и дела:
дом с колони, и птиците викат,
и пияни от страст две тела.
Неспокойният ден ще белее
все по-мил, ти тогаз си спомни
този хубав подарък с алеи
и със дъбове - двойки встрани.
Как се съмва в тревите, когато
полетява фантазиен пух…
Това щедро замислено лято
с онзи щедър с измислици дух!
ПОСЛЕДНИТЕ ХУБАВИ ДНИ
Разходи се - пред първа вихрушка.
Дъх поемай - пред първия сняг.
Че животът така ни очушка -
все на работа, с грижите пак.
Отпусни се, напий се ти даже,
сякаш този е сетният дъх.
И тогава друг нека да каже,
младостта, че е взела пак връх.
И оставил разлъки надире,
ти откривай за себе си път -
весел вятър да чуеш как свири
и вихрушките как се въртят.
ПРЕДАЛ СЕ Е…
Славеят поиска да го забележат -
млъкна чак на сутринта.
И на славея понякога, изглежда,
не върви му много с песента.
РАЗКОШНИЯТ БУКЕТ
Колко скърби омаляха
и мечтата полетя…
Колко много обещаха
тези истински цветя.
Как говореха те тихо,
с поглед даваха ми знак.
Подир ден криле те свиха
и поглеждат тъжно пак.
РУС, ИЗДИГАЙ ГЛАВА!…
Хляб раздаваш, додето
имаш в себе си плам.
Погледни се в небето,
ти си винаги там.
Грехове и печали,
надживя суети.
С доброта ти пожали -
с туй велика си ти!
Ти умираше в ада,
ти чернееше в креп.
Кой за тебе ще страда,
ще умира за теб?…
Нека вихри да вият,
страшен ек да кънти.
Но над всичко, Русия,
слънце наше си ти!
Не отстъпвай, когато
те заливат със гнус.
Ваня, горе челото!
Горе челото, Рус!
Не загиваме. Точка.
Няма празни слова.
Дъще, няма отсрочка.
Рус, изправяй глава!
РЪЦЕ И КРИЛЕ
Земята мен благослови ли,
в криле ръцете ми тя сви.
Сега съм като всички, мили.
Едничка бях преди, уви!
СЛЕД РАЗДЯЛА
Нощта изпихме ний до дъно,
то беше като страшна мъст.
Ръцете ни се сплитаха, разпънати,
със имената ни накръст.
Опитай, назови го с думи
ей този побеждаващ мрак.
И нека песента да е безумна
и любовта - безумна пак.
СТРАННО
Днес кълнат едно и друго,
мъкнем тежко бреме.
Толкова поети в плуга,
впрегнати в нелеко време!
Неброени черни ями.
Кой бедите ще затрие?
Странно, друга вяра нямам:
ще възкръсне пак Русия!
А в сърцето - изненада.
Светлината е позната.
Странно е, че нова радост
посещава ми душата.
ТОСТ
Тихомиру
Да отхвърлим несвършващи грижи!
Марш от тука и ти, суета!
Нека ден подир друг да се ниже
за човешко добро по света.
Нас прегръдката братска ни прави
по народен, добър обичай.
Хайде чаши да вдигнем: за здраве,
за живот и за обич докрай!
