ВЕЛИК ПОДВИГ
На любезната покана на уважаемия редактор на „Светлина” да напиша и аз няколко реда за първата книжка от новата четиридесета годишнина на неговото списание, аз не мога да се спра на никаква друга тема, освен да изкажа възторга си, че с такова себеотрицание г-н Юрдан Михайлов служи на българската култура близо половин век.
Кой български писател, кой български интелигент, от министъра до най-обикновения дребен чиновник не помни още от най-ранните си години „Светлина”?
Изпъстрена с многобройни илюстрации из българския и чуждия живот, с разкази, стихове и статии от първи наши писатели, учени, и публицисти, всяка книжка от списанието е била винаги жива, разнообразна и пребогата.
„Светлина” никога не е била само за избраници, тя винаги се е намесвала във всички въпроси, които в даден момент вълнуват българското общество. И всичко това без поза, без предварителни теории, без изрично желание да се изтъкне суетата на този или онзи.
В „Светлина” са работили български книжовници от разни направления, политически или литературни, но винаги в печатаните там работи се е чувствала внимателната ръка на редактора и неговото бдително око, което не пропуща нищо интересно.
При българските условия, при съвсем малкия брой на читатели, наистина велик подвиг е да издържиш цели четиридесет години да редактираш, да издаваш и да администрираш сам едно списание.
И когато днес ние виждаме редактора, г-н Юрдан Михайлов все така бодър да посещава литературните кафенета в София „Цар Освободител” и „Роял”, да беседва с младите писатели, повечето от които биха могли да му бъдат синове, ние не можем да се сдържим да не изкажем възхищението си от неговия подвиг и от вярата му в българската култура.
Наистина, трябва човек да е голям оптимист, за да може да изнесе такова тежко бреме и трябва да обича много народа си, за да му служи с такава любов толкова години.
——————————
сп. „Илюстрация светлина”, кн. 1-2, год. 40, 1939 г.
